Скитам по нежния път на нашите чувства.
С ръка докосвам ласките топли.
И ничия ръка за друга нежност не ще
докосне самия теб насън или наяве.
Обсебващ егоизъм. ...

98/Преди да ми ударят ножа,
подготвиха ме за това.
И тук не искам да ви лъжа,
изпих аз три литра вода,
казаха ми да се избръсна, ...

Тринадесет годишно момче гледа филм на ужасите, в киносалон.
Поти се, хрупайки пуканки...
Изпитва страх!
Петгодишно момиченце е със своята майка в лекарския кабинет.
Докторът ще ù постави ваксина. ...

Байгън от толкова любов!
Под път, над път – любов отвсъде.
И без да бъда философ,
приемам я като присъда.
И от любов ли всеки ден ...

Мокра пустиня се ражда
от сухи, прозрачни реки.
Огън студен я подклажда,
в пясъка цвете цъфти.
И нежно гальовните пръсти ...

Всеки ден възторжено рисувам
изгарящите мигове на любовта.
Любимата запалила е клада огън,
един от друг възкръсваме от пепелта.
Нарисувай ме и ти в твоята картина, ...

Преди двайсет и пет века,
в атинския съд е Сократ
със присъда никак лека,
на седемдесет и чудат.
Обвинения и стари, ...

Ти ще светиш в мене с поглед на дете,
в миг в душата ми от нежност да се случиш.
Тъй пак ще имам твоето небе,
безброй звезди в съдбовната ми участ.
Аз все ще нося синята любов, ...

Красива любов, привидно красива,
романтика, рози, парфюм, шоколад...
Във въздуха носи се пласт похотливост,
писма, валентинки из целия град.
Балони-сърца летят из небето – ...

Вярвай, дори и когато бури те застигат,
лесно се свежда глава,
трудно, но с вяра се настигат,
всяка мисъл, мъдрост и мечта.
Вярата е тази дето дава, ...

Как да ти помогна?
Сърце мое, изтерзано...
Щом и на лъжите ми не вярваш!
Кажи ми, как сега да те подмамя?
Оставих те да страдаш безутешно, ...

Не ми се обаждай за да ми кажеш
как се чувстваш,
със сигурност вярвам, по-добре
отколкото аз.
Всичко около мене лети, ...

Момчето,
което обича небето,
върви и се кръсти.
Поспира,
прикляка за малко. ...

Трифоне, Трифоне, ден ти е днес!
Сипи руйно вино... Престояло в дъбово буре...
Червено и силно, любовно и истинско...
Сложи и дебело мезе... Месото бързо изпържи.
Шиш сочен върху дървени въглени подпечи... ...

Знам дека си ги преспал годините
дека си се опил од нереални очекувања
и дека домашните огледала
не те препознаваат
пишувајќи за лажни херои ...

Любов
Любов ли бе, да я опишеш!
На кратко – с думи прозаични.
Любов – изстрадана, кармична!
Удавница и после възкресена, ...

Едно гордо момиче върви по тротоара. Облечена е с бледо кафяви дрехи, ако това са дрехи. Средата на февруари е, още е зима, но снегът е вече мръсен, а въздухът – чист. Има нещо във въздуха през февруари, нещо тръпне в него, а дърветата от черни стават кафяви. Като облеклото на младата жена. Не е обл ...

В едно испанско градче живял мъж на име Суарес. Той не бил много заможен, но пък имал достатъчно, колкото му трябва на един човек, водещ самостоятелен живот. Без деца, без жена. Без тревоги, без проблеми. Макар че не печелел много, Суарес бил доволен от живота. Обаче годините минавали, всичките му п ...

– Обичаш ли го още? Как така?
– Нима, кажи ми, чувствата умират?
– Обичаш ли го още? – Аз мълча.
Звездите гледам. Те поне разбират.
– Но ти не си го срещала дори! ...

