Светът какво е?
Стъпки в безкрая,
сънища, гонещи кристални мечти,
болка от ада, нужда от рая.
Да бъдеш си струва. Дали? ...

Скъпи завършващи, не отдавна и аз самата бях като вас. Е, определено не толкова щастлива и в пълна еуфория, но абитуриентка. От мен да знаете, всеки след бала ще изрече следните думи „Мина толкова бързо...“ и „Толкова подготовка само за няколко часа...“. Искам да ви кажа, че тази вечер най-вероятно ...

Не бързай, Животе,
къде си препуснал
по вятърни друми и стръмни била.
Виж Слънцето
как изгревно утрето чака - ...

Под слънцето ни нищо ново
Под слънцето ни няма нищо ново,
тук преди мене някой е живял
Дошли сме всички тука на готово...
Аз знам какъв е днешния ни хал! ...

Изтича ми живота бавно,
като течаща - във река - вода.
И не протича твърде равно,
но пък оставя той след мен следа.
Водата беше и студена. ...

Честит празник, родни политици,
на вас, които не владеете чужди езици,
навярно от респект към Солунските братя...
Вие отстоявайте делото свято.
Но научете езика поне съвършенно. ...

"Сбогом" не беше последната му дума,
тръгна си дори без да се сбогува.
Той не спираше да се забавлява
по начина, който всички нас наранява.
Намираше утеха в тази проклета отрова. ...

Не, не ти помня номера,
само наизуст го научих.
Не, не ти гледам профила,
просто влизам по няколко пъти.
Не, парфюма ти - забравих го, ...

няма никой да ме заобича
вероятно съм такова момиче
дето тича почти невротично
и препуска, пропускайки всичко
кой обича такова момиче ...

Виждам глупава, празна гугутка;
безцелните славеи над усмихнатия фотограф
после виждам безброй почитатели в новата страница
именувана „Природна красота“
Теб не ща, съзаклятнице, ...

На Емо
Тъгата цяла ме превзе.
Изстиска ме до изнемога.
Аз влача капнали нозе,
но да я следвам днес не мога. ...

Есен е. Заплиска дъжд.
Вятър духна изведнъж
и листата от шубрака
на купчИнки се събраха.
Там, в горичката позната, ...

В очакване на следващото лято
Въртят се непрестанно, един след друг, сезоните.
И ето- нашто лято си отива.
Ще се усили вятърът. Листата ще подгони,
гората с жълта шума ще застила. ...

Самотна лодка
Мъничка лодка заспала на кея,
морето полюшва небрежно с вълни.
В съня ù се нижат дните за нея,
рибаря и мрежата пълна с мечти. ...

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тайната.
Част 3 – Предпоследна
Продължение
– Под отрязаната гърда ѝ са били втъкнати две розови рози, всъщност почти разцъфнали пъпки от рози една след друга, някак много странно насочени по периферията на отреза – така ми разказа моят баща, когато навъ ...

Понякога го срещам този странен мъж и си представям, че си ти. Слаб, висок, на неопределена възраст - косата му е по-скоро черна (гъста е и е рошава). Има онези очила, тип лупи, които и ти имаше на снимката. Зад тях кръглите му очи изглеждат страшно, на фона на измършавялото лице и тридневната бяла ...

в
Ловеч
е
(в)
повече

Tолкова ли беше лесно
да ми кажеш, че е краят?
Да отхвърлиш всички чувства?
Да ме караш да призная,
че без бъдеще сме с тебе? ...

Посред буря дойде -
с вълчето под прага ръмжене,
сърцето - превъртяно резе,
ужасено, се спъна във мене.
Бях просто врата, ...

Не съм писател, художник, поет,
аз съм единствено - Вили.
Не търсете таланти у мен
някъде да са се скрили.
Не искам да ме превърнат в герой, ...

Моята молитва
/на дъщерите ми/
И няма как да знаеш, дъще моя,
колко много съм те чакала.
Как тихичко до моето туптеше ...

Лешояди!
Кръжите над нашите рани...
Мирише на кръв и отрано
остър писък събужда страха.
Зад крилете ви,хищните врани - ...

В кутия от обувки
всички облаци ще събера,
ще ги набутам и затисна вътре,
накрая с тиксо ще я облепя.
По най-добрия куриер ...

Гнездото
========
В зората на едно неделно утро,
ухаещо на люляци и младост,
две лястовички, сгушени уютно ...

Дон Кихот на сцената излезе.
А в очите му се виждаха искри.
И когато от подиума бързо слезе
сълзите си по-бързичко изтри.
С надежда да поправи света ...

Едно завръщане.
Сутрин зората ме събужда,
от слепотата на нощта проглеждам
забравила колко хубаво е да си желана.
Красота в сърцето! И няма забрана! ...

Илюзия е морската вълна
и гали само залеза в очите.
Милва ме от спомен за жена,
която аз до болка съм обичал.
Сърцето ми е пламнало в съня, ...

Дъжд. Сълзи. Чувства. Самотата изважда чувствата навън от тялото ми. Усещам тръпки, полазващи цялото ми тяло. Прилив на адреналин навлиза в мен. Мога да го усетя до върха на пръстите си. Липсваш ми, моя любов (съкровена и единствена). Внезапно напира в мен хлад, защото теб те няма. Искам да усещам у ...

Не се наплака.
Понякога очите си избърсва
с небесно синя кърпа.
Понякога раздърпва облаците бели
и мята сивите къдели ...

Душата ти е струна на цигулка,
докосвам я със нежно пицикато,
а ти отронваш звук - въздишка,
преливаща във чувствено легато.
Очите ти – изящни са светулки, ...

"Нарисувай ми пламък,
очите,
лицето си.
Нарисувай градина
цветя ...

Пролетни цветя земята украсяват,
врабчета нежно пеят,
вълни в локви се успокояват
и дъждовни капки веч се не леят.
Слънце в сияйни простори грее ...

За хайдутите
Насилниците са за мен хайдути.
Хайдути са и днешните крадци.
Сред тях са много имена прочути,
израсналите "мутри " и борци. ...

Еднотипни ритми, по-безлични от живота. Тела, разголени и движещи се в такта на разочарованието от живота. Желанието за живот, а не просто за съществуване. Изгубената искра в детските очи. Неродените дъщери и синове, забравени във времето, когато всичко беше диво и вълнуващо, апетитът – незадоволим, ...

Сиви облачета, лек дъждец, треп треп капки, тих ветрец.
Очи присвити, лице в покой, мека усмивка, лунички безброй.
Нежно блаженство, небето се лее, пролука през него и слънчице грее.
Капчици звънкат, улукът играе, сърцето ми слуша, душата мечтае.
Бързи облаци, дъжд – порой, бръснещ вятър – черен герой. ...

Да те нарисувам,
със златно слънце, за да грееш,
високо там ще те поставя,
да може всеки да те види,
тебе да те види, и да ми завиди, ...