И пак ще тръгна по пътеката сама,
И ще вървя безцелно дни и нощи.
Ще се надявам да проблесне малко светлина,
За да положа там аз плахо морни мощи.
И ще вървя, вървя, а пътя все назад ще връща, ...
Когато вън вали... Когато капят
в тетрадката ми сенките на дните...
Когато във очите ми се стапят
на всяка следваща любов сълзите...
Когато аз все повече приличам ...
Каква е тази безпрецедентна категоричност!
Та аз - която съм вятърничава и в петите
и задълго не мога и себе си да обичам,
нито знам след минута ще пея ли или "ритам",
дето по детски вниманието си не задържам ...
Изфейсих вече от това, че всички,
все следват чужди норми, правила,
все постват мисли ( даже без кавички)
и прокламират хляб и свобода.
Ако това нарича се лице, ...
Как може да чувстваш и болка и радост
в един миг толкоз малък за жалост.
Как може със устни да даваш разплата,
от друга ... не съм аз.
Защо ме объркваш, защо... ...
Разбрал си вече... другата не може,
да те погледне с моите очи...
Да бъде като мене верен стожер,
да ти говори... и като мълчи!
Да те обича без да иска нищо... ...
Беше едно временно изтрещяване на душата.
Имах нужда от това чувство,з а да се науча да забравям незабравими неща, спомени, лица...
Картографирам пътят си към теб в съзнанието ми, а няма смисъл... знам го наизуст.
Прибирам прашното минало в старият сандък и си тръгвам.
А да си тръгна ли? ...
Видях Те в бурята, когато страдах
уплашена, че съм останала сама!
Видях Те във мига, когато падах,
Ти бе светкавица, разкъсваща нощта!
Да, зная, Ти си там във дълбините, ...
И нещо си отива безвъзвратно,
но търсим пак пътища назад,
а няма как да се върнем обратно,
всичко вече е потънало в прах.
Няма го вече огъня страстен, ...
В стаята струи далечен аромат
на прехапани въздишки многобройни,
наследство от отшелникът сакат.
Затворени в тавани и сандъци, и буркани
порции тъга с мечти музите прекрасни дали са ни. ...
Автобусът закъсняваше, а беше студено. Погледна часовника си. Беше спрял. Трябваше му нова батерия. Бръкна в чантата и си изкара телефона произведен по времето на управлението на Иван Костов. 7 без 8 минути. Чакаше я дълъг ден и искаше максимално рано да бъде в офиса. Ето че автобусът пристигна. Вси ...
ЛОВЦИ-2
Не мина и седмица, срещам Лазо в малката градинка до пазара. Той е мършав и нисък, върти се като пумпал, което означава, че или мисли, или се тревожи за нещо. Тръгва напред, стремглаво, почти тичешком, после внезапно спира, обръща се кръгом, като по заповед, и пак закрачва. Така напред-назад ...
Обичай ме
Така ми трябваш във нощта студена!
Да ме топлиш в прегръдките ти опитомена.
Като карамел в теб да се разлея
от топлината ти на мене подарена. ...
Поставяш думите ми на кантар
и търсиш в тях съвсем други значения.
Подхвърляш любовта ми като зар
и я обличаш в лепкави съмнения.
Натякваш ми отминали вини, ...
Нямат срам, на Райна Княгиня честта
погазена бе грубо и нагло от сганта.
Никога повече песента "Кой уши байряка"
да не пеят, да не пеят "кой му тури знака -
смърт или свобода" - ...
Препуска времето и аз с клавиша
команда давам: Стоп! И ето – Той,
из джунглата след бяга тежко диша
до плячката си млад ловец – герой.
Пред пещера голяма в мечи кожи ...
Чай и премълчано
Очукан и преминал трети шлайф,
пак искам преживяно да споделям
с теб - старата любов - пред чаша чай -
какво постигнах, що си дала-взела. ...
Във мен и теб не може да е есен,
а пък за зима, хич, да не говорим,
щом всяка мисъл с радост е принесена
на вечния копнеж по стих и полет.
Дали съм го планирала!? Навярно. ...