Моят глас трябва да чува той…
Моят смях да почука по стъклото,
преди да влезе
в душата му…
Моето дихание… ...

Зазидана в стени от отчаяние,
с горчиви мисли,
с търсещи очи,
aз чакам да намеря оправдание
за своите погребани мечти. ...

...Мигновение...
„Затова има приказки /и песните са затова… за да разбереш, че си човек.”-Елин Пелин
Преди зазоряване, преди слънцето
да ни погали нежно с лъчите си;
и света ни да огрее постепенно, ...

ФЕМИНИСТ !
Хубост небрежна, глава безметежна,
носят гъвкави, гладки, млади крака,
към опит и старост, глава белоснежна,
увиснала, тлъста, разплута снага. ...

В някое си царство, в някое си государство, живели мъж с жена. Дълги години нямали деца, но като по чудо на преклонна възраст се сдобили със здрав и силен син. Кръстили го те: Ерлан.
Времето минавало и Ерлан расъл снажен и напет, но ни една девойка в селото не хващала окото му, докато един ден не пр ...

Понякога
доброто ми се изплъзва
като дете,
което изведнъж
се почувства обидено. ...

Наскоро разбрах, че коефициентът ми на интелигентност е много висок. И преди го знаех, но вече беше и обективно потвърдено. Това ме накара да се замисля за хората около мен и веднага в съзнанието ми изникна най-брилянтният човек, когото познавам. Ако хората, които го познават, ви го опишат, биха ви ...

И тръгвах, се връщах и спирах, и тичах...
По пътища прашни къде ли не бях.
И тебе, Българио, тебе обичах
и с тебе до днеска така си живях.
Сега, като гледам, как ти се измъчваш ...

Този ден беше луд, моя вечер копринена.
Бях добра.
Лоша бях.
Силна.
Слаба. ...

Солта на живота е да разделиш с другиго.
На двете ми дъщери
Един живот.
Под мишница го взехме.
Че бяхме млади, а жарта да газим не умеехме. ...

Няма да започвам с глупаво клише за начало, въпреки, че това изречение си е малко изтъркано, но както и да е. Ще попишем малко за живота. Ха, много оригинално, да, но не мисля да давам безинтересни и сухи изречения, с които или да покажа своята безкрайно лъчезарна позиция към живота, или да го оплюя ...

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му. Един ден майката на "Червената шапчица" помолила дъщеря си да се кънектне с нейната баба, която жи ...

Последният сън
Околчица потъна сред гъстите мъгли,
нощта настъпи бавно и някак неусетно.
И изгревът, бродиран със борови игли,
росата ще изплаче над Ботевата чета. ...

НЕДЕЙ…
Не ме гаси,
аз съм блясъкът в очите ти!
Не ме пропъждай,
аз съм вятърът в косите ти! ...

Създадена от вопли и въздишки,
създадена от утринна роса,
създадена от погледи кръвнишки,
сътворение на чужда красота.
Създадена от спомени и тайни ...

дали вратата е затворена във кухнята
да не би пералнята да ни шуми
не е панелът като тухлата
не сме сами дори и зад стени
съседката се чува, пустата, ...

Да те докосна с лъч разсънен,
с роса, попила мислите на утро,
с уханна ласка, липов цвят поела,
сред гънките на юнските въздишки.
И кротко да се сгуша там до тебе, ...

Откакто сме родени знаем
сърцето бие, за да сме живи.
Откакто се знам
само една истина ме гони-
сърцето пусто бие за тебе! ...

Хей, ти - намусеният,
тъжният .. развесели се!
Пак е крив денят ти?!
От лошото отърси се.
В коша умората хвърли ...

Има ли надежда домашно куче,
толкова пъти изхвърляно.
Забравяно, изтривали в него обувките си
да се завърне отново.
Има ли надежда това побесняло куче, ...

Спри Времето
бетонна стена отпред постави
излъжи Младостта
обещай и безбрежната Вечност
намери Старостта ...

Не разбирам слънчевите ти пожари,
но вулканът се разшива като възел
по земята, по лицата,
днес е пладне,
а утре може да е късно. ...

Една нощ говорех си с умрелите
и пееше ми тихо дървоядът.
Пребродих сам на Господ цитаделите,
но нямаше ме в рая, нито в ада.
Сдобих се с небеса и пълнолуния. ...

Кошница с цветя върху рояла –
мъничък фонтан от многозначност.
Ето, пианиста днес го няма.
Значи имам повод да очаквам.
Може да е музика без звуци, ...

Жената Жерав
/приказка/
Може би не ти разказах вчера,
за една жена, едно момиче -
летяла дълго, дълго като жерав, ...

Търся те през вятъра,
като дим от напразни надежди
търся те в душата си,
като болка от миражи изчезнали...
Оставам да пея за миналото - ...

Оцветих си розов свят,
очилата розови тук са ми излишни.
Стени и прегради, вместо да бутам,
в розово ги боядисах, вече не ми пречат, даже им се радвам.
Розови цветя посях, в розови саксии. ...

Моя Българийо
Няма като твоите липи, Българийо…
няма като твоите липи…
Макови поля от слънце галени,
буйни недокоснати треви… ...

На Емо
Попитай Смъртта! Тя веднага ще каже
кое е излишно, абсурдно, неважно.
Тя мисли за теб и понякога даже
се вглежда в очите ти строго,протяжно. ...

Под пласта на тревогите се смее дяволито
едно джудже в главата ми и никого не пита
дали е ясно времето, дали танцува облак
и имат ли проблемите послания прокобни.
Началниците мръщят се, джуджето виц разказва, ...

Синьо кадифе. Тъмно синьо. Цвят на ирис, перуника, горска теменужка. Наситен, същевременно и бистър. Цвят на скъпоценен камък лазурит или сапфир. Дълбоко, като горски кладенец. Като черни, проницателни очи. Студено, като северното ледено море. Излъчване за тайнственост и мистика. Като жена, която но ...

Няма да успееш, никога да ме догониш.
Колкото и бързо след мен да вървиш.
И ще плачеш, мила, всяка вечер
задето ме остави и със друг ме замени!
Аз може вечно да съм сам, не зная. ...

Първото ми посещение в Окования град беше преди три години, и от тогава кракът ми не е стъпвал там. И макар да съм посещавал много прокълнати и забравени от Златното око градове, този беше най-ужасяващия и непонятен за мен.
Попаднах там в година 778-ма от Третия цикъл на Златното око. Потова време с ...

Така както стрелките на часовника
знаят точно в колко часа ще се пресекат
една с друга,
така и ние знаехме точно в кой ден и час
ще се пресекат нашите мисли, ...

Жена. В обятия на друг.
Когато беше повече от моя.
Кама. И пътят ми е пуст,
заби я ти пред влюбения поглед.
Дъга. В целувката на дъжд. ...