“Ани! Моля те! Спаси ме!”
Аделина продължаваше да буйства на сън, да крещи сърцераздирателно и да се извива неестествено в леглото си. Сякаш бе обладана от духа на могъщ демон, който контролираше и ума и тялото ѝ. Анаил, сериозно се замисли каква е вероятността подобни опасения да са основателни. На ...
В очакване на следващия изгрев
с надеждата за още правда и любов,
отмерваме си крачките във дните
през свят неприветлив и доста суров.
И всичко е с печата илюзорен ...
Привидно сме щастливи и смирени,
привидно за ръцете се държим.
Привидно сме от трудности сломени,
привидно към добруване вървим.
Привидно се обичаме без корист, ...
Преследвай ме по-бързо и от хрътка,
защото аз съм криминално влюбен.
Залавяйки ме, заключи с прегръдка
мечтите ми... Бъди с чар неподкупен.
С целувка арестувай ме, която ...
Гледаме в захлас небесните тела -
далечни, загадъчни и интересни.
За да ни предскажат нашите дела
и покажат истините неизвестни.
Съзвездията обаче са безбройни, ...
1. Най-много "обича" себе си... онанистът...
2. Толкова обича себе си, че го е страх да си обърне гръб... да не се изненада...
3. Мислеше се за страхотен любовник... затова не допускаше в любовния си живот друга личност, да не би случайно да го опровергае...
4. При сладките жени има 1 основен пробле ...
— Тук не е краят на света. Тук е по-зле. Тук е сякаш дори не е започвал.
ГЛАВА I. КРАЯТ НА СВЕТА, НО НЕ И КРАЙ
Можеше да се събудиш от звука на автобуса, от лаенето на кучета, от рекламата на шибаните пластмасови прозорци, която гърмеше от съседската кола.
Можеше да си помислиш: „Е, всичко е нормалн ...
Тези които ще умрат:са още живи!
Орлето над живота им бди...
И сянката му смъртта победи!
Тези които ще победят:вихър носи
кавалерийските бойни коне-- ...
Искам да избягам далече от себе си
и от думите,които ме постоянно преследват,
от дълбоките им бездни и остри зъбери,
от огъня им бляскав,изгарящ-
да се спотая, да поседна, ...
Стига сме чàкали, блеели, плакали...
Кой за нас би се решил да бъде човек!?
И да сложи всичко във ред... че защо му е.
Та ние сме само електорат ,вярващи.
Бутилка ,шампанско отдавна отворена. ...
Така са впити моите очи в прозореца
Но не този прозорец не е граница.
Не е и бликащо отражение .
Той е истината на моя живот .
Очите ми са безизразни . ...
През облаци дъждовни лъч прозира
и влезе тук като стрела при мен…
Той сякаш, че душата ми намира
за да я стопли мъничко поне.
И все вали – тревата тя порасна, ...
Синята планета променила е цвета
земята станала е сива , загубила е форма и ландшафт!
Градовете се превръщат в прашни степи
парковете им зелени лъжат хората с пикници в неделя.
В океяни плуват си свободно, бутилки и боклуци полимерни ...
– Ей, ама какво си ми се омърлушил така, любовче? Направо са ти потънали гемиите, бе злато! Не са хубави тез работи!
– Сядай да приказваме, че не се издържа вече!
Баал бе настоял срещата им да се проведе на безлюдна територия, макар напоследък доста трудно да се намираха подобни места из Вселената. ...
Кръстът тежал е, а стъпките ставали трудни.
Капките кръв очертавали стръмна пътека.
А над земята ни, като жалейка събудена,
тъжният облак е ронел сълзици полека.
Носиш ли в себе си истинска обич сърдечна? ...
1 Говоря тихо, но в мислите крещя,
не нося маска, а цяла фасада.
Светът не ме разбира, но не питам —
в очите ми живее тишина.
2 Усмихвам се дори когато гния, ...
Разделѝ ме на две и дерзай. Тишината
може всичко да каже, когато мълчи.
Половината свят е частица от вятъра.
Половината дом е огрян от лъчи.
Умножи ме по две и мечтай. Добрината ...
Баба ми седеше в тъмнината над мен,
нежните ѝ ръце галеха малката ми глава,
пръстите ѝ събираха крехката ми коса —
и с грижа изплитаха две плитки.
Устните ѝ, меки като прошепната песен, ...