Сега утехата е в звездния ти храм,
щом блестиш наравно със звездите.
Да беше тъй и в детството летял,
ти нямаше от болка да се сриваш.
Ти нямаше да плачеш със сълзи, ...

Не искам да си спомням болката, не искам да си спомням...
Това което беше, отминава.
И предпочитам да запазя днес крилата си огромни,
отколкото минутите безкрила слава.

Толковa много нещa променихме,
взaимните ни чувствa кaто с гумичкa изтрихме.
Знaеш, че счупеното не е същото, дори и дa се зaлепи,
е, и при нaс aбсолютно същото вaжи.
Aз ли съм виновен, ...

Пътят надолу е толкова лесен –
вървиш, а пък сякаш летиш с лекота.
Заглъхва край теб всяка празнична песен,
все по-неугледен е край тебе света.
Не искам по пътя надолу да ходя, ...

Туп, туп, туп, помислих, че някаква топка се търкаля по стълбите, но .....
Отново туп, туп, туп, излязох в коридора, за да видя кой си играе с и без това обтегнатите ми нерви.
Отворих дървената врата, която изкрещя в сумрака.
Туп, туп, туп. Запалих мъглявия поглед на лампата, която едвам пускаше све ...

Здраво днес ме би градушка.
И съвсем не бе наужким.
Някой взел ме бе на мушка,
щото явно не съм слушкал.

С усмивка идваш и с надежда чиста,
и тихо стъпваш ти на моя праг.
А в мене- вътре- във душата бистра
възражда се сега духът ми благ.
И чувствам как кръвта ми се надига, ...

Ти се появи в живота ми внезапно;
като слънчев лъч в мрачен ден.
Разкъса мъглата; сивотата
и ми озари душата.
Ти ме караш да се смея; да лудея; ...

Властимащи
Тях, проклятие, не ги лови.
Не ги проклинайте, за Бога.
Множат се те като мухи.
Съмнявам се, дали са хора. ...

За малко ще остана в тишината,
далеч от разпри, спорове, лъжи.
А в мислите си, с божия подклада,
ще моля да сме малко по-добри.
Ще спра да се доказвам. Няма смисъл. ...

Днес няма да ви занимавам с философия.
Историята, всъщност, е такава:
една жена със мускулна дистрофия,
с дома си бащин тихо се прощава.
Очите ѝ са влажни и блестят – ...

Срещнах те в неведомата мисъл,
най-последния си кръстопът подминала.
Беше младостта за мен орисана,
след миража ми наречен минало.
Ехото на призрачното бъдеще ...

"Лека нощ" пожелах си .. с теб.
Спеше тъй спокойно, не разбра,
че събуди едно мъжко сърце.
Преобърна ти на Звяра света,
точно след боренето с възглавници ...

Много от историята помни
мойта древна българска душа!...
Минах разстояния огромни!...
С Танг Ра днеска аз ще се теша...
Все се канех нещо да напиша – ...

Нощта блести като дълбоките ти очи,
спомените и мечтите ми са те,
винаги наблизо са, дори и отдалече
и не съществуват разстоянията за нас...
Виждам те в нотите и текста на всяка песен, ...

сложи глава на мойто рамо
тревоги сподели
ела до мен на топло
не се отдалечавай
дели ни разстояние ...

Гледаш ме втренчено, очаквайки да се случи нещо,
толкова мълчаливо, очевидно нямаме нужда от думи
и се целуваме...
докато дъждът ни прегръща,
косите ти мокри в ръцете ми, ...

синчеца
с крайчец докосва
стръкче трева
помилва го
и му се усмихва ...

Човешкото в нас не можем да ценим!
Като хиени гледаме не го търпим.
В необятното душите ни смълчани,
Сърцата от любов дълбоко са обрани.
Живуркаме! Сълзите в очите ни напират, ...

...За...
За един поглед, един свят...,
там където и навсякъде
един поглед е един свят,
усмивката, небето, ...

Словата ти - еньови билки,
брани по изгрев, магични -
церят и коварната "болест без име".
Прилежно от тях правя китки,
нито знахар, ни баяч съм, ...

Как искам да ме носи в тъмнината
Самолета на крилете си огромни
Да срещна пак над Англия зората
И да се рея над Балканите вековни
В далечината Витоша да зърна ...

Пътешествие
Мечтая да отида в Пиза, честно,
да видя кулата известна.
На кулата, но вече във Париж
за мен да бъда е престиж. ...

Няма те вече тук и сега,
тръгна си рано и не разбра
колко ми липсваш ти сега,
колко голяма е любовта.
Гледам звездите и мисля за теб, ...

Когато ми се плаче,
ще те има.
В някоя отронена сълза.
Изчезваща.
Както ти замина. ...

Часът е ...няма шест.
Навън е светло, пусто, малко скучно..
Но пак е понеделник – гадост!
Легло, завивки, облекло,
Хавлия , четка с паста, гребен, ...

Катерина
Вилнееше фъртуната. Бясно връхлиташе селото и го затискаше. Мъждивите светлини на къщите
чезнеха.
Превита, Катерина затъваше в преспите. С вкочанени пръсти придърпваше забрадката и бършеше лице от налитащите едри парцали сняг. Чу вълците. Дъхът ѝ секна. Примря. Изтекоха силиците. Огъна я ст ...

Казват, великите поети
пишат за любов.
Е, пък аз ще тропна с крак
и гневно ще ти кажа:
"Драги ми, приятелю, ...

Светът обича победители
и мрази скритите сълзи.
Усмихваш се на шепа зрители,
а в теб съмнение пълзи.
И кривнал някой ден случайно, ...

Аз нямам дом.
И няма дом, който да ме има.
Аз нямам легло -
Леглото легло не може да има.
Преспиват на топло - ...

Липсва ми как ми мачваше дрехите
докато ги сгъваше старателно
Как когато беше горещо
искаше снежни лавини
а когато замръзваше ...

"Ти, мойто Вчера, няма да го бараш!"
Любов... неспособен да те отричам.
Ранен и лишен.
Търсих къде е вината.
Нямах право да съдя. ...

Преди имаше начин
Да отворя прозореца
Без да чувам звуците
Идващи отвън
Без да виждам бабите ...

Какво да направя и как да реша...
Уморена ръката протяга крила.
Везните тежат от едната страна.
И никога равно, и никога в тон.
Викна неволята в есенен хор. ...