Contemporary authors work: literature, music, art etc.
382.8 results

Die dunkle Seite dieser Welt - Стоян Минев 🇧🇬

Nach (m)einer Meinung
Ist das Geld
Das Dunkel unterm
Himmelszelt
Die Menschen werden ...
rhymefan (Стоян Минев)
rhymefan
Translations » Poetry, from German
1.5K 1

Пролетен дъжд 🇧🇬

Капе пролетният дъжд вън.
Реалност ли е туй, ил сън?
И ето - чувам го да спира,
но болката във мен напира.
Сълзи по моята любима ...
hcs (Георги)
hcs
Poetry » Love
455 1

Душата ти 🇧🇬

Душата ти е като нежен лилиум.
Позволи ми поне веднъж да я докосна.
Спреш ли ме, ще изпадна в делириум
като февруари през година високосна.
Душата ти показва ми това, що нямам. ...
BeBeLove (Биби)
BeBeLove
Poetry » Love
1K 11

Вечност 🇧🇬

Ще отворя вратата. Ти влез.
Отърси се от светските грижи,
насъбрания гняв и от стрес.
Превърни се в прозрачен, наивен…
Аз не искам без думи да си. ...
hapka-kapka (Десислава Вълова)
hapka-kapka
Poetry » Love
563 13

Смешни капанчета /извън конкурса/ 🇧🇬

На екскурзия сме в сръбско за почивните дни – аз и още жени и мъже от работата – общо с шофьора и гида Илиана точно петдесет души. А там – едно спокойствие, една красота… Е, братя, братя сме – приличаме си по манталитет, по език, по дух, по гозбите, по виното, ама все нещо не се разбираме и ставаме ...
RaiaVid (Радка Видьова)
RaiaVid
Prose » Short stories
1.1K 6

Пелтекът и Всичко 🇧🇬

Цялото село комай беше се стекло в кръчмата. Жени, момчуря, старо и младо крякаше като стадо объркани гъски. Всеки разправяше, питаше, че и удордисваше. А Пелтекът говореше ли, говореше неразбрано, накъсано, със запъване и оцъклени очи.
– Ддда…, чччиссто гола… бъбъббез мамамаайтап – все така ставаше ...
ParvaNova (Ренета Първанова)
ParvaNova
Prose » Others
1.1K 1 10

Не вярвам вече 🇧🇬

Не искам и да знам за любовта!
Не искам! И не вярвам в нея вече!
След нея само болка и тъга...
Да си отива, някъде далече!
Да тръгва! Да се маха! Да върви! ...
askme
askme
Poetry » Love
1.5K 15

Ще дишам свобода... 🇧🇬

Не искам да се будя по команда,
не искам да осъмвам със страха,
не искам да съм твоята Касандра,
не искам да ме плашиш със греха.
Не искам във възглавница да плача, ...
nezemna (Неземна)
nezemna
Poetry » Other
520 8

Ела 🇧🇬

Ела да ме обичаш
така както никой не успя.
Ела да ме обичаш правилно
не искам грешната любов.
Искам да е просто ...
nirazally (Стефани)
nirazally
Poetry » Love
452 1

Очакване 🇧🇬

Това ми дойде да посветя на обещанието ти, че ще ме посетиш! Написала съм го аматьорски, но ти знаеш, че аз не съм поет, а пиша само това, което ми диктува сърцето!
Очакване
(с много приятелска любов на Петя Божилова)
Аз искам да ме помниш все така -
с енергия и с гривата красива, ...
Enena (Елена Нинова)
Enena
Poetry » Other
1.1K 5

...Градска любов... 🇧🇬

...Градска любов...
Неоновите светлини се вият над града
Ти вървиш и ме държиш за ръка
Аз вървя и умирам в прегръдките ти
Докато те изгарят в очите ни ...
Kalia1117 (Лили Вълчева)
Kalia1117
Poetry » Love
658 5

Компромис 🇧🇬

КОМПРОМИС
Приятелството просто е компромис,
когато силно си обичал.
Когато ти не си заспивал,
а името ù влюбено си сричал. ...
emo2 (Емил Стоянов)
emo2
Poetry » Love
710 7

Божи дар 🇧🇬

Божи дар
Сърцето плакало ли е за нежност?
Душата ти потръпвала ли е за радост?
Протягала ли си ръце след
отминалата младост? ...
yankova41 (Йонка Янкова)
yankova41
Poetry » Love
559 10

Оправната 🇧🇬

Оправната
И аз съм тук!
Не ме ли виждате?
Защо пак правите напук?
За брат ми ли отново питате? ...
васинка (Васи)
васинка
Poetry
746 2

ххх3 🇧🇬

На Емо
Превърнах се на черна птица
и вече с гарваните грача.
Нощта е моята зеница,
а утрото ми е палача. ...
laramaylin (Нина Чилиянска)
laramaylin
Poetry » Other
852 1

Годишните времена в живота ни! 🇧🇬

1. В зимния и мрачен сезон, тялото ни е тъй студено,
иска ни се да да ни гушнат, за да почувстваме топлина.
И когато това се случи, ето в нас всичко е променено,
очи доволни, искрящи веднага излъчват ярка светлина.
2. Ето настъпи и пролетта и вие даже "цветчета" сте дали, ...
mterezios (Маестро Митко Хаджиев)
mterezios
Poetry » Philosophical, Civic
994

Любов на тревата 🇧🇬

Прегърнах те със свян и болка.
Примигваше във мен спасена.
Съборих бялата ти шнолка
отзад в косата ти стаена.
Прекърших тялото ти тънко. ...
koli4a (Никола Апостолов)
koli4a
Poetry » Love
460 7

