Сълзите изтичат на воля,
мъка в душата кротко лежи.
Пред олтара коленича и моля
сърцето свито, болка в него тежи.
Моминска младост отлитна. ...

Изведнъж той отлепя устни от моите след като сме се целували без прекъсване няколко минути. Аз дишам тежко и едва намирам сили да го погледна. В очите му съзирам...жажда! Той иска още от мен! Сивите му очи са приютили някакъв странен, дивен пламък в себе си. Устните му са влажни, както и моите, а го ...

(келтска поговорка)
Борим се за глътка въздух,
заровени в невидим пясък.
Пред нас е върволица гърбове,
а гарвани връхлитат ни с крясък. ...

Потънал в сън съдбата ми свенлива,
презирам мрачното в моята душа.
Животът ми минава по пътеката трънлива,
сърцето в мен за миг не оглуша.
В Божествена любов, потънал до колене, ...

Тя:
Погледни ме в очите,
които осветяват този път...
Забрави за всичко друго
и се остави да те прегърна! ...

Гледаме един свят, виждаме различни неща
Въведение
Здравей, драги читателю! Вероятно за пръв път срещаш такова начало на произведение. Е, винаги има първи път. „Гледаме един свят, виждаме различни неща“ е проект, върху който от дълго време мислех. Докато се разхождах по улиците или докато киснех в н ...

На Тихчо
Попита ме, обичам ли те още.
Пазя ли те в майчино сърце.
Дъхът ми спря от тежките въпроси
и в миг замлъкнах. Може ли, дете ...

Избори
Обаятелен вожд, аплодисменти, разкош в тишината идва и бури вещае.
Полъх на дъжд, на гмеж и на леш, тежко в мъглата безмълвно витае.
На гроздове трупат се гарвани, свраки, черни пълчища разнасящи вест.
Прегракнали храчат, задавено грачат, предричат победа в битка без чест. ...

Тригодишното момченце се е свило под завивката и трепери, впило трескав поглед в тънката ивица светлина под вратата. Мъждивата нощна лампа свети, но не може да разпръсне сенките, застилащи ъглите. Хладен ветрец полъхва откъм прозореца до леглото. Момченцето се надява, че този път чудовището няма да ...

И облякох страстта
в кърваво-червена рокля.
Покорих с нея
хиляди места,
и накрая ...

Дойди, дойди ясно Слънце,
дойди пътя да покажеш,
болката ми да си тръгне.
Дойде, дойде ясно Слънце!
Вънка съмна, в мене тъмно. ...

Летях. Аз толкова безпаметно летях.
И все до теб от полети умирах.
Да беше ти най-черния ми грях,
пак щях да се снабдя със сили.
Пак щях да те градя в небе. ...

Морето спи,
прибоят шепне в избеляла раковина
и тайните ми крие в нежни перли.
Нощта целува се с небето,
искрят събудени звездите ...

Изящно аленееш сред тревата,
почти невидима за хищните очи,
изтъкана от ефирен чар
и дива деликатност,
привличаш за себе си беди. ...

На Емо
Не си отивай от сърцето ми!
От мислите не си отивай!
Дъхът ти галил е лицето ми,
оставял ме полужива ...

Във време натъжено
гасне ден смирено,
полека нощта ме приспива
и тялото ми в мир заспива.
Душа за утеха мечтае ...

ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ
(Вольный перевод стиха „Неслужебный романс”
Мишелья Емельянова)
Ще те нарисувам как те обичам
без да изричам думи и срички, ...

Мъжете си мажат с боя и косата...
Така - да изглеждат, че още са баш.
С боя ли намокриш отвънка росата,
то все ще се вижда: валяло талаш.
Росата сребриста краси и тревата. ...

Съвсем набързо ме ограби;
ей тъй - поредна бурна нощ,
с пробуждане и кратки свади,
сдобрявания за разкош,
тържествен ритуал, сношение, ...

Когато вѝрне любовта носа си
и прèобичащите помрачѝ,
тогава те превръщат ориста си
на пренебрегнати...
в ...

Зачел съм се в изгубеното. Прехвърлям странни сенки, стоящи в ъглите. Прескачам черни точки на раздяла, сипвам по малко мастило за да продължа нататък.
Зачел съм в неизречимото. Изучавам мълчаливи кукли, разтварящи пластмасова уста без звук, крадат от въздуха, поят го с ацетон.
Зачел съм се в думи, ...

Намрази изгревите.
А прегръщаш залеза.
Танцуваш.
Да се не видяло!
Танцуваш сам ...

Не разбирам от велики любови,
но ти, аз пестеливо си шепнем,
че вървим все нагоре, нагоре
с мечти разковани и нежни.
А дъските замислено пеят ...

Храм
Кръчмата е храм. Последна спирка.
Свещите са забранени там.
Изповядваш се и чакаш,
опрощение от непознат пиян. ...

Нощта изтръгва из унеса безплоден...
Между съня и на времето тътена...
В плитчините на мрака отровен,
да витае мисълта е осъдена!
За думи самотни от восък ...

Беше лято и знойна омара
пак трептеше и свирках си аз.
По асфалта летях в надпревара
сред нивята с налятия клас.
Поувлечен в шофиране дръзко ...

Мъртва бях сред четири стени,
жива бях сред хорските очи.
Душата си в жертва ще пренеса,
че без белег преживях "смъртта".
Без дори да каже краен срок, ...

ЯСНО КАТО СЪН
Р.Чакърова
Сънят ми призори внезапно спря у теб.
Усетих топлината ти съвсем като наживо.
И някак от безплътност роди се нов куплет. ...

Не бързах да отварям очите си, защото знаех че ако го направя отново ще се сблъскам с познатият свят. За мен това беше също толкова мъчително, колкото и кошмарите, измъчващи ме всяка нощ.
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...

Я кажи ми, любов?
Я кажи ми, Любов, докога ще те има,
докога ще търпиш и ще носиш за трима?
В тоз отровен живот дoкога ще си жива,
а когато цъфтиш все нощта ще те скрива? ...

Защо не се сетих,
че всеки има нужда
от малко отдих,
малко почивка...,
за да се роди ...

Всяка сутрин ги виждам. Все на същото място -
под дървото до спирката. Пак за нещо приказват!
Боже Господи, виж ги - не им ли е тясно
всяка сутрин на пейката?! Ритуали ли спазват?
Тя е вечно усмихната. Носи слънце в очите си. ...

Избягах от света застудял от плач, мразовит,
за да намеря кътче обич и да остана там свит,
да спася съзнанието мое, душа, мисъл, сърце -
търсех нечия ласка, топъл дъх, любящи ръце.
Търсех и търсех, хорската доброта аз мерих ...

Сбогуване с морето
Море, лазурните ти дни
са преброени!
Очакват те
самотни брегове... ...