Лунни сълзи
Яхнал черния впряг на нощта,
по блестящи звезди-коловози,
той препусна захвърлил скръбта,
към най-старите лунни чертози. ...

Разгромяващо се чувствам днес -
гнездо отивам да си свия в ада!
Баналното умря в противовес.
Нормалното бездушно се предаде!
На раздумка сядам си с "Баланса", ...

Достоен, млад и напет!
Чиновник е той, чиновник и поет.
Пробужда сe рано във зори,
измива гурлясали очи.
И е вечно яден и свадлив. ...

Стоя сама пред онзи дървен праг
и чакам някой пак да ми отвори!
"Къде са хората, какъв е този мрак?"
Попитах тишината, но не отговори!
А споменът, изгубил се във мен, ...

Станах зависима
и няма вече аз,
и няма да има.
Подарих всичко
и пак ...

Дъждовно
Пак заваля. Шантаво време.
И ми намокри душата.
Попритъмня. Зафуча вятър.
Даже морето стене. ...

...Още веднъж във вечността...
...Да си дарим мига отново
един единствен и вълшебен
и да се разкрием един другиго,
да си покажем какво чувстваме... ...

Да достигнат могат до кула островърха,
дори да платят двойно цената.
Могат да пият до припадък с монарха,
с голи ръце да убият ламята.
Могат и да пият болката обратно, ...

Обичам те, хей!
Как само ми спретваш сонет
от летящи капаци!
Как празнично брулиш
последните сухи листа! ...

Какво ли значи:
„дипломат“?!... Който с думи
прикрива мѝсли...

Ще намеря тъгата ти
в мен ще я скрия
пламъци ще запаля в очите
сълзите тях ще изпия
с катинар ще заключа бедите. ...

На Владо Любенов
В поезия и бeлетристика
той търси своето спасение.
Слова, от истина до мистика
до нас достигат в мигновения ...

Нишка по нишка разплитам копривена риза.
Нека трепери душата, гола, без броня.
Епитафия за криле… Не, не ме бъркай с Елиза.
Нямам братя. И не мога сълза да отроня.
Не ставам за приказка. С един злодей си дружа. ...

Сянка печална и сама -
туй е моята душа.
Че ти забрави ме, уви,
и сякаш нещо не върви
и душа не може да лети. ...

Вървеше по коридора, следвана от двамата си пазачи. Ръцете й бяха пристегнати към гърдите с усмирителна риза. Косата й падаше свободно по раменете и полепваше по изпотеното й чело. Навън беше горещ августовски ден, а зад стените на клиниката беше още по-горещо. Луда, признаха я за луда и трябваше да ...

„А ти дори не знаеш, че те чакам в този стих.
И че очите на тъгата са зелени.“
- Селвер Алиева
Не знаех, че зеленото е мое,
в погледа ти, докато не се огледах. ...

Отрекох те сто пъти и те исках,
заравях те в мъглата и отравях
бурно, търсещо, ревниво...
Без теб и с теб мечтания потисках,
бленуване мое светло и диво. ...

И защото те сънувах със разперени криле...
ти носеше се сред рояк от птици...
така политнах в синьото със теб...
в миг душата си пред мене да разкриеш.
Аз мълком в дъх ще те даря с любов... ...

40 ХАРАКТЕРИСТИКА
Барометъра му е стомашен,
затова е толкоз страшен!..
41 СПОСОБНОСТ
Той може по няколко пъти, ...

Събуди се слънцето, с нежност погали луната
тя избледня в прозрачна красота.
Първият лъч нарисува силует на гората
вторият, хвърли сребро и проблесна река.
Със невидими четки слънцето взе да докосва ...

My life a long time
were ended fast for me.
And little sob, and little cry
is that who I now need.
I close my eyes to wait the death, ...

От такава душа, само Юда навярно беснее.
Сатаната сумти и се кръсти със кривите пръсти.
Ти обаче пази я. С такава душа се живее.
Много малко са тия, които признават греха си.
Такава душа, има онзи който обича, ...

Искам те само на дъх разстояние.
Вперил поглед (несигурен) в мен.
Искам те...но без грам колебание...
Без никакви мисли за другия ден.
Искам те само на дъх разстояние. ...

Откакто си отидох, съм безлична...
а растях под най-синьото небе,
в зелени ниви пролет се обличах,
мечтаех само, както може го дете.
От ранени колена течеше кръв, ...

Утихнал смирено Аз търся покой,
в душата ми чисто, в сърцето любов.
Не искам живот в шумния зной,
хлябът е сладък дори и суров.
Утихнал, заслушан в природната песен, ...

Усмивки с дъх на канела
Съвсем непонятно, за миг ме събуди
гласът ти. Чух единствено "елаааа...".
Не знам защо, но у мен се пробуди
чувство. С дъх на канела. ...

Я люблю тебя, жизнь,
Что само по себе и не ново.
Я люблю тебя, жизнь,
Я люблю тебя снова и снова.
Вот уж окна зажглись, ...

Той ми обеща...
Открадна ми...
Подари ми...
Взе си...
Каквото му хареса...

...Чувствам...
Чувствам същото като теб,
преживяваме заедно безкрайно
много неща и в себе си ,
обречени и окрилени ги носим- ...

Нещастни мравките се суетяха
в предверието тъмно на дъжда.
Жълъда диреха (а мълнии искряха).
Не виждаха - израснал бе в дъба!