Римският учен и държавник Цицерон твърди, че несправедливият мир е по-желателен от справедливата война. Звучи логично и в унисон с разбиранията на повечето хора от цивилизования свят. В някои текстове от Свещеното Писание обаче, а и в не малко от страниците на човешката история ще открием, че често ...

За какво човек живее?
За да направи нещо,
За да се в живота движи.
За да чувства и да мисли.
Да работи, да се занимава ...

Раните завяхват,
късно или рано.
Не ти нарани ме,
а онази заран.
Обещай след време, ...

Една овца с руно гъсто, черно,
във вестника видя, че е модерно,
когато нещо лошо и се струва,
да обяви, че почва да стачкува
и заяви, не се поколеба - ...

У нас влаковете пътуват
бавно,пасторално и "сигурно",
а не като ония,японските-
влаковете стрели,
с които,докато мигнеш, ...

Замъкът на Елементите не се виждаше — той се усещаше. Първо във въздуха , който изведнъж ставаше по-мек и плътен. После в пулса на земята, в ритъма на пламъците във вените, в сълзите на утринната роса. Магията тук не беше само изкуство, тя бе начин на живот. Живата светлина се пречупваше през криста ...

Обич се спря на
Кобѝлино бра̀нище
и му... пристана!...

ПОЕЗИЯТА, ТАЗИ АДСКА БЕЗДНА
… не ми е дадено да знам какво ще стане с мене утре? –
дали във кошчето за SPAM ще хлътна в нечии компютри,
дали за риба ще клеча? – със спининга край язовира,
или – връз своята бохча – с аверите ще пийнем бира? ...

С притворени очи, сама
и както всички, тягостно,
какво не - и аз очаквам ...
А колко често, крещящо
очакване, разпалва ме ... ...

БЕЗ ПРАВО НА РЕПЛИКА
Затворих последната страница.
Оставих свещта – да угасне.
Дори безразсъдна и странница –
животът ми беше прекрасен. ...

Часовникът е станал украшение,
със сушави минути е препълнен.
Не до тебе, време, а до мене е,
посях си чудо... Чакам да покълне...
Увисва на корниза зло безвремие ...

ДЕВОЙКАТА ПОД ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
... девойката с измокрената рокля, прилепнала на бялата ѝ гръд,
на пейката ми след дъжда се кротна и ме попита колко е часът,
додето гледах младото ѝ тяло – досущ един Мислител на Роден,
помислих си, че времето е спряло – не толкова за нея, а за мен, ...

Шоколад, горчив като отрова,
приготвена с любов... за хора,
готови за благо лично
да се възкачат. Пари и смрад.
Залъгалки, близалки, фалш... ...

Ще те срещна ли някога, мило мое аз?
Ще те прочета ли в страниците, които ти сама изписа?
Ще видя ли думите ти, изписани от пръстите в мастило?
Мечта, закодирана в теб и мен, още преди да се родим.
Понякога оставена на нощното шкафче да затъне в прах. ...

Все още лятото с боси крачета
през моето детство усмихнато бяга,
след топлият дъжд в локвите шета
и тича напред да достигне дъгата.
Със седем желания и малки мечти, ...

Не намираме време за другия,
само нощем си ходим на гости.
Ти заспиваш до свойта съпруга,
аз отново лирически постя,
сублимирам във рими и стихове ...

Сериозно занимание
Работата сериозна -
Съзнателна, старателна -
Тя на живота смисъл
Дава - съдържание. ...

Родени като мен в годината на дракона,
завинаги са в плен на приказното, яркото.
В безкрая на звездите търсим красотата
и в нея се потапяме, за да забравим,
от грозното и жалкото да се опазим. ...

Какво ми казваш непознати Страннико?
Че лутал си се дълго по Земята ни?
Че си проучил древните предания,
и че разкрил си тайни непознати?
През долини и хълмове си бродил, ...

За истината свята днес живея,
защото даже бог от нея се отрече
и вярата е косъмът тънеещ,
лъжата многобройни кожи свлече.
А тази истина е моя теорема. ...

Морските момичета обичат
шепота среднощен на вълните.
Там, където бавно си съблича
плахата луна сребро от дните.
И звездите зреещи обичат ...

— Няма да ти давам обяснения защо взех подобно решение, Иренвейл. Може би е едно от най-трудните в живота ми. Защото означава, че майите отстъпваме, че бягаме и се крием като плъхове от опасността, за да спасим собствените си кожи. Изоставяме невинните, които зависят от нас. Но аз съм отговорен на п ...

Бунтуваш се сякаш,
но не получава се някак.
Бунта ти сит е!
Гледаш новините.
Все лошо звучат, ...

На мама
За втори път вратата се отвори
сама. Невероятно е, нали?
И сякаш тишината се престори
на теб. За да не страдам и боли. ...

Не съм плътта, която е отгледана от време,
нито пък съм мисъл течаща в непознато.
Не съм роден. Смъртта не ще ме вземе.
Това, което съм в безкрайното е влято.
Не искам нищо, щом съм съвършен, ...

Разполагаш с огромна база данни,
но майка родила ли те е, кажи,
поел ли си своята първа глътка въздух,
някога разревавал ли си се от щастие,
шамаросвал ли те е баща ти, че пушиш? ...

Смъртта лекува всички болести,
самата Тя продукт на всички тях,
на Земята смъкна Бог и ни показа,
как се мре за всеки земен грях.
Какво от всичко не разбрахме, ...

Макар да беше ретрограден
от релсите съвсем изваден.
Застана Тошко днес начело!
Да води смело – наше село!...
Към еврото! Успеха и прогреса! ...

Вòди ме в тълпата глуха
страшна нечия ръка,
с хорския кипеж – река,
вятър призрачен задуха.
Валерий Брюсов, „Парка, бъбреща неясно“ ...

Ти винаги ще имаш своето кътче —
в сърцето ми, в душата, в мисълта.
Но животът — безмилостен — препуска,
не спира, не пита, не чака сълза.
С този стих изписвам "Край". ...

В ЧАКАЛНЯТА КЪМ ДРУГИЯ ЖИВОТ
Сам-сама съм останала в мрака.
Не зная дори ще пътувам ли.
Щом погледна назад, не очаквам
изпращачи или сбогуване. ...

Как ми се пише за любов,Бога ми,
за истинска любов, от която опиянен
да бъда в транс,изгубен но блажен.
И пак сълзи,горчи и дъх на ярост.
Наказан ли ...безчувствен и ограбен!? ...

Земята пак се завъртя,
че друга работа си няма.
Препуска като бясна тя
сред гюрултията голяма.
А тихо свещите горят ...