Танцува ми се, днес ми се танцува
душата ми е шарено хвърчило.
И вятърът – от мене нацелуван
прикрива си следите от червило.
Гласът ми днес се върна (и се носи) ...

Ти се промъкна съвсем ненадейно в живота ми.
Ти ме изпълни с мечти за пътеки скалисти.
Пусто ми беше, а ти със страстта на самотника
дните суетни със своята нежност осмисли.
Ти ми остави една недопята мелодия. ...

Семейството, това е всичко!..
където и да идеш ти..
семейството обратно ще те връща
към любов, топлина и мечти!
То ще построява мостове ...

Мразя те! Обичам те!
Все след тебе тичам, все!
Мразя се, обричам се...
и отново търся теб!
Да, кървя отвътре, ...

Слънце от жълти листа,
вятър и златен килим,
бяга пред мен есента,
двамата с тебе мълчим.
Тръгваш забързан пред мен, ...

Като слънчеви очи
блестят дюлите на двора,
и безмълвие ечи:
" Паднали сме до стобора".
"А нехайният съсед ...

„И на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.“
Евангелие от Лука
Иде слънцето над нас –
нищо, че е късна есен!
„Късна есен – ранен час!“, ...

Не мразя,
просто лазя
без чувства
из мястото пусто,
което е моя живот. ...

Суета на суетите, всичко е суета!
Не, не вярвам в това!
Нежният трепет в сърцето
като полъх на вятър смирен,
тъпата болка в душата ...

Тя, невъзможната любов, е късна като зима,
тръпчива е като горчив пелин.
Не носи нищо, не раздава, само взима,
ефирна и измамна като филм.
Тя идва като буря без да пита, ...

Морето спомени реди,
заплита им запенени
дантелени албуми,
и тайно под вълните
скрива с нежност ...

Нямаш време да спреш.
Да се огледаш.
И да прозреш !
Задъхано,
бързо ...

В таверната все още беше необичайно тихо, когато двамата влязоха. Музикантите от оркестъра настройваха инструментите и обсъждаха нещо с певеца. Само три или четири маси бяха заети в градината. Вътре атмосферата не му се стори особено приятна. Освен че бе наситена с миризма на мазе, навсякъде по стен ...

Душата – славей смъртно уморен.
Светът му – клетка задушлив и тесен.
Изпяли най-красивия рефрен,
умират всички славеи наесен.
Умират тихо. В спомена за май ...

ПОВЕСТВОВАТЕЛНА (НАРАТИВНА) ПОЕТИКА
Автор: Зоран Якимоски
Завъртяните думи навътре
като обърната кожа
дълбаят и дялкат в мене ...

Пътувах покрай река Дунав. Така се роди тази музика.

ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Застанах пред доброто огледало –
огледах се във профил, фас – и в гръб.
И казах си: – Пич, вадиш страшно тяло,
ама си много прост и адски тъп! ...

Има сълзи, които изплакваме
когато счупи се сърцето ни от мъка
по нещо тъй желано и очаквано
а някак си съвсем не ни се случва
Има сълзи, които проливаме ...

РИКОШЕТ
До днес писмо от Рая не получих.
Ни татко, нито мама са ми пратили.
И няма знак от скъпото ми куче.
Ни вест и кост от верните приятели. ...

Минута тишина - за скръб и памет,
за близки и загинали герои...
Реално или сцена в скучна драма -
почитаме ги, чужди или свои.
Но ако тъй е, нека се помолим ...

Погледни света с надежда!
Не поемай път назад!
Гръб пред трудност не се свежда,
а се готви за обрат.
Показност царува вечно ...

И когато най-малко очакваш,
ще превзема напълно твоята мисъл.
Ще бъда единствената ти слабост,
:,и най-любимата ти сила.
Ще предизвикам в сърцето ти ненавременна буря. ...

ПОПЪТНА ПЕСЕН
... живях лета на жежки сенокоси,
развлачих зими – вълна на дарак,
и пролети – с девойки светлокоси,
в дъбрави с риган, мащерка и мак, ...

Днес, всеки влак си има пътник,
а аз пътувам с всеки влак.
Откак се помня, все съм спътник
на орбита с духовен мрак.
Притихнал съм в уютна драма: ...

Кихот бе компресиран и разкулачен.
Росинант и мелниците бяха национализирани.
. . .
Санчо стана дон и рицар.
Дулцинея стана негова първа дама.

Закопнял съм
за простичка обич,
която
да разбуни на
очите синевата ...

Стреснах се като ги видях. Бяха подпрени под ъгъл на стената и ходилата им се набиваха в очи. Въпреки модните си спортни облекла, бяха боси!
Отдавна си мечтаех за нещо, което да осмисли живота ми. Да имам кауза като Грета или Бриджитката. И ето - щях да се посветя на опазване правата на манекените!
...

Заехме онази поза прелюдия към нещо по-съществено. Погалих копринения халат, единият му край се поотвори и показа бялата кожа на бедрото й, ослепително бяло.
Зарових устни в гърдите й. Тя отново понамести таза си в скута ми. Нещото ми усещаше топлината, ръката ми потърси от къде идва. Кирия Дафни ле ...

Цвете мърда на стената –
слънце, вятър и листа.
Зад пердето, зад стъклата
мержелеят се лета.
Пролетеят се брезички ...

Леле, кеф, ма кеф, по мъжки,
ме изпълни сутринта -
Студ със вкус на люти чушки
вледенил ми е кръвта...
А на спирката... мадама... ...

Връхлиташ нощем разпилените ми мисли
Във дълбините ми вълшебна музика твориш
Подреждаш римите на празните ми листи
А съмне ли се, с тях ще отлетиш
Живееш в мен, а аз чрез тебе дишам ...

У П О Р С Т В О
Кучетата си лаят, а керванът продължава да си върви,
все още никой не хвърля камък по безплодно дърво,
Истината постоянно затрупвана бива с лъжи,
все по-трудно достояние е смисълът на истинския живот. ...

Поетите в забвение умират,
това ще да е тяхна орисия
за честността и думите им верни,
разтворени в неистова безмерност.
Поетите в забвение умират, ...

Каквото и да съм ти дала,
каквото и да си ми взел,
знам, че непоискано, доброто
наказват с ешафод.
Отсичат му безмилостно ръката, ...

След свеж дъжд в планините голи,
по късна есен леден дъх люлее клюмнала топола.
Лъчите лунни сред борове сияят,
върху скалите остри бистрият поток играе.
Шаварът шепне за платно, ...