Отново за рекъвъра
Аз знам, рекъвъра е нещо важно,
рекъвър тук от всички се твори.
Историята е депо багажно
и всеки ден се пълна от зори. ...

Толкова просто било
/да намериш на „щастие” рима/
Годините сиви
зад мен пресметливо
изтриват ...

Създателят е повече от Бог,
в душата му побират се душите.
На хората, изпълнени с любов,
политнали от святото обичане.
Мечтателят е с повече живот, ...

Шест години куфар пренареждам.
Огледало, образът ми взе.
Мислите ми все назад поглеждат,
с ритъма на моето сърце.
Скърцането зная на вратите, ...

Дълга буря...Убиецът на клони и желания
по пътя ни забива свойте остри капки
Взривена светлина и гръм....притиснати в мълчание.
Мълчанието. О как събира в миговете кратки
най-съкровеното докосване на двама... ...

Когато живота те прати в най-тесния ъгъл,
където стотинката има стойност голяма,
където трохата изглежда огромна
и глътка вода е лукс недостъпен.
Когато със червей споделяш съдбата, ...

Сякаш страници на многотомна книга,
разлистват се дните отново
и пак проклетият спомен застига
сърцето, превърнато вече в олово.
Без огън, без трепет, то не живее, ...

Родители
Имали майка и татко дечица
четири стройни красиви девойки.
Расли порасли и литнали всички
със свойте момчета по двойки. ...

Луната се е изкатерила зад главата на утрото
Което изпълзява сънено под завивката на нощта
Посипана с всички звезди на небето
Което поднесло живот и благодат
Ни подарява накрая сърцето си ...

С ухания на липов цвят
те прегръщам,
и тази нощ
нежни слова
шептя в ухото ти. ...

Искa ми се с теб в друг свят дa живея,
дa не се съобрaзявaм с никой и нa висок глaс дa се смея.
Не ми трябвaт дрехи и одеaлa,
когaто съм с теб, нямaм нуждa от нищо товa.
Искaм денонощно дa те целувaм и прегръщaм, ...

Копнеж през май
Май, с изгреви-пожари.
Май, с волности и смях.
Със сънища, освободени от кошмари,
с радост и без страх от грях. ...

На Елена Нинова (enena)
Човек умира, както пада плод -
ветрецът къса дръжката и - край!
Светът край тялото забавя ход,
душата литва. Накъде? Не зная. ...

Надежда
По златната пътека към брега,
танцуваше за мен една надежда
в атлаза на заспалата вода,
с раздиплeна от трепети одежда. ...

Застани пред мен и слушай търпеливо.
Ще говоря дълго, но без думи.
Ако би съблякъл всички страхове,
Ще разголя кътчета в ума ми
С вход към тайните ми светове. ...

Стоя пред теб с черната рокля, която толкова много харесваше. Онази късата и прилепнала, която очертава всяка извивка на тялото ми и скрива всеки ръб на съзнанието ми. Сваляш презрамките една по една, а аз съм тръпнеща едновременно от страх, любопиство и желание..или поне желание да бъда желана, а а ...

Малка книжка подпечатах и публикувах,
благодаря Ви, че доверие ми гласувахте.
За тези, които не знаят ще уточня:
книгата няма възраст, пол, раса.. а Душа.
В нея събрани са няколко глави - ...

И тъкмо, когато спра да:
се скъсвам от рев,
слушам тъжни остарели песни,
препрочитам чатовете ни,
проверявам дали си на линия, ...

Повечето си мислят, че са готови за мен и се опитват да ме убедят в това. Истината е, че някои от мъжете в живота ми, са били страхливци, сещам се за още доста лоши, идеално описващи думи, но ще ги спестя! Мислят си, че ме обичат. Казват ми, че ме обичат. И почти ме обичат наистина. Лъжат се. Лъжат ...

Във мен върлуват щури ветрове,
избухват вляво, замотават вдясно -
боричкат се, кръстосват бесове...
Душевни ветромери чупят бясно.
Не ги познавам, но им меся хляб. ...

Дъждът вън силно валеше -
скрития плач на душата,
че без теб тъжно ми беше
и зад облак чезнеше светлината.
Че земята слънце желае ...

Тъжните временно стават усмивки.
Годините леко и тихо тежат.
Стъкла натъжени от много въздишки.
Това е денят, това е денят...
Да капне сълза - ще се пукне вселена. ...

Не ме вълнуват милиардите човечета
в клишета суета затворени...
Пред мен е космосът - империя несметна,
с мечти от искрометни метеори.
Загърбих този свят човешки и мизерен ...

Потърсих си крилете – грапав белег
върху гърба ми спомени навява.
Пълзейки по земята ежедневно
забравих откога не съм летяла.
В началото отлагах. Нямах време. ...

Стълбите
грейват от светлина!
Бързаш към мене
и звънват стъклата,
стъпките чули!... ...

Всички грешим. Няма човек, който да не е допускал да извърши грях в своя живот. Това е част от нашата природа. Дори и ние, свещениците, сме влизали в прегрешения. По-важното е да осъзнаеш това, което си направил, да се покаеш и да поискаш опрощение. Но нашият най-голям грях е този, че пазим всичките ...

И въртим се в кръг,
все така
лутаме,
късаме срички,
и ги подреждаме в ред ...

При все че сте им
трън в очите, нека се
осъществите!...

Една жена, една топола.
Мъж един - до него тя,
една Съдба - до болка гола
бряг самин – но без река.
Той – стон откършен пие ...

От дълго време пътуваше по магистрала. Беше му скучно, заради еднообразните гледки, които предлагаше равнината. Ниви, тук- там някоя и друга селскостопанска постройка, крайпътни заведения с почти еднаква архитектура, гъмжащи от автомобили бензиностанции.
Толкова му бе скучно, че в един момент си пом ...

Обличам се във черно не защото страдам
И не защото черна е смъртта.
Обличам се така защото чувствам
Плача на твоята душа.
Обличам се във черно, за да е горчиво, ...

Липсваш ми, като дъжда в пустиня,
сърцето ми бездомно пак се лута,
пее песен, скръбна и нечута.
Без твойта нежна топлина изстина.
Не намира никой, и не търси. ...

Времето, необятната частица прекарана от нас на земята. Забързана в делата си, невиждаща очите на хората, вперила поглед надолу, животът ми протичаше между ежедневието и поставените норми, в които "трябваше" да се вписвам. Мислих много за разбъркания си живот, поглеждах се и се питах накъде съм тръг ...

На Емо
Аз съм тук. А ти къде си?
Чуваш ли ме в твоя свят?
Вчера пролетта донесе
нов живот и аромат. ...