За двамата картонени "Koлоса" 🇧🇬

За двамата картонени "Koлоса"
Нещастието тук ни сполетя,
не божие, а от човек!
В Европа му поднесахме цветя
и то дамгоса двайсти век.. ...
HristoSlavov (Hekredel)
HristoSlavov
Poetry » Civic
477 3

Някъде... До някого 🇧🇬

От бързане забравихме себе си. От втурване към целта погубваме отношенията си. От угодия към любовта, пренебрегваме приятелствата си. От спомените си излизаме с въздишка.
Разговаряме кратко. Премълчаваме онова, което ни боли.
Стискаме зъби над необратимото.
Плачем, докато заспиваме. А усмивката ни? ...
AdvanceD (Advan CeD)
AdvanceD
Poetry
1.1K 5

Да не забравяме 🇧🇬

Вълните се разбиваха в скалите,
онези Калиакренски скали,
които помнят как жените
скочиха със сплетени коси.
Сякаш преповтарящи тревога, ...
valiordanov (Валентин Йорданов)
valiordanov
Poetry
527 2

Безмълвно 🇧🇬

Смущава ли те моето присъствие?
Моля, не бъди тъй притеснен.
От мене ще струи безчувствие
и изходът за двама ни ще бъде улеснен.
Ни думичка не ще пророним. ...
fanta_c (Марина Минчева)
fanta_c
Poetry » Love
867

Свободна 🇧🇬

Не ми разказвай как да те обичам.
Не искам да съм вярна и покорна!
Аз вярвам в птицата, която ме научи
как се лети, когато си свободна.
Във клетката крилете закърняват, ...
Venus-S (Венус)
Venus-S
Poetry
591 1 6

Кога съм успявала да измисля име на тъгата 🇧🇬

черна боя се сипе
от устата ми
цапа всичко наоколо
докосвам устните си
с върха на пръстите си ...
helpmepaintthestars (Слънчоглед)
helpmepaintthestars
Poetry » Love
618 5

Любопосочният момент 🇧🇬

Кога, къде ли да те хвана -
в любопосочния момент?...
Да тръгна утре към Хавана?
Или да хукна към Шенген?...
Все още съм любоприемен. ...
МаринТачков (Марин Тачков)
МаринТачков
Poetry » Humorous
983 3

Малкият човек 🇧🇬

Малкият човек
Има, малкият човек, голямо его.
И често сочи другите със пръст.
Повдига, малкият човек, високо чело,
за компенсация на своя ръст. ...
nikjelev (Ник Желев)
nikjelev
Poetry
1.3K 1 7

*** 🇧🇬

Каквото съм дала е вече високо,
каквото съм скрила е болка.
А пътят ме води в онази посока,
която е жажда за полет.
Засявам мечти между мисли зелени ...
Tzvetna (Цвета Иванова)
Tzvetna
Poetry
763 1 8

След Теб 🇧🇬

тихо и нежно
след Теб всеки звук
свое нещо подрежда
припява капчук
остри завои придрямват ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Poetry » Other
589 12

Подай ръка 🇧🇬

Видях те търсеше пътека,
чух че викаше подай ръка.
Сълза се стичаше полека,
в очите блесна малко живинка.
Колко ли? Понякога е нужно, ...
diad011 (Васил Йотов)
diad011
Poetry » Other
966 7

Мисли за "изключеното трето" 🇧🇬

Нашето странно човешко мислене си служи с логиката на т.нар. изключено трето. Това ще рече, че ако Т е някакво твърдение, а nonT e неговото логическо отрицание, то ние предполагаме, че в двойката
(T, nonT) е вярно само едно твърденията, а другото е невярно. Тази логика има своите корени още в дълбок ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Essays
2.1K 2 11

Има Бог 🇧🇬

Има Бог
В живота ми разнебитен,
твърдо зае си мястото.
Започна да го сглобяваш
систематично, на части. ...
marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
marielen65
Poetry » Love
526 5

Приказки нашепва старата луна 🇧🇬

Какво ще стане с нашите души,
когато вече няма да ни има?
Ще стъпят ли пред райските врати,
или край тях ще бъде вечна зима?
Ще могат ли да виждат те света, ...
absent (Наташа Биразова)
absent
Poetry » Other
2.2K 1 9

xxx2 🇧🇬

На Емо
Когато ми забие забързано сърцето,
аз зная, че ми махаш от Синьото, където
внезапно скри се вчера (и мислиш, че е смешно)...
Но как да те намеря?Пътеките са грешни. ...
laramaylin (Нина Чилиянска)
laramaylin
Poetry » Other
1.4K 3

Предателството на Ума (Част Първа) 🇧🇬

“Отровиха земята с гнусните си химикали. Едно лято ядохме най-грозните тикви и децата ни умряха. Ние старите, понеже бяхме по-силни, заспахме, и когато се събудихме след дългия си сън бяхме много, много гладни. Изядохме всички патладжани, дълбаехме бледорозови картофи и ги тъпчехме в устите си напра ...
redeems (Цветомир Койчев)
redeems
Prose » Short stories
997 6

Като без дом 2 🇧🇬

В късният следобед, на едно отминало лято, две 5-годишни дечица седяха едно до друго, на червената синджирена люлка в двора на детската градина. Слънцето се покриваше с пухената завивка на облаците и се подготвяше за своя сън. Люлката спокйно поскърцваше, направлявана от малките крачка на момчето и ...
m770921 (Мария Георгиева)
m770921
Prose » Others
823