Глава 5
Събудих се в много добре позната стая. Бях в ранчото на Кат. Поогледах наоколо. Всички драсканици по стените бяха добре запазени, играчките бяха разхвърляни. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато хванах дръжката на вратата, си спомних светлината... болката... всичко. Отворих вра ...

Отново избяга капризната муза,
бе казвам ви, страшен инат…
Заби ми плесница по лявата буза –
била съм голям тарикат…
Била съм използвала музата само, ...

Защо не спиш,
нощта преваля вече...
Бе дълъг ден
и не по-лека вечер.
Но бяга пак ...

Метафотично, не буквалистично
не съм метафора, а буква.
Буквалистично, не метафорично
дърветата шептят от скука.
Дълбаят есенните драми ...

БЕЗГЛАГОЛЕН ВОПЪЛ
Напаст мафиотска
с наглост идиотска,
палячовци безродни,
за нищо негодни. ...

Исках само да те погаля,
да погледва в очите ти.
Да ти кажа и помоля,
вярвай в мечтите си.
Ти реши гръб да ми обърнеш, ...

Видях аз тъжна птица,
сгушена и треперлива.
Блестеше как златица -
Слънце щедро я облива,
а тя трепти, като листенце, ...

Между мен и живота е мокро стъкло.
Той реве, аз се крия на сухо.
Но кажете ми моля, кажете защо,
съм се взрял в мокротата от тука?
По пътеки различни, аз пеш ще вървя, ...

Защо ми се плаче не зная.
Защо тъгувам не знам.
Защо сърцето ридае?
Защо не мога да спя?
Защо ми се плаче не зная! ...

Няма място в сърцето ми за прошка
Сто и десет пъти ти прощавах досега
Започнах да броя откакто сняг валя
След тази смелост, заживях сама!
Тя, прошката се дави в сърцето ...

Не ме търси. Не ми звъни.
До вчера те обичах
/и от утре, вероятно пак ще e така/.
Но днес не се обаждай.
Днес съм ничия жена. ...

Отключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш.
Защото нямам време за кърпеж, ...

> ∞
>
>
>
> Събуди ме някакво неприятно ръмжене, дразнещо като прашинка в окото, глупаво като муха в стъклен буркан. Преобърнах се в леглото и сънено надигнах глава. Ръмженето не преставаше, даже странно се усилваше и изведнъж ми стана ясно какво се случва. Телефонът ми, оставен на вибрация и пъхнат ...

Любовта е странна жажда
и цял живот ще търсиш
нея как да утолиш.
От какво ли тя се ражда
и често теб заставя ...

С "помниш ли когато..."
почва всичко дето
прави ни богати.
... и да знаеш, че когато
на привършване ...

Бележка от автора. – “Когато четете моите истории, искам да помните едно много важно нещо. Както в реалният живот така и в моите разкази ВСИЧКО е въпрос на гледна точка и ваша лична преценка. Оставям на вас да изберете, кое е ИСТИНА и кое НЕ.“ Приятно четене - Eddie
Вече трета вечер го наблюдавах. П ...

Сърцето си го подарих
на двете си деца,
за теб остана непокътната
чаровната душа.
Онази страстната и дръзката, ...

КОЙ
Неизвестността ни прави по-човечни. Страхуваме се от нея, защото може да е лоша, коварна, злокобна и отмъстителна тази неизвестност. А страхът ни прави добри, отзивчиви, тръпчиви, сговорчиви и незлобливи, сиреч повече човеци ни прави.
Не мислите ли?
Добре, не мислете.
Обаче ние от групата днес щ ...

А дращи една мечта във очите му...
Чак до кокал дълбае в душата.
А себе си не намирам - различен е
и ми се заспива разплакана.
А понякога там има обичане, ...

Цяла нощ те прегръщах в сънищата си и тогава това беше моята реалност. В моментът, в който се събудих осъзнах, че е било сън и ти си в другата стая – където те бях оставила. Но когато си тръгна без да кажеш нищо и без да смееш да ме погледнеш, осъзнах колко си гузен, засрамен и знаех, че и ти си ме ...

