Човек като си чисти компа попада на какво ли не. Като това забравено демо.

Само любовта
Чувствата изпепелени
скрива ги мъгла.
Всички тайни са разкрити,
заличени от нощта. ...

Това обичам най-много:
да прекъснеш съня ми, за да те зърна.
Косите ти – неподредени , разпилени по раменете ти леки,
като бели разпокъсани облаци по небесното платно.
Усмивка – на дете, крещяща: "Виж ме, виж ме!". ...

Къде е зимата от младостта
със преспите, като вълните морски,
със цъфналите по прозорците цветя,
със белотата на пейзажи горски?...
И танца на снежинките го няма, ...

Коледа ухае на канела,
на мед и портокалови кори,
които баба ми омеси вчера
в бисквитки с вкус на детство и мечти.
Остави ги в тавата да изстинат, ...

Обърнах се.
Исках да ги видя как горят.
Тях- грешните
и аз - праведната.
Обърнах се. ...

"Едно от момичетата"
Заключи ме
и захвърли ключа някъде на далеч...
Той знае как да вземе най-доброто от мен...
Не се противя,дори света да узнае... ...

На 21-ви декември /тази събота/ вечерта в Рияд /столицата на Саудитска Арабия/ ще се играе мачът реванш за световната суперкупа по бокс в най-тежката категория между украинецът Олесандър Усик и британтецът Тайсън Фюри, известен с произвището си Джипси Кинг /Циганският крал/. Фюри е по-висок и по-теж ...

Не мълча защото ме боли,
и вътре в мене болката дълбае!
Сърцето плаче ала без сълзи!
Какво е във душата тя си знае!
Не мълча защото ми тежи ...

Зима, ток, война... водата не достига!?
Смърт, изгубени деца... Коледа пристига.
За пенсиите парите не достигат...
Но намират се клетите пастири.
Е, че то, това го знаем всички. ...

Пристъпваш във съня ми, блед
обвит във рехава мъгла.
Във погледа ти плува мед,
клепачите тежат от сладостта...
В очите имаш блясък див, ...

По някаква европейска програма във фирмата ни дойде лектор-консултант от Университета в Аликанта Испания. Симпатяга, бих казал. Строго офис облекло, дълъг черен панталон, бяла риза,черно късо сако до кръста и неизменните обувки с висок широк ток.
Представих си я в дълга червена рокля, наметната с че ...

Синьото момиче протяга ръце и хваща света в шепи.
Големи, светещи очите ѝ – реки да станат,
и пъргави нозете ѝ – по огън жарко парят.
На алените устни бряг са им дърветата,
а самодивските бедра са път към планините и моретата. ...

Шестима вече ги подкара,
още малко и ще ги набара!
А народът, овцата, си спи,
докога тоя цирк ще търпи!
Перчи се прасето ни тлъсто от екрана, ...

Животът – куче, кучето – живот!
За него къс месо не ни достига.
И хоризонтът заприличва ни на брод,
а не на кратер над вулкани мигащ.
Но майката останала сама, ...

А в пясъчника русичко момиче
със кофичката и с гребло червено
играеше си. Бързо то дотича
до тях и се провикна разгневено:
– На знаете ли, пясъчник е тука, ...

на рози любовта
ухае - роза че
самата тя е

Сред сенки тъмни, без душа,
студът гнезди във тях гнезда.
Без жал, без смях, без светъл зов,
стоят във бездна. Без любов.
Очите - празни, думи - зли, ...

Не съм гневна,
когато крадете.
Това е човешко.
Но поне нещо
смислено оставете. ...

Хората не прощават,
искат осъден,
линчуват тълпите
и няма пожален,
всеки е сякаш пропъден, ...

Порокът е нашата изповед,
порокът е жалба, в която
търсим онази сила,
която ни прави близки
и ни събира - ...

С този постинг искам да поздравя служебния премиер Главчев за взетото от него мъдро решение. Той остави подписването на евентуално обвързващо споразумение с Украйна в ръцете на парламента и на един редовен кабинет. Това е наистина Соломоново решение. А и не е в правомощията на Главчев, който е само ...

КЪСА ПРЕДКОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Беше пътят за връщане кратък
и от първият скреж засиял.
Но къде ли ме води нататък –
щом премина през оня превал? ...

Размисли за книгата на Даника Максимил
ПИСМА ОТ МЪРТВИЯ ЛЮБИМ
излязла преди месец на книжния пазар
„Живея в теб” или „Писма от мъртвия любим” е една нестандартна книга, некомерсиална, каквато и най-запаленият любител на любовни истории трудно би разбрал. Защото няма хепи енд. Защото въобще няма сцен ...

Дъждът е хеви метъл тази вечер!…
И свири – като за последно!…
Решил е да скъса вратните жили на Небето!
И никак не се шегува!
Още с първите си акорди кара публиката ...

МОЛИТВА ЗА БЯЛОТО ОБЛАЧЕ
... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат, ...

Тръгвал ли си сам в нощта,
когато от страх кожата настръхва?
Загърбвал ли си себе си,
за да бъде друг щастлив?
Борил ли си чужди страхове, ...

Защо се връщаш минало,
не ти ли омръзна вече?
Заспи дълбок сън някъде необятно далече.
Защо ти е да се повтаряш като цикъл - грамофон си повреден.
Повтаряш стара песен с болния си глас. ...

И двамата сбъркахме много
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...

СНОПЧЕ СВЕТЛИНА
… аз благославям всеки земен миг, във който Бог ми даде да живея –
посрещам всеки изгрев с „Чик-чирик!“ – или си грача с чайките на кея,
тропосвам по напуснатия плаж – побратим на безсънните мелтеми,
със тях натрупах доста трудов стаж – да пишем оди, стихчета, поеми, ...

Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...

След краткото очакване се мръква.
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...

Всички гледаха в захлас към спускащите се от небесата водопади светлини, преливащи един в друг, разделяйки се на потоци, сливайки и разплитайки се на множество нишки от познати или невиждани тонове и гами на цветовете – атмосферата на планетата караше лъчите на слънцето ѝ да се разграждат и преминав ...

Светът, какъв то е,
Да се приеме трябва.
Своя свят да изгради
Човек е нужно.
Към предметите ...

Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“
Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.
По спомен рисувал е някой портрет на тревите. ...

Злото сечем, болката режем на Лиляна! - шептеше баба и само
аз чувах думите, които изричаше.
- Злото сечем, болката режем
на Лиляна! - повтори пак и хвана бебето за двете голи крачета, повдигна ги и сряза с малката ножичка невидимата нишка под тях.
Стаята, в която бяхме от половин час, миришеше леко ...

Къде е мястото ми в тоя свят разнищен?
Потя се от въпросния кошмар.
Рядко се усмихвам, често мисля,
а всяка мисъл е жесток шамар.
От покорени върхове не трупам слава. ...

Казват, че на Коледа се случват чудеса…
Силно се надявам на това и аз!
Че ще се отворят тези сини небеса…
и от тях ще се посипе благодат тогаз!…
Нали всеки сътворил желаната молитва, ...

Изгря най-чудна светлина,
в света суров и гневно мрачен.
Видя в потискащата тъмнина,
видя веригите, които влачим.
Извика във сърцата свобода ...