На Емо
Дай ми знак !Невинен. Неочакван.
Като скъп подарък в стара ракла -
недописано писмо любовно.
Дай ми знак! И прошепни виновно, ...

;МАЛЪК ЗАЙКО
Седнал Зайко на поляна,
плаче, едри сълзи рони,
че отказа отзарана
тези пусти макарони. ...

Вятърът лист обрули
и той падна на земята
и нейде се той потули -
тамо, де вехнат цветята.
Че с всеки от нас тъй става - ...

Устните ти и до днес са отпечатани
по думите ми
бликащи, изписани, но неизричани.
Не бива те да бъдат шумове;
да чезнат като пясъци изтичащи.

Вървяхме щастливи по брега,
вълните на морето ни шептяха,
а ти посочи дюните с ръка
и там червени макове цъфтяха.
И днес червени макове цъфтят, ...

Как ме завари самота -
разбита отвсякъде
и съм черна и зла...
Не умея да плувам
в този свят от лъжи, ...

Л Я Т О
Т Р И П Т И Х
На лятото в очите пълнолунни,
изпридам роклята си в резеда
и вдявам белия конец за синевата, ...

Тялото ми в танца оживява
и слива се със музиката то,
така пренесено във друго измерение, изгубва мярката за чуждо отношение.
Под въздействието хипнотично,
пулса ми със ритъма тупти, ...

С теб станахме непознати,
а някога знаеше всичко за мен,
а някога вярвах, че те обичам.
Разминахме се - всеки сам пътя избра
Ти тръгна на запад гонещ мечтите ...

Стихът за тебе вече
просто не се лее, знаеш ли...
Преди направо струеше.
Сега само боли.
Кратки процепи надежда, ...

Нощта настъпи грациозно и украси цялото небе със звезди. Сложи ореол около луната, която да се усмихва от високо. Уви си шал от летен вятър, с който да охлади земята, попила жарта от парещото слънце. Приспа птиците в гнездата им и помилва със спокойната си ласка всички дървета. С въздушна целувка из ...

Да бях сляпа, ала виждам.
Ум бистър, тежки мисли.
Да бях тиха и покорна,
но съм стихия природна.
Идвам с вихри, урагани. ...

Колко е тихо...
Само спомен за поглед потрепва
Колко е болка...
Само лунно сияние леко нашепва
Колко е нощно ...

Некa никой дa не знaе зa мен и зa теб,
некa дa не ни се бъркa този свят проклет.
Нямa нуждa никой дa ме кaни нa обяд,
не искaм никой дa нaхлувa в моя свят.
Aз искaм в него дa сме сaмо aз и ти, ...

ЛЮБОВТА НИ ЩЕ ГНЕЗДИ
При Залеза Небето се подпали.
Денят завърши своя жизнен път...
Последен поглед към света отправи,
изгуби багрите и свойта плът. ...

Те отлитат на Юг,
че гнездата им там са по-здрави,
че по-топли са чуждите,
по-големи пари...
И по-сигурно е... ...

Не е реално всичко, което ми се случва
и тази болка в душата ме разкъсва...
дали сърцето пак ще издържи не зная,
да защити отново любовта си...!
И се завъртя светът и ми се вие свят ...

Морна е тишината, опъната
като тетива на лък,
струнно огъва се
и душата ми - ох, чекрък ...
Навивам като прежда ...

Безсънна нощ след тежкото ти „Сбогом!“
А на небето хиляди звезди блестят…
Но без любов аз как ще бъда с Бога?
Годините без теб ще отлетят…
Безсънна нощ! Притиска тъмнината ...

Не, не ми се прибира отново
в самотата на твоите думи.
Остави ме с орлите да скитам,
в непознати небета и бури,
за да свия гнездо на открито. ...

Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.
Вярвай, моля те, в надеждата ми пръстенче.
В различни облаци расте едно присъствие,
надеждата ми в тебе се разпуква...
Вярвай, моля те, във всеки минал миг ...

...Мое лято...
(15 август)
Казват, че летните любови
са като падащи звезди...
Един ефектен момент, ...

МОЕ ДЕТСТВО
Мое детство, било ли си всъщност
или аз те измислям сега
с ново лице, с нова външност,
как минаваш под светла дъга? ...

Нагарчат дните. Устните пропукват.
Изпръхва влагата. Търкулва се мигът.
Преди да се отрони трябва да се върнеш.
Назад, назад, тъй както умолява песента.
Но ти не си Калина и не си мома, уви. ...

Една мечта поражда често болка,
любовта без огън ще я изгори.
Въртим живота като безконечна ролка,
сърцето няма, няма да ни заболи.
Една мечта отлита на далеко, ...

Лятото за мен...
Това, което най - ми харесва
е да си играя с дъжда на слънцето,
лъчите и звездите да ме огряват
и училището да ми бъде морето... ...

Наскоро българите в Атина имахме удоволствието да се запознаем с творчеството на ямболския писател и актьор Стоян Чобанов и неговата чаровна колежка Мартина Колева, възпитаничка на големия професор Румен Рачев от НАТФИЗ. Мартина Колева е носителка на няколко награди на наши и чужди фестивали, както ...

Да бъдеш различен
роден си с проклятие,
може да си подлец
себичен, безличен,
ти си орисан ...

НЕБЕТО сякаш
се затлачи от безброй
небостъргачи...
...........................................
От Вавилонски ...

Той сега ми е спам,
рекламиращ ненужното;
той сега е компютърен стон;
той е някакви връзки,
запоени за чужди ...

Когато Бог ни е създавал,
от глина дълго ни е ваял.
Славяните – от бяла глина,
китайците – от жълта глина,
и негрите – от черна глина. ...