Ще престана себе си за всичко да обвинявам,
точно в този момент тази страница затварям.
Няма да мисля какво ще се случи и какво не,
пускам се по течението и ще се чувствам по-добре.
Не ми пука за тебе, почвам книга нова. ...

ПОЧТИ ПЕШЕХОДЕН РОМАНС
Р.Чакърова
Простенват глухо пешеходни зебри
щом крак автомобилен ги настъпи.
И чувство на раирана потребност ...

60.
Разсеяно се взирах в матовото лице на младата маникюристка, докато сръчните й ръце пиляха ноктите ми. Говорехме си общи неща и тъкмо се смеехме на някаква случка от миналата седмица в един бар, когато вратата на студиото за красота се отвори.
Освен маникюристка, тук имаше още козметичка, гримьор ...

Край. Мрак и тишина.
Чува се единствено скръбта.
Плът- в пепел се превръща тя
и се слива със изгнилата земя.
Болка- след теб остана само тя, ...

Тя е нелепо лепило за слепите плещи
под липи със очи за греховните срещи,
червено червило изядено
от чревоугодница,
неизповядан грях с преподобния ...

Кралството на злите пеперуди
Замъкът - каменният.
Строен с векове.
Кралство е
На злите пеперуди. ...

Днеска рано сутринта
срещнах те в съня ми,
пръсна слънчева дъга
и радост и любов в ума ми.
Беше приказна мечта ...

Спи, принцесо, спи!
Да се събудиш вече не е важно.
В съня сърцето не боли,
не чувства любовта продажна.
Спи, принцесо, спи! ...

В небето птица пак лети,
в душата ù живея аз,
а в гънките небесни си блести,
звезда наречена с твоето име,
гори и известява тя, ...

Много добре знам, че човек трябва да бъде търпелив, когато тръгне по доктори. Търпелив и вежлив. Ето, към личния си лекар например. То не беше „за какво ти е това“, „сериозно ли е според теб?“ Защо според мен? Аз ли съм лекаря тук? Е, само си го помислих де. Не го казах, защото си исках направлениет ...

НА ЕВТИМ ЕВТИМОВ
Аз съм сигурна, че я получи,
любовта, дето толкова търсеше.
Бе орисана да ти се случи,
щом с крила във куплетите пърхаше. ...

„Който се захване на чете стари приказки, се зачита в приказката на човечеството.
Който се захване да пише приказки, пише първо приказката на собствения си живот.“
Николай Рьорих
За къде си тръгнал, човече, без да си живял поне за малко зад кориците на някой том фантасмагории, без да си бил герой в ...

Текст и музика:Явор Перфанов

цъфна липата
и порив към лято се
вля в сетивата

Любовта
Тя не се купува.
Не се продава.
Тя е божи дар.
Дар за едно влюбено сърце. ...

Пречупващата се през ретината светлина
свидетелства на утрото, че още виждам.
Със слънцето изящен цветен водопад
избутва дигите на мрака и приижда -
цирконий от ахат да стане различим, ...

За теб, любов, ще бъда сянка
и в безслънчев септемврийски ден.
Ще съм подробност малка,
очи нарочно ще извръщаш от мен.
Ще бъда там, във мислите ти скрита, ...

Не ме обичай. Не ти и трябва да си с мен.
Не ме обичай. Не разбра ли?
Нищо ангелско няма в мен.
Не искам да си с мен,
защото знам че заради мен страдаш. ...

Нощта се спуска тиха и вълшебна,
изгряват световете и трептят...
изпращат ни послания и вяра,
че не сме сами във вселенския си път.
Тогава стихваш закриляна и нежна ...

Умея да дарявам светове -
рядко красиви и (не)съвършени,
умея да унасям тъжно дете,
от пепел да вдигам сърцата стопени.
Умея да рисувам с милувка ...

Никога не ще ми стигне
времето, прекарано със теб.
Нямам право повече да искам
от това, което искаш да дадеш.
Не си готов да чуеш, казах, ...

Любов безспир,
любов в измама.
Любов дори,
когато пак сме само двама.
Любов в лъжа, ...

В скута ми полегна тишината, сгуши се във моите ръце,
пуснала къдрици тъмнината, галеше ме с вятърно лице.
Мислите ми някъде летяха, махаха безцелно със криле,
нямаха посока, но се спряха, нежен глас покоя им отне.
Спомени рояк ми налетяха, кацаха по мойте рамене, ...

Последната струна може би?
Неважен мъдрец в тъмнината.
За някой важно е, дали?
Като лед обгърнала ме самотата.
Чувствата не винаги изразявам ...

Поетите живеят в светлината,
отправят поглед в Слънцето дори,
но други се боят от ярките лъчи
и щастието търсят в тъмнината.
Най-смелите със страст в душата ...

По нощните улици тихи
бягат кръгли луни,
в прозорците вятър се хили,
капки дъжд по стъклата личи.
Тишината свита на топка ...

40.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...

И ето той дочака със своите очи да види
Дъждът се изливаше на гъсти струи и мощни тласъци. От индигово черното небе се стрелкаха ослепяващи светкавици последвани от далечния тътен на гръмотевиците. По неравния булевард се стичаха силни водни потоци, които увличайки опадалите клонки и листа се смесва ...

Да се променям, не мисля тепърва,
правих това до сега
прощавах, разбирах, не бързах,
търпеливо раздавах блага.
И вярвах, че постъпвам удачно, ...

Глупостта все по хората ходи,
чука смело по много врати.
Уж е в крак със последните моди,
а е винаги малко встрани.
Глупостта е за истини сляпа. ...

Две сини очи
Две хубави, честни сини очи,
колко ли дълго са били сами!?
Големи, дълбоки като езера
ме гледат от снимката Сега! ...

"Аз ги върнах...всичко аз,
да се хваля е моята страст,
сигурно и за бог се имам,
колко е сладко да се опивам
със силата и парите на властта... ...

Искам те такъв
Била съм ревнива... Ами да!
Смяташ ли, че трябва да отричам?
Може би е някаква следа
от това, че много те обичам. ...

Превила снага.
Косите си наполовина
потопила. В река
мътна, влачеща дънери.
Не виждаш глава. ...