Не ми искай очите,
няма какво да видиш.
Половината са зрители,
а останалите са гниди.
Зрителите роптаят, ...

Колко ми отива розовият цвят!
Изплитам с бисерни игли мечтите,
в розово дантелите блестят
и багрят с нежност скуката на дните.
Колко ми отива розовият цвят! ...

В света на Алиса
буди се всяка лиса,
в свят на Херкулес
пули се всеки заплес.

Отдавна я няма моята къща,
пресъхна реката, чешмата дори.
Понякога спомен в мен се завръща,
котлето с мляко на веригата ври.
Отдавна я няма гората вековна, ...

Слаба съм и имам доверие...
Наляво, надясно. Не ме предавай.
Очертавам с очите си странно презрение...
Хората само ме подминават...

Боли ме...
( на Б. )
Боли ме душата да те чуя да говориш така,
боли ме да знам - какво не мислиш за мене,
боли ме от момента, прекаран в мисли за тебе, ...

Ето, ето! - Пролет пак е! -
Прелест чудновата!
Ето, ето! - Мил и драг е
Слънчо в синевата!
Ето, ето! - Разцъфтяват ...

За сетен път се опитвам да я изпъдя,
но тя не подлежи на никакво влияние.
Справедливостта си искам да пробудя,
а тя се промъква като северно сияние.
Любовта е силна и неконтролируема. ...

КРАЧКА НАПРЕД
Всяко дълго пътешествие започва с една единствена стъпка. Нужно е само да повярваш в себе си и в най-невъзможното. Трудът и упоритостта трябва да бъдат твоята сянка, която дори и в тъмнината да изпъква. Любовта в сърцето ти не бива да бъде изолирана, защото твоят път ще бъде дълъг и ще ...

Седем грама тишина
и още седем грама нежност
е равна на една любов в нощта
и още вричане за вечност...
Седем грама самота ...

За пясъкът събран от вековете...
За мъките на нашите деди.
За вярата че всичко ще се случи
тъй както Господ е решил!?
Дали е вярно че времето ще ни ...

Бяла спретната къщурка
с две коли отпред.
В нея видимо живурка,
я борче, я кмет.
Двама батковци чепати, ...

Плазмената материя
***
Томас се събуждаше мъчно. Люлеенето на кораба бе плавно и меко, а снижаващото се над хоризонта слънце все още жарко напичаше лявата му страна.
Бурята?!
Споменът връхлетя в главата му като внезапен удар. Томас се изправи. Лежеше на голям червен контейнер, стоящ стабилно върху м ...

Среща във времето
/Свидна/
Помня малкия пристан, говорещ с вълните,
бриза топъл, погалващ ме с нежни ръце,
фара мигащ, подпрял с рамене висините, ...

Бях завършила средното си образование. След късната пролет, лятото настъпи с топлия лъч на обичта, която очаквах тайно, а не исках да си призная наяве. Той бе всичко за мен. Неразгадана тайна, но привличането бе взаимно. После - се оказа женен, с дете. Когато търсят причина, за да приключат един при ...

ПРОЛЕТНО
Вървяха.
И си държаха нежно ръцете.
Лицето му бе от усмивка огряно.
А нейните устни - цъфнало цвете. ...

топло е...
когато те чувам;
когато протягаш към мен цветове;
ярко е...
и мисли целуват ...

…..И станах глупава
Да. Демони ме разяждаха
За други цветя - мен ухажваха.
Бях пристан (от пясък ме изграждаха)
Отвсъде Учители ме обсаждаха - ...

Мило мое момче, жив и здрав ми бъди.
нека твойто сърце да е пълно с мечти,
нека с твойте очи преоткриваш звезди,
не бъди просто жив, а живей и лети.
Мило мое момче, смел и силен бъди, ...

На рамото ти белег ще оставя...
На рамото ти ще оставя дълбок белег,
ще е малък, но нека да остане вечно там,
да си имаш нещо винаги от мене,
да можеш да ме видиш и усетиш, като си сам… ...

През деня не ми обръщай внимание
не ми вярвай,
тогава не съм истинска.
През деня се смея,
танцувам и пея, ...

Тази сутрин
изпих кафето си
до дъно.
И в ъгъла на
кръглата и стара ...

На Емо
И ме завъртат вяли, празни дни
със скоростта на стара въртележка.
Край мен е пролет. Сокът ù сладни,
но аз съм цяла в лед.И ми е тежко... ...

Боли ли?! Стига се преструва!
Защо се мъчиш да прикриеш?
В очите ти искрят сълзи.
Не вдигай ядно длан, да ги изтриеш!
Боли те. Дишай! Дишай! Дишай! ...

Жена хване ли телефон - пази се, става страшно! В това наскоро се убедил и бай Весо - комшията (всъщност той се бил убеждавал много пъти преди това, но за тях - по-нататък).
Бай Весо работил дълги години в един дърводелски цех, но преди месец го съкратили заради напредналата му възраст. Не можел да ...

Изневяра
Ти пак дойде,
но същата не си.
И Пролетта е някога-
единствена. ...

Снегът заличава безмълвните стъпки,
оставени,навярно от нас
там, където се смеехме, въпреки
че бяхме просто деца...
Уви,пораснахме бързо ...

Щом загубиш всичко,
си отново прероден.
Щом веднъж си паднал ниско,
изправи се устремен.
Щом съдбата те заставя, ...

Подарих любовта си на вятъра,
за да има кой да я обича,
посивяха косите от чакане –
на тъга самотата прилича...
Разпилени от спомени мислите, ...

Не се страхувай!-
няма да ти преча.
На шега не бих
го сторила дори...
Не се обръщай!- ...

Болка
Живот, който не разбирам.
Живот на пепеляшки.
Времена, които аз презирам.
Времена грозни, сиромашки. ...

Думи за моето детство
На нивите живота си захванах.
На крушата и люлката ми бе...
Държах с ръка фустаните на мама
и бях едно обичано дете. ...

На всички, които нямат достойнство да признават своите грешки
Обликът е странно покривало
с шевицата на личностни умения
Боят се някой да го вдигне
и мразят негово прозрение. ...

Истории за нежност, щедрост и доброта
Добрите хора винаги са само бедните и измъчените, които блестят като бисери сред калта, надарени със своята щедрост и способност да обичат и състрадават, въпреки че към тях няма кой да е щедър, да ги обича или да им състрадава.
Ето днес например шизофреничката Е ...

На Любка Рондова
Дете на Егея роди се,
но българка силна ти стана,
със робство жестоко бори се,
с една незарастваща рана! ...

ЛЕХИ С ЦВЕТЯ
Привечер се захлажда, лъхва и ветрец.
Излизам, да поседна на пейката отпред.
Пусто е, хората оредяха, едни се пръснаха по света да търсят работа, други заминаха направо на оня свят, та друг не сяда тук.
От известно време на пейката присяда и възрастна жена, но съвсем на края и обърната ...