Къщата на баба,
весела, засмяна,
с червения покрив
и бяла премяна.
Цветята на двора ...

Живот-алгоритъм
Живота – алгоритъм, залъгалка –
побутвам да върви едва-едва.
Самотен ще съм – като ключ в ключалка,
херметизирал всички сетива. ...

Не съм ù виждала лицето. Затова пък знам как изглежда знамето ù: гладък череп, побит на гръбначния стълб. Старешка кожа с кафяви петна гладко се е опънала върху черепа, а на тила стърчат няколко рехави снопчета тънки бели косми (като на белоглав орел). Знамето се върти около оста си, но не от вятъра ...

Незнайно как, във минало далечно,
под сенчестите клони на дъжда,
една усмивка, влюбено понечи
да бъде с хората божествено добра.
И тръгна със вързоп от скрити мъки ...

НА КАНАПЕТО
Думата в края на деня пак има умората
и с гласа и говори всяка клетка на тялото.
Свечерява се навън, а също и в душата,
докоснала отлитащия полъх на лятото. ...

Със очите те избрах,
със сърцето те залюбих.
Че във тебе аз се влюбих,
чак сега това разбрах.
Ти - съкровище за мен, ...

Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...

Лъжата, истината и аз
Истина ли е това, което виждаме? Може ли това, което не виждаме, да е истина? Можем да го наречем лъжа, естествено, но така ще се отречем от себе си. Трябва ни нещо извън нас, за да можем да се определим като съществуващи. „Аз съм пътят и истината и животът..." (Йоан: 14:6), ка ...

- Дасакале, ти кво чуждо удари туй лято – с тоя въпрос започна есенния разбор Митьо Семето.
То, по календар още не е есен, щото е 9-ти септември, но понеже е лична дата и щото вали, и щото вече всички сме се събрали след летните отпуски, редно е да има разбор.
- Нищо за хвалене – смотолеви Даскала – ...

Лежа изопнат на паважа,
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.
Лежа спокоен, неподвижен. ...

Все още пърхат, усещам гъделичкане,
Крилцата им потрепват между пръстите.
Страхувам се в нощта да не отлитнат
И да превърнат Рая в пустош...

Изпратих спомените -
в позлатена рамка,
за вечни времена!
Изпратих и усмивките,
и сълзите... ...

Понесе ме метрото под земята
като прашинка в дългата си пазва.
Свистяха колелата в тъмнината
сякаш страшна приказка разказват.
Нагъчкани като в консерва риба, ...

Изплаках вече всичките сълзи,
които Господ с името ти кръсти.
Сега като отровна змия пълзи
край мене спомен за любими пръсти.
И впива зъби в крехкия остатък ...

Здравей,
да знам, че не съм писал отдавна. Просто искам да разбера как си. Как минават дните ти? Какво премина в сърцето ти? Какво го докосва и какво го кара да препуска с онази опустошителна бързина, която после се превръща в болка и сълзи?
Не зная, защо беше тази игра на карти, всъщност игра на пр ...

Любов, не вярвам в гръмкото ти име,
затворен в сивия несвършващ ден,
и в лабиринта на нощта родила ме
през дефлорирания си от лъч химен.
Поредният възторг ще отзвучава бързо. - ...

Когато няма дом
===============
До селото едва дойде пешком
(през детството се стигаше с каруци)
и дълго търси своя роден дом ...

ПЛАЖЪТ НА МЕЧТИТЕ
„На двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас...”
Недялко Йорданов
На двайсет километра от Бургас, ...

На Морето с любов!...
Вълна не догонва вълната
в безкраен търкалящ се бяг...
Морето е волност и вятър,
но... Морето е също и бряг!... ...

"Чужди самолети да ни защитават,
средства да спестим."*
На чужди сили се подчиняват,
и, докато ние спим,
министърът може да има "хрумка" нова ...

„Der Menschheit Würde* ist in eure Hand gegeben,
Bewahret sie! Sie sinkt mit euch!
Mit euch wird sie sich heben!“
Friedrich Schiller
протестѝрам ...

Юношество
Юношеството настъпва неусетно. Довчерашното дете изведнъж се променя. Оглежда се в огледалото. Това за него е ново. Преди не се е интересувал как изглежда в собствените си очи, както и в очите на околните. За външността му винаги се е грижила майка му. Тя го е обличала по свой вкус. Моята ...

Опитах да те следвам. Не успях.
Привличат ме пътеките трънливи,
а в твоя път не никнат нито грях,
ни стръкчета от истини горчиви.
Не мога - бих убила онова, ...

Спретнат днес комшията Радой
Кравичката води си на водопой
Ще намери ли в горичката покой
Черни мисли мъчат го, безброй.
Съпругът ми е много угризен ...

КЪДЕ СИ, СПОМЕН
Къде си, спомен, в мен забит дълбоко,
дълбаеш вътре, но не ме боли
в душата ми се ровиш тъй жестоко,
дори в сърцето ми вали! ...