Времето ни някак си неохотно изтича.
А казваше, че дълго ще остане.
Но ето, Февруари веч наполовина мина
и да го върна все по-трудно става.
Времето ни. Не е само Февруари. ...

Тъгуваш ли, попита ме съдбата...
Тъгуваш ли, попита ме светът.
Защо самотен си във тъмнината?
Защо умислен си, кажи?
Тъгуваш ли и питам те със ...

- Всичко ще се оправи, няма за какво да се тревожиш.
Чу се шум на двигател Петя се обръща и вижда една кола готова да ги премаже, но колата не ги блъска, а спира пред тях. Отива до колата, отваря вратата и вижда една жена. Тя излиза от колата и насочва оръжие срещу Петя. Приближава се до нея и ѝ пре ...

Дали не идва нещо безнадеждно?
Децата на изгубените ангели,
през куп за грош живота си подреждат
и болките си кичат – като панделки.
Израснали под знака на невежите, ...

https://www.youtube.com/watch?v=2Wt-5T0nWCY&list=RDb36O1ogtNnA&index=6
Пропуснах пак рождения ти ден
дори едно писмо не ти написах
като от камък ледено студен,
ръката ми над листа беше свита . ...

Отвръщам се от този свят прокълнат.
Човекът за човека е проклятие.
Прииждат червеите хладно, да погълнат
плътта с индиферентно съзаклятие.
Един невидим мегатрап очаква ...

На Емо
И не преставам да те търся.
И не преставам да те чакам.
И тиха мъка земетръсно
звъни по билото на мрака. ...

Искам да кажа на всички всичко.
Но не мога.
Да им кажа как се обича, как се чака...
Но не мога.
Да им покажа как се добър човек става. ...

Нека моята роза неоткъсната остане....
Нека моята роза неоткъсната остане в градината,
онази, която днес някой не ми подари,
за разлика от другите, ще остане жива тя,
макар полята само с моите сълзи... ...

Дори и нещастна,
любовта е прекрасна.
Завихрени, страстни вълни,
заровила в мене очи.
Ти чувстваш ...

Не намесвай чувствата в този сценарий!
Има повече от нервни окончания
и летящи неврони за болка и радост...
А тази усмивка от мене разбра ли я?
Не е щастие от това, че те виждам... ...

Отиват си мъжете ни. След тях
една вълна следите им отмива.
Пръстта на пръст, прахта при прах.
Натюрморт – ябълка, любов.
Въпросът е: кое е мъртво и кое е живо? ...

Вина и вино…когато сърцето ми спи
Лепне грехът върху устните слепнали –
с вино преглъщам вината!
„Сонет за вино и вина”- Даниела Йорданова
Моята стая, усърдна ненужно, ...

Вече дори не мога да съм нещастна. Просто съм глупава... Човек е създаден с ограничения. А за какво са ограниченията, ако не, за да рушат? Ограничението да не си ти е най-тежката участ на този свят. Ходиш си по улицата с риск да те сгази кола, живееш сред хора с риск да те намразят. За какво си ти, ...

Когато любовта почука нежно на вратата ти,
не бързай да отваряш
може да е сатаната!
Когато болна страда ти душата,
не бързай да осъждаш самотата. ...

Моя слабост и моя сила...
Спокойствие... и тревожност.
Хладен страх и топла закрила...
Моя сбъднатост... и невъзможност.
Кой те прати в живота ми тих ...

"Обичам те!" и днес изричам
две думи, тихичко, без глас,
тях, душата ми ги срича
и пее като стар романс.
Измислени не са, а шифър ...

Един слънчев лъч се плъзна по изпъстрената с цветя завивка на Сияна, погали разрошените ѝ коси и я погъделичка по върха на носа. Тя извърна глава настрани и продължи да спи. Днес беше почивния ѝ ден и хич не ѝ се ставаше толкова рано.
Изгряващото лятно слънце обаче не беше съгласно с нея. Продължи д ...