Да кажа кое от две - чувствам или мисля
не ще забравя докато съм жив
наранявам без да искам
боли ли ги дали осъзнават
какво съм причинил ...

В мен има сили, има в мене вяра.
Но помня, че във мен са гледали дула.
И въпреки че във смъртта си аз не вярвам -
но ето я, кръжи и тя, със черните крила.
В мен има сили, и отново, пак, се бия. ...

Тъмна нощ
В тъмната нощ, във степта пак куршуми свистят,
вятър в жиците свири и ефирно звездите трептят.
В тъмната нощ, обич моя, аз знам, че не спиш
тайно триеш сълза, до креватчето детско стоиш. ...

Бягат облаци в небето
и невидима луна
през снега прелитащ свети –
мътна нощна пелена.
Нося се по степ широка, ...

Жерави
Понякога си мисля, за войниците,
с кръв напоили бойното поле,
не в родна пръст положени са клетите,
а в бели жерави превърнали се те. ...

Песен моя птица на дланта ми,
като бяла сова полети.
Изцери ги всички мои рани,
вярна ми остана само ти.
Всички кръстопътища разплетох, ...

Теменужки, верни дружки -
бели, цветно разностранни.
Колко сте изящни! Всъщност,
на земята най- уханни.
Ароматът ви божествен, ...

На колко години съм?
На достатъчно!
За да не търся в думите истина скрита,
а в тишината, що топли и свети,
в погледа чист, що душа не изпитва, ...

Всяка лазарка с дъхавата си коса
да събира умее пролетната роса.
По зелен килим с дружките си тича
и босонога да е, несъмнено и прилича.
В косите си знае цвете как да вплита, ...

В белоснежната тънка бреза,
сякаш в туптящо сърце на жена,
в кората мека, в чиста сълза,
Творецът е вложил и светлина,
и мрака лепкав на дива зеница ...

СРЕБРО В ЗИМАТА
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
На прозореца се звъни.
Снежинки плетат чорапи.
Подарък за Бъдни вечер. ...

Южнякът нетърпеливо отметна
на Слънчо юрганчето сиво
и тихо на ухо му прошепна:
„Пролетта е вече наблизо!
Ставай, сънливко, задачи ...

Когато всичко свърши - ще полетя -
ефирна, безметежна, пречистена душа,
готова да забравя и болка, и вина
и да загърбя всеки хвърлен камък
и всяка хула след блудната жена, ...

САМОТНИ СТРЪМНИ БРЕГОВЕ
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака. ...

Когато си от себе си далече,
когато изоставено е всичко,
когато не усещаш болка вече,
когато е сърцето ти самичко.
Когато няма пред теб посоки, ...

Ежедневки 158
1. Маскирах се, като теб... а ти дори не се позна...
2. Не ме питай, какво мисля за теб... за да не ти кажа истината...
3. Доказвам, че съм умен... като не правя глупостите, които ми хрумват...
4. Давам си дупето под наем... журналист съм... ...

"ПИРОГОВ” ЗА ВЛЮБЕНИ
Тъй както старата любов
избухва при случайна среща,
видях те аз пред „Пирогов”
и ме обля вълна̀ – гореща! ...

Денят започва като кротка киша,
а март е толкова красив, смирен,
дъждеца си расте и как се диша,
о, как обичам да върви до мен.
Това е истинска, стаена вяра ...

Преди повече от десетина години, като учител в престижна плевенска гимназия имах ученик, почти отличник - в клас, един най-добрите ... Прекрасно си спомням тези единадесетокласници, вече абитуриенти тогава, как много обичаха да спорим, понякога дори ожесточено ... Вероятно и в други часове, с колеги ...

Имаме слабост към животните и презираме хората.
Има добри хора и добри животни, но някак си има лоши, коравосърдечни хора и все така серафични животни.
Какво е нещето, което прави хората ужасяващи?- Най - вероятно съзнанието ни, ние сме в дарбата си на пълно разбиране, че ще умрем, че живеем, че сме ...

За бой съм готов, и не чувствам вина.
Край борда клокочат въртопи.
Към дълбините сега се стремя....
След миг ще свалят перископа.
В небето над мен грее слънце безспир. ...

Седя върху кенефена чиния
и си мисля....
Искам ли да съм щастлива...
или до болка завистлива?
Искам ли от щастие да пея? ...

Да кажем, че всички хора можеха да убият по един човек и това убийство да остане безнаказано. Кого биха убили? Всички бихме тръгнали в различни посоки – едни най-вероятно биха убили мъжа или жена си, други – бившите си, някои пък може би стария си учител по математика, доста – шефа си, а може би и с ...

Бели кокиченца -
с бели камбанки
нежно поклатиха
в унес глави.
Срещнаха снежното слънце ...

Един момент на всичко-сбъдване,
залязващ изгрев и изгряващ залез,
разлята топлината на вселените
дарява тишината с необятност.
И срещата човек-човек донесе ...

Земята наша... красива измамница!
Блудница, даряваща страст.
Върховна жрица, омайница...
но и отровница, скрита във нас.
За любов, за ласки фалшиви, ...

Матрица отново е времето
и краят на безкрайността.
Това е билетът и бремето,
началото и пропастта.
И залезът бавно угасващ е – ...

Розов изгрев погалва люляци фино в зората узрели,
гости на цъфналия дъх на пролетта,
и наблизо реките блещукащи, с лазур надарени,
извират от дълбините на младостта.
В леките вълни на вятъра, ...

Светът ви – в шепа думи отразен,
е по-добър и доста по-различен е.
И мъничко прилича на Едем,
и струва си безкрайното обичане.
Поетът не е глух, ни ослепял, ...

Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята, ...

– Липсваш ми, сладка моя светлина.
Аделина, която бе потънала в обичайните си тежки мисли, се сепна от изненадващата среща със Самаил. Той я чакаше, опрял се най-непринудено на масивната врата на покоите ѝ, разположени в дъното на тъмния коридор, водещ към вътрешността на двореца. Факлите по стените ...

Омръзна ли да си прашинка от праха?
Омръзна ли ти някой да проповядва простотия?
Омръзна ли да бъдеш спящ свидетел днес?
Омръзна ли ти всеки да те сочи - издънка си, отрепка?
Събуди се в продажно тихо утро! ...

От толкова много ярки звезди,
само една живот ни дарява.
Точно без тази, която ни сгрява
няма и да има топли следи.
Слънцето наше пак ни огрява ...

Ставай бързо, викна мама,
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена, ...