Какво толкова? В цял свят се отглеждат защитени видове и се пускат на свобода. Коне Пржевалски ,бели носорози,мамути, брадати лешояди и пр. Леопарди , пуми и лъвове са се водили по нашите земи доскоро. Иначе откъде ще сме видели лъв, та да си го сложим на герба и на стотинките? Похвално, но изостава ...
Дъждът бе валял три дни без спиране. Земята го поемаше жадно, като че се опитваше да измие не само праха, а и мълчанието, което бе полегнало върху селото. Вятърът свистеше край керемидите, разказвайки на всеки, който искаше да чуе, че светът е крехък и нищо не е вечно.
Мария седеше до прозореца, зав ...
След 30 февруари неизвестна година Конгресът на Движението на феминистките ще включва една жена. (Мъжовци, не носете звънчета на крачоли заради буболечки, но камбани на пояс за правдини.)
Първи април стана Ден на фейк, фейкизъм и фейкист. Признати са авторски права и подлежат на Нобелови награди. (Л ...
МОМЧЕТО, КОЕТО И ДНЕС НЕ ОТКРИ АТЛАНТИДА
Не се постигнах днес, не смогнах да съм твой – сега съм сам и див –
тъй се търкаля подир залезите трънено валмо,
така се свлича лавината от скалния масив,
не ти написах нито ред писмо – ...
Най-хубавото време на годината
е, пролетта, когато свършва зимата.
Когато, дългокраките момета
заголват смело - белите крачета.
Тогава цъфва люляка в градините, ...
Тошко се надява, на една морава –
да полегне малко, като дойна крава…
Сянка да му прави, Старата черница,
точно покрай моста на река Марица!
Тошко се надява, на подкрепа здрава, ...
Дори когато замълча стъписан от нечакан жест...
Все нося една мечта за прошка и за ранена чест.
Над мене топли небеса. Под мене е тръпна земя.
Не вярвам вече в чудеса, които ще ме променят.
Когато чувам блага вест и срещам чистите очи ...
Сутринта ми врътна... палачинки...
(През нощта пък дупето въртеше )
Оказа се Перфектната блондинка -
Все по-рядко са такива вече...
Но път те се правят по заслуги, ...
Дъхът ми лъха на вино и разочарование и теб те няма да ми повториш колко глупаво млада и наивна съм с онази подигравателна и чаровна усмивка. Няма те да ми кажеш отново, че съществуването ни е мръсно, а щастието винаги се намира извън допира на протягащата се към него ръка. Няма те тук и сега, но сп ...
Из "Дневникът на една ранена алхимичка": Mortificatio
🇧🇬
🜔 Mortificatio — Saturni Dies 🜔
Събота, ден на Сатурн: Алхимична смърт
Днес е събота. Ден на Сатурн. Денят на стария бог със сърце от олово и очи, прогледнали отвъд илюзиите. В този ден аз умирам. Без вопъл. Без сенки на съжаление.
В душата ми е настъпила алхимичната смърт — Mortificatio. Не умирам, ...
Някъде над Копривщица.
Май, 1876 година
- Тъмно ли е, чедо? Или бури кършат просторите?
Тинко избърса потта от челото на възрастната жена и приседна на пода до сламеника.
- Светло е, мале...Светло. ...
Свърши се. И оженихме и Безос, не видях някой от вас там,та да разправям. Голяма сватба, голямо нещо. Наредени маси през цялата Венеция, четири музики свирят, на всяко място по едно лимонадено шише ракия. Аз се паднах между една бабичка и едно лапе. Те завалиите им лютяла ракията, та ми ги
харизаха! ...
Два живота, две съдби, една любов.
Вече три дни, снегът не беше спрял. Улиците бяха задръстени от огромни камари, натрупани нощно време от неспиращите своята работа снегорини. Колите носеха 60 сантиметрови калпаци, а вратите им бяха блокирани почти до прозорците от снега, който машините избутваха от ...
Ние (човечеството) сме досущ като 5-6 годишно дете със скалпел в ръка, правещо принудителна аутопсия на майка си, за да докаже на баща си, че тя... не му е майка!
Лица и съдби, лица непознати.
Красиви лица - лица на пирати.
Лицата на хора с' съдби непознати -
красивите хора с съдби на пирати.
Сърца и очи, очи тъй познати ...
ОГНИЩЕ ЗА СПОМЕН
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...
Как така 9 дни ни вест, ни кост, ни следа от това едро животно. То не може да издържи толкова, без да се храни. А ако се е хранило в природата, винаги би оставило следи, и то много.
Значи вече не е там. А къде? Ясно къде - при собственика си, който го е намерил и прибрал, след мисирския шум, който в ...