От раждането още съм обречен:
след живота си да бъда вечен.
А на земята минало остава
та за мен да имате представа.
Че времето реално под небето ...

Паунови пера
Родих се.
И живея на земята.
В спестовна книжка
трупам свойте дни. ...

Веднъж в яда си ти ми рече -
Върви при друга вече.
Сърцето си заключвам
със тебе аз приключвам.
„Ужасен ужас“! Край! ...

Как искам да ти покажа,
че зимата вече отчина...
Не, не мога да ти разкажа,
как ангели свещ ми даряват и няма месечина....
Знам, че и бялото си замина, ...

- Бабо Марто, где така?
- Мартенички ще преда.
Да зарадвам с тях децата,
агънцата и лозата...
С бяла и червена прежда, ...

Седнах на чашка кафе -
нещо в мен крещеше,
раздираше ми душата.
Без да усещам -
дърпах дима от цигарата, ...

Прецаканите по рождение
такъв живот живеем, да...
за нас светът е стълкновение,
борба на радост и тъга...
Нощта за нас е миг спокойствие, ...

Сам
Омръзна ми! Като мъгла се стеля.
Достатъчно поемах тежки думи.
И ненавиждам хладната постеля,
таила толкоз нежност помежду ни! ...

Очарователен аристократизъм излъчваше домът на професор Матев. В него сякаш витаеше духът на Хипократ, а Гален бе направо оживял. По стените на кабинета му, върху дървени рафтове с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, ...

Щом сънувам те ...
Ще се промъкна сред тъмното,
за да пропълзя до терасата
като птица ще вдишам от въздуха :
за да те видя след залеза. ...

Глупаците удобни са навред.
Управници, със глупостта жонглират.
Търтеите лочат пчелен мед,
но те прашец не могат да събират.
С глупаци е наситен този свят. ...

Небето, облечено в охра, се покланяше на земята на инките. Жрецът Арами извършваше своя ритуал пред Портата на Боговете. Той пазеше техните тайни и ключа за Портата. Всеки ден идваше на това място по едно и също време, да отправи своите молитви. Вечер край огъня разказваше за прекрасната страна Пайи ...

Мислите ми, като пакостливи котенца,
разплитат кълбенца с желания тайни.
Няма сън. Пак под тънката нощничка
пъхвам ръката си. Влага издайна
и трескави пръсти, които я пият, ...

МУЗА
Колко много поети!
Всеки със своя луна,
и всеки със свойте пътеки,
и всеки със свойта жена. ...

ВСЕ ОЩЕ
Да, вече във илюзии не вярвам
и чувствата заринах в пепелта,
макар че цял живот любов раздавах,
така и не намерих любовта... ...

Баба Бона живееше съвсем сама накрая на селото. Беше вдовица от десет години, а трите ù деца и внуците бяха пръснати по света и тя не знаеше вече къде са. Докато дядо Кирил беше жив, беше по-спокойна, ама остаря вече, нищо че не се даваше на никого със своите 85 години. Работеше сама дворчето, влаче ...

Душата ми изстива - празен храм
с изтъркан под от колене във рани.
Вратата хлопна, нещо я подпря
и то ми заприлича на страха ми.
И то ме афореса да мълча, ...

Борба
Животът сам превива ти гръбнака
и те захвърля на човешкото бунище.
На други майчински подава си ръката,
притегля го към своето огнище. ...

Всеобща истина е, че има хора, които не спират да ти липсват; хора, които оставят дупки след себе си; хора, които са по-скоро многоточие, отколкото точка. Оставят ти едни такива съвършено недовършени чувства. И тия хора липсват, да, но не са те тези, които липсват най-много.
Ако се налага да съм чес ...

Защо ли да ни вземат отпечатъци от крайници?!
Я по-добре от голите ни задници!

Много свободна импровизация по „Sehnsucht” („Копнеж”) на Rammstein (Рамщайн)
Копнеж – бисерна болка над сълзата,
копнеж – пробляскваща луна в далечината,
копнеж – над палмите лъскава звезда,
копнеж – безразлично синя приливна вода. ...

Един ден…просто ще дойде един ден, в който няма да боли.
Ден, в който просто ще забравиш за всичко или поне в това ще се убеждаваш.
Един ден…просто в този ден няма да има сълзи от безсилие и ранимост.
Ден, в който ще си кажеш просто”Спри, не издържам повече” и всичко ще приключи.
Един ден…просто ням ...

Островите на отхвърлянето,
съществуват. В празни океани.
Жителите им са сенките на миналото
родени в най-дълбоките ни рани.
Там скитат и безчинстват нощем, ...

Сплетни и шепот;
усмивките триони са
на недооценените.
Стени на всяка крепост
ще превземат ...

Поглеждам те
небесна страннице
в небето
огнен път чертаеш
дали ще донесеш ...

Значението на мартеницата като талисман
Мартеницата за българите е нещо характерно, някой носят други - не, но и двете категории хора ТВЪРДЕ СМЪТНО /струва ми се/ си представят защо се носи мартеницата – тези бели и червени знаци или изображения. Защо мартеницата е полезно, и даже необходимо да се н ...

Стресна се толкова рязко, че имаше усещането сякаш нечия гигантска ръка, може би - Божията, го беше вдигнала няколко метра над леглото и после го беше запокитила обратно там. Включи лампата на нощното шкафче. Часовникът показваше 01:17*. Със старанието на отпускар, който проверява едно по едно нещат ...

Бях там
Мъртва съм, а все още те дишам…
Жаднее кожата за онзи дъх..
Мъртва съм, а още те обичам
и гледам все към онзи Връх…… ...

Зад кулисите... с Велко
Когато застана пред мен в магазина, аз онемях. Велко Кънев, пред мен, на живо, не може да бъде! Беше с превръзка на шията, стана ми тъжно. Попита ме нещо, но аз не го разбрах, защото...защото...едва говореше.
- Здравейте, нека започнем отначало, защото аз малко недочувам.
Той ...

Пъкъл XIII
Джордж Фосил
Полираният плот на лабораторната маса е приятен на пипане. Стативите с наредени микро епруветки и секционни пипети са строени, като армия от миниатюрни войници, готови всеки момент да влязат в бой. Хилядите светлинки създават сюрреалистичното усещане за нещо неземно и много с ...

Остави ме на мира, Съдба!
Уморих се все тебе да слушам.
Ти ме мачкаш.Аз дишам едва.
И в море от печал лъкатуша.
И не ти ли омръзна, кажи, ...

И ти, о смърт, не си така
зловеща,
пред това сърце огромно
и горещо
раздало всеки трепет свой ...

Васил Левски
Един Човек живота си не жалел,
за родна България той милеел,
с душа колкото Вселена голяма,
борец за Свобода,сега такива няма. ...

Любовта се с думи не разказва.
Тя дори не ще да се показва.
Винаги обаче се доказва.
Срещите във МОЛ-ове ги прави-
да личи, че връзките са здрави ...

·
Зад чужди гърбове
Зад чужди гърбове
не съм стоял на топло.
Аз в бурите ...

Да бъдем други,
късно ли е вече…
а да се повторим
в друго време, в друго място.
Убежище последно, надежди мои… ...

Омайна като старо вино.
Чиста като утринна роса.
Ти винаги пристигаш в съня ми
усмихната, с разпусната коса.
Посрещам те в моя стъклен храм ...