As I lose my way
in an endless ocean
made of flowing knowledge,
my head feels like an anchor,
towing down my heart ...

Човекът
Със болки родилни се ражда Човека.
И само със майчински грижи расте...
Детето е просто задача не лека.
И дяволски трудно, то става Човек! ...

Пристигат дните, като вълци
и зажаднели пак за кръв.
А нас живота тъй ни кълца,
че се превръщаме във стръв.
И молим с на Оня- горе, ...

НЯКЪДЕ...
Р.Чакърова
Кръжат желания, изпъстрени
от нощни, неприлични пориви.
Един копнеж, прегърнал кръста, ...

Миг! Въздишка! Стон!
Разстроен камертон!
Сърдечен пулс...
Неясен курс..
Дилема. ...

(вода, ветровито, гледам)
Нека си представим какви процеси преминават в живота на една капка, на една нищожна капчица утринна роса. Навярно не я забелязваш. Тя е тази, която заедно със своите братя и сестри внася свеж полъх в утрото ти; тя освежава тревата и я кара да блести и трепка под меките слън ...

Върни ми любовта,
не казвай сбогом,
аз тихо ще обичам,
на теб се обричам.
Върни ми любовта, ...

Защо ли след тебе да тичам,
защо ли за теб да умра? -
Ти себе си само обичаш,
в ума ти е всичко игра.
Отивай си, бягай, момиче. ...

Обещанията на една баба
На Зара
Мило внуче, ти си още мъничко,
яж, спинкай и бъди добричко.
А аз ще седна тук да помечтая ...

...За когато не бях до теб...
...Когато не бях до теб,
и не осъзнавах това,
когато се отдалечавах
и бягах от нас... ...

Разнолика, съдбата ни праща
нежелана от нас самота –
самотата, която не схващам
като болка, но сещам тъга!
Тебе искам... за друго не моля! ...

В лицето Ѝ жадно, морето бурно плиска вълни.
От веждите Ѝ хвърлят въдици рибарите
поглед да хванат. Вулгарни и нагли!!!
Под кожата Ѝ...пристан с яхти без сенки.
Сърдцето Ѝ оковано- тип “Честърфийлд“. ...

ЗАЩО ТЪЖИМ?
Защо тъжим сега, не е ли светотатство?
Защо така страним от Радостта?
И Скуката с капризите у нас злорадства...
От делниците - посивя света! ...

I burnt you red,
yet not the skin,
and not the flesh,
but deeper still...
Through marrow I ...

Пази се, свят, от набези различни!
Терорът като чума ни коси.
Да се взривиме всички от обичане.
Кого усмихват майчини сълзи?
Кого страхът превръща в пеперуда? ...

С крила леки, от мор натежали,
търся утеха под някоя сянка.
Слънцето със своите лъчи ми блещи,
дай ми време за заслужена дрямка.
Дъжд заваля, кал по земята се стече, ...

Ще питат със учудване и срам:
"Защо си жив, докато всички твои
събратя са умрели честно в боя?
Защо и ти не си загинал там?"
Андрей Германов ...

Отварям новите сутринта с кафето и чета -"Мъжете били плачели"?!?? Написано с три въпросителни и една удивителна.. Представяте ли си? И това го твърди някаква си холандка. Дали учудена, или удивена. Може би три към едно. Тя, горката, не е виждала истински мъж! Истинският мъж си мокри лицето на седми ...

Посипаха се от небето
с мънички чадърчета.
Почти летяха.
Изкусно се приземиха.
Вървяха в строен ред. ...

към съвършено общество
човек стреми се
и нека този висш стремеж
осъществи се

Къде си ти, който разбираш
и имаш въздишка за мен?
Не зная къде да те диря...
А толкова съм уморен!
Къде си ти, който би знаел ...

Откритие
След безброй житейски драми,
всички те – игра с ума ми,
аз застинах и открих,
че душа в туй тяло скрих. ...

Прокара ръка през сърцето ми
и се обърна.
А аз простенах тихо,
преди да се стопя
и се превърна ...

Не искам вече да се вдигам
от сън по първите петли.
И сънен още да надигам
с въпроси пълните котли.
И вместо бистрата водица, ...

Юли си тръгна. Повлече опашка.
Змей огнедишащ – на хладно се скри.
И запокитено сякаш със прашка
времето легна в реката да спи.
Там край върбите мълчи суховеят. ...

***
Р.Чакърова
Затворя ли очи, той пак започва -
най-нежеланият от всички сънища.
Достигнали до мен, съвсем нарочно ...

Лъжи изгарят ме.
Лъжи разяждат ме.
Ти разстроена бягаш от мен.
Ураганът от лъжи ще ме срине,
но и теб няма да подмине.

И така, както обеща, щурманът Рада тръгна в посока изток и то не с какво да е, а с една спасителна лодка, която успя да вземе от кораба „Конкурс“. Ах, да! Имаше и една надежда в душата си и се надяваше да открие, ако не мачта, то матроси или поне пасажери за дълго светско пътуване…
Лятото беше в раз ...

Лодка на брега
Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом!..
.................................................
................................................. ...

януари 2014 Румяна Славова
Ето те - пристигаш закъсняла...
Закачливо с оченце намигаш
и в душата ми разбуждаш
тъга позаспала! ...

КОПРИНА, ДАНТЕЛА
Коприна, дантела, твоите ръце...
Достатъчно красноречиво,
само коприна, дантела...
Сложна бродерия за нещо просто. ...

Имала съм и имам много мечти - едни осъществени, други - не! Учих, давах всичко от себе си, загърбвах лесното, трудих се. Стремях се към върховете. Минавах през препятствия, за да достигна недостижимото. Но не изпълних една мечта - България ме възпря. Едва сега осъзнавам каква евентуална възможност ...

Много бързо остаряхме не мислиш ли?
Каза смирено възрастният човек вгледан в горящата печка встрани от него.
-Така е.
С тъжна усмивка отговори жената до него и положи леко ръка върху неговата.
-Помниш ли кога се запознахме? - Промълви тихичко малко след това,като също насочи поглед към печката сякаш ...

И се чудя за какво всъщност ми се пише. Може би се изхабих и казах всичко, което имах да кажа относно връзките, любовта, разочарованията и прочие.. Ами сега какво? Боя се да не попадна в една черна дупка без идеи, зациклила върху лаптопа, отворен и чакащ да запиша поредната неподредена мисъл в глава ...

Днес съм много горд със себе си! Прибирах се по „Самуил“, когато забелязах край една кола или по-точно край едно куче до паркирания автомобил безпомощно да се върти жена. Кучето бе разкошен вълчак с тегло приблизително колкото стопанката си. Лежеше си съвсем спокойно и внимателно наблюдаваше нейните ...

събудих се от аромат
на печени чушки
и ласки
на две груби ръце
които ме галят ...