Съдбата човешка се носи, като лодка по дива река,
през пяна, скали и потоци, завършва сред шир, синева.
Когато е лодка младежка, по ръкави поема, пътища бол,
времето носи оценка, за цвета на водата пред погледа гол.
Дали ще гази през мътни канали или през бистри, студени води, ...

Любовта, приятели, трудно се стига
със свити пръсти и кръстосани ръце.
Тя при всеки от нас неочаквано пристига,
когато сме се борили за нечие сърце.
Човек се оглежда, ослушва и спира, ...

Розите цъфтят и прецъфтяват,
не драскат остро техните бодли.
Спомените цветни хлад навяват,
а как не спира само да боли...
Умират тихо залезите уморени, ...

Морето дава, морето взима,
на мен ми даде любовта,
а тя е толкова красива,
като теб, море,
като теб, приятелко добра. ...

Ти върна на България духовността
и звездното начало благовейно! -
Чрез тебе спря падението на света
и нова ОБИЧ на Земята грейна!
Ти в нас усещането за Добро вградѝ ...

От онзи миг не искам да съм влак.
Не искам релси, машинист, семафор
да слагат в рамки нуждата от бяг
към цъфнали внезапно нежни макове.
От онзи миг съм снежна тишина ...

Остави ме да плача...
Остави ме да плача, да плача, да плача...
докато не пресъхне езерото на сълзите,
родени днес, дори да знам, че е невъзможно...,
защото това, което ме кара да плача така ...

(Превод от македонски)
Да мога само един миг като собствено цвете
под клепачите си да те запазя
в моя тъжен поглед;
макар в съня си да те видя, ...

Отново искам да те има
да се оглеждам в твоите очи
пак да бъдеш моята Любима
и щастието отдалеч да ни личи.
Отново искам да те има ...

Блокът пак е
пустош.
Неизметеното
стълбище.
Попадах в ...

Тя със думи небрежно съблече
на душата си тънката дреха
и по мене внезапно потече
непозната до днеска утеха.
Аз не съм я прегръщал на среща, ...

*Един женски отговор на прекрасния стих "Среща", на Ангел Колев
А. Колев:
Не вярвах, че ще мога да те видя,
след толкова години без мечти!
И пак си с прелъстяващата риза! ...

Всеки - ГРАДИВНО
образован! - С копнеж по
свят ОБЕТОВАН!!!

Юлско утро.Ре тро стил.
Слънцето окъпано примижва.
Ставам. Боли глава. Къде съм бил?
Спомен някакъв отнякъде притичва.
Пясък, огън и жарава, ...

Дете мечтало с мисли чисти, живи -
да бъдат всички радостни, щастливи...
То виждало - игри и състезания
пораждат злоба, страхове, страдания...
Завиждат, спорят, плачат победените. ...

Обикнах те за миг
и този миг във вечност се превръща.
Щастие сърцето ми обгръща.
Отвътре се надига вик -
обичта ми се разстила, ...

Аз не съм като другите.
И смъртта ми отива.
Трябва да ме погубите
тихо и незлобиво.
Аз ще легна в тревите ви ...

Белият ван на семейство Тодорови се носеше по пътя, обграден от вековната дъбова гора. През отворените прозорци влизаше кристално чистият, хладен въздух на планината. Единственият шум, който достигаше до пътниците, беше шумоленето на листата, песента на птиците и свистенето на вятъра. Бяха напуснали ...

Лъжата и аз
Борбата с лъжата в мойта глава,
прави ума ми малко тра-ла-ла,
а сърцето кърви, боли и и вибрира
когато някой му я сервира. ...

Аз имам тия четири стени.
И помня, някога сънувах
(веднъж, когато сън ме улови)
лятото отвън да ги целува.
Аз имам тия четири стени ...

Признанието ни става все по-тежко
през времето, което отлежава.
А сянката ни - отстрани безгрешна,
по-плашеща и бледа се стопява.
И сълзите ни стават по-горчиви, ...

Качил се на върха той,
толкова нагоре,
че пустата скала не може веч да се стесни,
превърната в игла, започна него тя да пори,
и ето че разпръсна го и стана на трески. ...

С нея...
(на дъщеря ми)
Със нея не съществува тъгата
и нито една работа не изморява,
във всичко има смисъл и любов, ...

В животa зaд стъклото нямa думи
и миговете знaчaт времетрaене.
Мечтите сa превърнaти във плът.
Отдaвнa нямa изгрев в портокaлово.
В животa зaд стъклото нямa грaници. ...

Из цикъла" Тя, другата"
Велин пристигна привечер. Настани се в хотела и излезе да хапне нещо. Беше сам на масата и така остана до края на вечерта. Не му се говореше с никого. Раздразнението го ядеше отвътре. И досадата. Тази командировка си беше на Ангел. Точно когато трябваше да замине на море, жен ...

АБСУРДНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Р. Чакърова
Напълно изпразнен от всякакъв смисъл
и рядко типичен, изтъркано нов,
безжично заплетен и бодро улисан, ...

Нека се чува
Колко е трудно, всичко се свлича-
минало, днешно и неродено.
В години мрачни и разплакани
никой не знае как да обича. ...

По път към есента вървя
в лято знойно, горещо
и с мисълта за края се гнетя,
че той не е хубаво нещо...
Не го виждам още, ...

...Ще разкажа...
Ще разкажа за звездните мечти
и земните лъчи,
за сбъднатите мигове,
мечтани преди това, ...

Откъснах цветя, стана чуден букет
и сега се чудя какво да направя.
Да го подаря на някой за късмет
или във ваза на маса да го оставя.
Ако ще го давам, трябва да е с любов, ...

Б и т и е т о ми
е
еквилибристика м е ж д у
х е д о н и с т и ч е н н и х и л и з ъ м
и ...