Беше петък. Късният следобед бе времето, когато градът се изпълваше с оживление. Небето се обличаше в пурпурните си одежди и придаваше магически нюанси на сградите под него. Свеж ветрец се разхождаше по улиците и сякаш подканваше хората да излязат, да се поразходят, да се видят с приятели. Почивните ...

Крачиш по пътя си предначертан,
тичаш понякога и неразбран.
Правиш завои – надолу, нагоре
и сред порои мечтите си гониш.
Срещаш приятели, верни, неверни, ...

Баща ми ме научи да бъда мъжко момиче. Борещо се. Със зъби и нокти. Говорейки правилно, чупейки пози от време на време, придружаващи ги с хитра усмивка. Получаващо това, което иска и което й се отдава, което заслужава. Не галантна принцеса, чакаща принца на бял кон, сресвайки медено русите си коси. ...

(по прочетена действителна случка)
Момчето също имаше мечти,
ала за бала нямаше кола.
Усмихваше сълзливите очи,
защото беше учено така. ...

Поетите пишат, когато са тъжни,
когато човърка им свредел душите,
когато потискат проявите външни
на слабост и горест, преглъщат сълзите.
Поетите пишат, когато се срине ...

Ежко
Там във горската дъбрава,
под едно дръвче на сянка
Ежко сладко се прозява
от следобедната дрямка. ...

Приятелю, здравей. Накъде?
Все още сам ли вървиш?
Животът пак ли краде
щастие "назаем"? Мълчиш.
Зная, не казвай - боли ...

По улея на времето се стичат дните,
не резонират в него нашите сърца.
И в хаоса от бушуващи емоции
отронва се единствена сълза.
Но няма смисъл да изкажем слово, ...

Вярвaм в морето,
то не ме предaде ни веднъж,
бреговете му се отрaзявaт в небето,
те сa тъй крaсиви кaто твоятa душa,
Вярвaм и в сърцето свое, ...

И след мен
светът ще съществува!
И след мен
ще има светлина,
но аз не ще усещам ...

"Dum spiro, spero."
Отварям очи,
поглеждам се-
сякаш съм се преродила,
едва се познавам. ...

Без начало и край
любещи се без свян
в света абсурден.
И да те загубвам, за да те
искам, искам, искам... ...

"От години съм борец за демокрация,
даде ми властта българската нация!
Написах аз против системата "Фашизма"
и в Президентството строях капитализма.
И ние храбро комунизма сме победили, ...

Днес ми е толкова разнежено,
все едно дете с косите ми играе.
Плете плитчици и ги разплита
и мелодия позната тананика.
По настръхналата ми кожа, ...

...От...до...и след...
От сутринта до вечерта
след деня и след нощта
от душата ти до моята
след съдбата и любовта ...

Не е важно къде си, с кого си...
щом те нося в съня си сега,
хукват мислите, чисти и боси,
да достигнат до теб с любовта.
Гонят вятъра в пясъчни дюни, ...

Много сложно ме накара да мисля,
забравих как се връзват думи.
Паднах в някакво топчесто чистене,
но няма кучета да спасят смеха ми.
Сложно паднах в лепкава истина ...

Старите приятели
Имах толкова много приятели!
Можех да ги рина с лопата.
Винаги знаех, че са ласкатели.
Живяха у нас. На "заплата". ...

...Букет от любов...
С букет от любов той се приближава
изпълва ме и в мен разцъфтява-
в него има безчет цветове и тръни
но любовта обича и в бодли и в рози... ...

Безсилна съм пред твойте думи,
безумно силно стягат нещо в мен.
С усмивка тъжна гледам пропаст помежду ни,
от години гласовете викат нощ и ден.
И чувам отдалече неговите стъпки ...

вятърът издуха парцалите на зимата
пролетта дари с бели кърпи вишните
вишните са изпрали бялото си пране
просторът ухае на свежест
пчелите са гладни ...

Нима знаеш кога
се превръщаме в дъжд,
или боси слова
ще разстъпваш надлъж
по мостове от суета? ...

Гола обич
Няколко дни, само остават.
Просто, броят се на пръсти.
Ако след тях, тя ме остави,
ще свърши. Без да възкръсне. ...

В кадифето на душата ти
Сънувах, че те няма
и до точка в точка се смалих.
Бях в съня си глухоняма,
а оглушах от дивия си вик. ...

Тихо вали.
Приспивно, нали?
Капки небето изцежда
свило лявата вежда.
Тихо пристъпяш ...

Докато смятаме ползи и загуби
и ежедневно ни стряскат тътени,
докато в слънцето виждаме залези –
един охлюв пресича пътя ни.
Докато диво чегъртаме в себе си, ...

БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Внесоха го!
Кльощав, сбръчкан, пребледнял, има-няма шейсет!
Припаднал на улицата!
Бързат! ...

Обичай... ме
Твоята усмивка блага
дарява я с безсънни нощи.
Не й се ще да се налага
да заспива още. ...

Виновна съм, че съм щастлива,
че вдишвам те и ме усмихваш.
Че си мелодия красива-
звучиш във мен и не затихваш.
Вивалди, Бах, Шопен, Бетовен ...

Времето, разстоянието и любовта
Всяка дълга и неизбежна раздяла
е едно голямо и нестихващо страдание,
че ще се видим скоро ще си обещаем,
но постепенно знам, ще се забравяме… ...

Не съм трофей, със който всеки може
да си окичи пищно суетата...
Животът ми - тотално невъзможен -
несигурно крепи се... на крилата.
Чертая го... И разкроявам - в нощи, ...

На М.
И аз по пътя си ще мина...
Ще мина и... ще си замина.
Светът- във кървави забави,
и мен от срам ще ме забрави. ...