Сърцето си аз в храм за теб превърнах,
та да се чувстваш в него защитен.
С мечтите си добри павирах пътя
по тях при мен да стига твоят ден.
От взора си събрах звезди прекрасни, ...

Очите ѝ са облачно небе.
Понякога дъждец ръми във тях – до невъзможност.
Друг път са тичинки от нежен горски дъх,
готови да разцъфнат като пролет.
И само вятърът игрив се спира в тях, ...

Не ти ли омръзна да ходиш до днеска
на работа от понеделник до петък?
Да миеш косата и гласиш прическа,
да вдигаш и кръвно, да чувстваш несретък?
И в кухнята вечер да готвиш до късно. ...

ТАКЪВ СЪМ
О, аз разбирам, няма справедливост!..
Насилието вечно е на власт!..
И злото, вечно ще остане живо…
И винаги ще чака своя час.. ...

Отечество, тъй хубаво си ти,
но кой оценява твоите красоти?
Че за такъв разкош, идеал,
друг народ не е и мечтал.
Животът може и да си замине, ...

Джина и Хари
“Гончето е като общо куче. Куче на цялата дружина! Пуснеш ли го в гората, вдигне ли дивеча, не се знае на кой ще му излезе късмета да стреля. Може ти да си късметлията, може колегата до теб, а може и стрелците от последните пусии. Божа работа. Хората са го казали с една дума - “наслука” ...

*Поезията е обширно понятие
Няма да описвам формата на бутилката
цвят, модел, капачка, етикет или друго
просто бутилка
празна ...

Нощта превзе небето бавно
По – бавно от всякога преди
Погълна всичко, жаждащо и безпощадно,
Но мислите ми не можа да победи.
Усетих върху кожата си вятър хладен ...

Живот на длан е пожелала любовта ти.
С обич от безкрая идвам аз.
В грижи земни минала е младостта ти -
за да бъде вярата в нас.
Окриляха ме топлите ти ласки. ...

Ех, Гергана... Гергана..!
Все така красива,
безмълвна и свенлива,
на резовския пристан ти стоиш,
гледаш и тихичко мълвиш, ...

Денят беше ужасно забързан, повече от обикновено. Може би всеки е трябвало да провери астррологичната прогноза, преди да предприеме каквото и да било.Тинейджърката се прибираше със своя съученичка и доверена приятелка след досадните класни занимания, няколко, от които бяха пропуснали, за да пушат на ...

"Тъй немислимо, неочаквано,
да откраднеш любов...
дори парченце.
Нима ти бе необходимо?
С някой, който днес към теб е непознат, ...

Светът е свят, а аз съм бумеранг.
От мама се научих да се връщам.
Сърцето ми звъни, като че чан
запява нежно в бащината къща.
Много виждат в бъдещето враг. ...

Посрещам изгрева червен
Сам съм. От другите ранен,
скрих се в черупка зелена.
Не видях светлината желана.
Каквото исках, не стана! ...

Това съм аз - една тъга,
изпита от лъжи тъй тежки;
това съм аз - една сълза,
пролята заради горчиви грешки.
Това съм аз - една любов, ...

Лена
Осъдена на 20 години затвор
Толкова много лица. Толкова много погледи. Всички онези хора ме гледаха ужасени. Съдеха ме. Можех да го прочета в очите им. А други се страхуваха. Това беше нормално. Мислeха ме за опасна убийца. И как иначе? Ръцете ми бяха заключени с белезници. От дланите ми още се ...

Ще чакам пак да стане нощ.
Ще чакам да се спусне тъмнината.
Ще чакам да намеря аз покой,
душа ми черна да забули мрака.
И тихо всяка мисъл, аз, коварна ...

За любовта, истинската, нежната...
За която сърцето тръпнещо ридае.
За мига във който, щом почувстваш я
започваш да мечтаеш.
За нея, страстната и дива... ...

Обороти
Когато ме намери, бях в депресия.
Не правех опити да отпътувам-
бях героиня във измислена импресия.
И щях да продължавам да боксувам. ...