Тук нощите слепи без теб се роят,
изтръпнали струни китарни мълчат,
безсънно очакване в сърцето струи
и стон на часовник полунощно брои.
Изнизват се мигове, безвестно мълчат, ...

Пиши ù с думи прости, с нещата от деня;
За четири стени, за вази без цветя.
Не ù рисувай облаци, звезди, луни, слънца.
За мъдростите късно е; сред тях ще е сама.

По пътя в ледено студена нощ,
едвам престъпвам с крачката широка.
Посипвам с пепел смръзналата площ,
запален от незнайна гняв жестока.
Изгарям от бездушно чувство на безсилие и бяс, ...

Когато слънцето се скрие
и ангелите вечер затворят очи,
едно момче за теб любовна проза пише,
но ангелите плачат, че им липсваш ти....
Точно когато луната се показва ...

Нощта смирено в дланите заспива,
докосва всяка наша тайна неизречена,
а луната все така бродира...
необятното звездно небе.
Вълшебно е когато аз притихвам... ...

По мършрут непознат,
случайно вървях.
Вяло замислен,
случайно съзрях.
Край пътя играчка. ...

Кой е този нещастен щастливец,
който напуска Земята
и потъва в мъртвата съвест на мрака.
Който никога няма да знае
дали ясно небе или дъжд го оплака...

Старец белобрад свива цигара.
Сто години вече подкара.
Все там - под чинара на хлад,
връща времето назад.
Беше млад, голобрад ...

Той не празнува. Той така живее.
Танцува с облаци и диша красота.
Измисля свят и от душа копнее
да бъде негов, сбъдната мечта.
Развява истината като свое знаме, ...

Като белязани атоми
Щом с вик появата си земна известиш
и станеш атом от Вселената безкрайна,
животът щедро ще ти падари
палитра с чувства, ключ към свойта тайна. ...

Познаваш ли ги... хората с души?
Онези другите - разпръснати сред нас,
изглеждат същите, но всъщност са звезди
и сякаш над Живота имат власт!
Поглеждал ли си в техните очи, ...

ЛОВЦИ-3
Панайот беше едричко момче, изобщо не ставаше за център-нападател, но навремето се биеше добре и успя да наложи превъзходството си, вероятно защото нямаше такова. Стоеше пред вратата на противника и чакаше някой да му подаде удобно топка, за да я вкара във вратата. Това беше ролята, приносът ...

За греховете нашите
човешките,
за собствените наши
грехове...
Молим се с сърце открито, ...

В очакване на... друга люта зима,
събирам във душата си кожуси...
Защото знам, че много студ ще има,
след прелесните тъй любовни звуци.
В очакване на... следваща стихия, ...

Ако животните имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да са обявите в него?....
Обява на булдога: "Материално осигурен с колиба булдог, търси разгонени кучки, по възможност - уличници, за самотните уикенди, в които господарите отсъстват от вкъщи!"
Обява на мечока: "Търся мечка - стръвница, може и ...

Когато виждам как гневът изпълва
човек и се държи към мен ужасно,
а друг път – страдащ, наранен, безмълвен
света превръща в тясно място…
или когато сякаш не разбира ...

Премълчавам каквото мога. По-лесно е и не трябва да давам обяснения защо съм будва в пет сутринта и дали съм болна, след като не искам да стана от леглото. Мога да си премълча за това, че не съм излизала от седмица и да обвиня времето и налудничевите му настроения. Тренирам си усмивката в огледалото ...

Да разгледаме
думата „слово“! Ако
заменим „в(`ъ)“ с „г(`ъ)“,
се получава
думата „слòго“ - с кратък ...

„Безкнижната душа мъртва се явява у хората“
Есе
„ …Не, не била тъй
вълшебна тя,
окована с катинари тежки, ...

ЕПИТАФИЯ
"Аз тебе ще запомня кат рибар
на който му се смяха всички риби.
Ти бе мой верен спинингов другар...
Сега замяташ в небесни язовири."

Пораснало момиче без баща, без да ме целуваш нощем, без прегръдката ти трябва да заспя. Все си мисля, че ще мине, ще изчезне мисълта, че без теб пораснала съм, Тате, но вечно мисля за това. Ах, как копнея, Тате ти да си до мен в нощта, когато плаша се от нищо, но прегръдка нужна ми е да заспя. Как б ...

Ела да се скрием. Свещи горят
и духове търсят утеха.
Огньовете тихо поклащат глави,
заслушали приказки - чути.
Ела да се скрием. Още деца ...

Албум
Разтварям пак албума-архивар -
във черно-бяло - строг и автентичен.
Щом взел съм да го имам за другар,
на остаряване това прилича. ...

Живота ми -
чувал на кръпки,
досущ е циганска торба.
Във него пък
поникват стъпки ...

Жените остаряват
Навън есенен дъжд ръми
чука по стъклото и шуми
връща ме в детство тъжно
то да живее трудно бе длъжно. ...

Слънце сияе в небеса,
споменът за теб е свеж като роса.
И, макар да е есен,
той навява ми нежна песен.
Песен, що ми дава топлина, ...

Аз съм изправен до Стената..
Сега не виждам накъде!
Ще се отвори ли под мен Земята ,
без време, да ме прибере...
От злъч Страната се раздира! ...

Кажи, човече, любовта с какво се мери?
Със сълзи, с години, или с какво?
Човек я търси не може я намери,
душата да огрее в светло зарево.
Подгонила ни като заек из полето, ...

На човека сам ръката си подаваш
и като куче злобно той ти я приема,
ръмжи и стиска зъби - ти пък му помагаш,
ръка не е, а кокал е за него.
С неблагодарникът от кръв една сте изтъкани, ...

Ще спра да плача някога, повярвай!
Ти не си последната жена на този свят....
Ще те забравя някога, любима
дори това да означава да се боря сам!
Няма да пиша тогава толкова често, ...

Аз имам да ти кажа
сто неща.
И нямам да ти кажа вече
нищо.
След всеки ...

- Защо си тих?
- Потънах в стих...
намерих там очите ти

Той е всичко, всичко за мен.
И на никой друг не прилича.
И макар понякога да е студен,
аз и такъв го обичам.
И му разказвам за целия свят. ...

Намерих кожа от змия.
Бе ранна пролет. Беше я съблякла.
Замислих се за миг и като на шега, премерих я,
… беше ми по мярка.
Езикът ми се раздвои на две ...