Когато се усетиш страшно сам
и спуснат се в очите ти мъглите,
когато ти си глух, светът е ням,
а спомените в мрежа те оплитат,
не се лъжи, не се оставяй в плен ...

Покори ме красиво предание.
Стара притча за чудна река.
Тя лекувала в миг изтерзания,
щом сърцето наплиска с ръка.
Там зараствали рани отворени. ...

Потърсих си егото. Бях му ядосан.
Открих го. Беше високо над мен.
Изсмя се в лицето ми. Глупак ме нарече.
Идиот. Самонадеян кретен.
Но аз не се плаша от погледи страшни. ...

Изгревът по жътва
облича в злато класовете
полъхът с мушица мъртва
клати мрежата на световете
сладострастен паяк ...

Душата ти е празна,
сърцето те боли,
илюзията прежна
превърна се в сълзи.
Чувствата безсилни ...

Неизбежност
Като вятър нахлу и разбърка косите ми,
разпиля се прическата модна.
Преобърна дори най-нахално мечтите ми,
че за обич били неудобни. ...

И не ще се спреш
да си най плам и жар, а
не - сняг, лед и скреж!!!

С Н Е Ж И Н К А
Снежинка, родена в безкрая,
устремила се в бързия бяг,
безгрижно щастлива се спуска,
усетила твърдия бряг. ...

Биаджо Антоначи - Имам те
----------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
---------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

За да мога да ползвам песента се наложи да се изпълни от друг изпълнител в случая Евгени Бенов. Но мисля , че пак си стана хубава.

Тръпката е прелетна птица,
която лети само на юг.
Следвай я, наслади ѝ се.
Тя няма дом нито съпруг.
Тя няма крещящи деца, ...

По брулените хълмове на залеза
в дуел се срещат силни ветрове.
Сковано от невидима парализа
над тях мълчи изстрадало небе.
И в мълниите бляскави на сблъсъка ...

Случи се. Видях смърта.
Минаха години от тогава.
Не беше в черно. Не беше със коса.
Внушаваше ми някаква забрава.
Обвита бе във мека светлина. ...

В този летен ден
смрачи се, притъмня.
Дъжд се плисна разярен,
изливаше се сякаш из ведро.
Аз потърсих те в мрака, ...

Кой си ти?
Ти си това,
което си,
ти си този,
който трябва да бъдеш. ...

Виждам ръцете си,
които са същите откакто се помня.
Излизам от банята,
пускам си радио,
звъни телефон – ...

Целувките, макар различни, магия са,
награда висша за душата и плътта...
Благодарната – красив завършек
на усмивка, издължила
сладка дан към доброта... ...

Не трябваше в теб аз да се влюбвам,
знам, че голяма грешка бе това....
Извинявай, мамо, че не те послушах
и като глупак аз пак повярвах в любовта....
Много плаках и дълго време си мълчах, ...

Колко пъти препъвам се нощем
в лоши сънища, в чужди злини...
На миналото паяците още
плетат си паяжини от вини.
Полека-лека в ъглите се сгушват ...

Седя и си мисля на тема, по която може да се каже толкова много. Заобиколена от предмети и хора. Хора с различно виждане на нещата от моето. Всеки разум различен и индивидуален. Замислил се за нещо и някъде. Далечни и топли места, тихи и спокойни, морета и поля. Или такива които не можеш и да си ги ...

Един цвят, болезнен,
но и даващ ми надежда,
щом аз спомня си единствено,
че така очите ти изглеждат…
И денят ми е такъв, ...

ИЗВЪН ОБХВАТ
Преситихме се
от злоба и лицемерие.
Удивихме се
от човешко недоверие. ...

Мислех да си само име, но ето че заплетох те в стих...
Моят дъх близо е. Стелиш се в очите ми,
сияещи с образи, спомени, сълзи.
Жаден дъх...
Гледам се, милват ме косите ти. ...

Възможно е,
кръжащият орел
орлицата да срещне в небето
и в полет (о, колко той е смел)
промяна да поиска в житието. ...

Кметът на Балчик се вози в лимузина -
и в лято, и в зима,
щото...самолет има Обама*!
Каква логика, трака си нашата мама!
На брега на Черно море ...

Насаме
Голотата ми е цяла.
Неразсъблечена остана.
Огледалото във стаята
(от срам) със гръб ...

Огромно слънце палеше дъха ни.
Ти бе ефирна и в безплътно тяло.
Докосвах те по устните червени
и обожавах роклята ти в бяло.
Очите ти ме гледаха с надежда. ...

ОТБОР
Ванчето и Минка,
Славчо и Калинка,
Иванчо и Дора,
всички сме в отбора. ...

Вдигнах поглед и изтичах. Правех надпревара с времето. Оставаше ми малко. Заваля, забравих чадър. Подгизнах. Разгневих се. Продължих напред. Помахах за такси, подмина ме. Дотичах до спирка, автобусът не спря. Тръгнах отново пеша. Счупих токче. Преметнах чанта, скъсах дръжката. Разпилях документи, пр ...

ПЧЕЛИ
Една пчела е взела
цветята ми за свои.
Градинката превзема
и с нея се не спори. ...

Така забравихме първичното,
че вече себе си не виждаме,
нали сме свръхдуховни всички,
копнежи и желания зазиждаме
в непробиваеми съмнения ...

Един ден, може би по изгрев...
отново ще почувстваш моите ласки.
Прекрасно, нежно утринно начало,
със спомен от изминалата нощ.
Един ден, може би по залез... ...

Влезе в душата ми,
вратата бе широко отворена.
Повярвах на думите.
Вятърът дори се заслуша.
Не мога да си простя. Бях наивна жена. ...

Обичам как ухае тишината
Обичам как ухае тишината,
когато се разстила по косите ми,
прикривайки ревниво голотата
на устните ми, тръпнещи от ситост. ...

Стартът на този коментар e малко необичаен – с „машината на времето”. Представете си скромен работнически квартал от малки схлупени къщурки. Той носи красивото име на надеждата, но е в периферията на големия град. Негови жители са предимно бедняци, които преборват живота „тежък, скучен” (както се е ...