Пропадам в дупки по шосето
на живота, на деня и не знам кое,
наречено от някой "битието" -
завихрило ме, нанякъде поел,
челно то връхлита ме в лицето, ...

Легенда за Червен
Слънцето вече към запад клонеше.
Почивахме двама на брега на реката
Ломът сребърна песен шептеше,
на метри зад нас шумолеше реката. ...

Не те познавам - толкова си Малка,
а стана розата на безконечния ми ден.
Цъфтиш, откъсната с бодли весталка,
надолу сочиш жребий ледено студен.
Играем сякаш някаква игра безкрайна ...

ПОСЛЕ ЩЕ ИМА ЛИ ПАК
Допушвам живота си бавно...
От вестникът свих си качак.
Прозорецът тъжно ме гледа
и тръгна с последния влак. ...

Бягам през мрака по-бърза от вятъра
и на мечтите си стрелям в плътта,
снимките късам и стари приятелства –
бягам от себе си и от света.
В прах, под руини от вятърни мелници, ...

колкото любов съм пропиляла
по грешни хора и в дъждовни дни,
колкото мечти съм измечтала,
все напразни и изгубени мечти…
толкова в сърцето рани има, ...

Игра на изгрев и залез
Ти изгряваш, аз залязвам!
Неуморима гоненица между нас.
И както Слънцето и Луната,
ще играем играта в захлас. ...

Различен ден
О, днеска е различен ден.
Дърво единствено в гората.
От хубостта съм възхитен,
изпълнена ми е душата! ...

Висша форма на
Лицемерие
Да дадеш оръжие в ръцете на
Омразата
И после да говориш ...

Вече не пиша с мокри пръсти.
Преваля отдавна.
Сега правя лястовици
от бяла хартия.
Или сърца. Като гирлянди. ...

Ранена душа
Душата ми силно ридае.
Душата ми има рана дълбока.
Иска сестра на вятъра да стане,
да се разлива като вълните ...

Вечерните камбани се събуждат
от кървавия залез на деня.
И есента отново се пробужда -
дохожда вечер даже и в съня.
А лятото през портите изтича ...

Да, да, така си е! И въобще не ме жалете, ами се смейте, щото явно съм задръстена отвсякъде и то съвсем. Не, че съм руса по рождение, ама май мозъкът ми е изрусен напълно. Ще ви кажа за какво иде реч, та да не се чудите и вие.
Получавам аз една бележка със странен надпис: ”ЕТ МАЧИБО” и нали съм умни ...

Днес не е ден обикновен,
а днес е моят рожден ден,
но защо ли не ме радва,
възрастта зная, ме ограбва.
Днес е ден и за равносметка ...

В тъжната есенна позлата
падат на дърветата листата.
Страдам в болка и самота,
че до време е земната красота.
Кратък е земният ни път, ...

Тя носи старомодни обувки
с изкривени от времето токчета,
не носи чадър и косите си буйни,
не сресва от калта на локвите.
Тя не обича луксозни огради ...

Тази течност отнема животи,
от добро да не се пренаселят.
Не ръце, пипала на роботи
доят, а пък твърдото мелят.
Тази течност бяла, но черна ...

Всеки път, когато те видя и не те прегърна,
След това сънувам, че те прегръщам.
Толкова много искам,
А толкова много не ми стиска.
И сега заспивам отново, ...

НА МОСТА
Реката мълчеше. Не каза и шепот.
Когато докосвах звезди.
Мъжът беше Млечният път.
А реката набръчка вълни. ...

Редят се кротко ден след ден - досущ
зърна на много стара броеница.
И този дъжд навярно не е дъжд,
и птиците не са навярно птици.
Извил се чак над кестенов калпак ...

Свята неизбежност
Мигът до теб е вечност.. Знам,
че Раят на земята е възможен,
щом Любовта - е моят Х Р А М,
а твоят образ в него е положен. ...

Ще ти избягам аз и има да ме търсиш,
във всеки стих, във всяка белота,
тогава тъжен рая ще претърсиш,
за да ти светя пак, сред тази сивота.
Ще ти избягам, знай, ще има да жадуваш, ...

Не знаех Аз пътеки да избирам,
да казвам думичката „Не” не знаех.
По една пътека вкъщи се прибирах,
камъчета пътьом дребни си събирах.
Не знаех Аз за злобата в живота, ...

Розо, ле розо
кокетна!... Пленителко
немимолетна!...

Шепотът на съвестта
В мъглявините на моето съзнание
мисли спомени събуждат
политат с тях назад във времето
където чувства и любов се лутат ...

Загубих се в тоз объркан свят
и не можах да разбера никога едно....
Защо любимия приятел се превръща в враг?
И защо не можем да живеем без любов....
Нима е нужно всичко да загубиш? ...

Чувствам
Чувствам се куха и празна,
Чувствам сковаващ ме лед.
Чувствам, но истински мразя,
Когато се изправя пред теб. ...

Тя
Тя е мъничка принцеса...
Носи името Каприз.
Ти я гушкаш до полуда!
Аз – възпявам я във стих... ...

Като в далечен и прекрасен сън
Като в далечен и прекрасен сън
Дочувам твоята душа да пее –
С прекрасния ти глас в компанията
На твоята китара. ...

ПЛАМЪЦИ
(за конкурса “Нестинари”)
Странен сън сънувах тази нощ...
Над покрива на Кулата на Огнепоклониците висеше знак на Слънцето, а на портите беше издълбан странен надпис, гласящ: “Това, което не изгори в огъня, ще се разпали в жарта”. Докато се опомня и вече бях вътре в този чудноват Замък. Факл ...