Довиждане Август
автор:Елеонора Крушева
Да помахаме на август със ръка
и да го пуснем, нека да върви-
по пътеката на времето, като река ...

Мечтите нявга са отсечени,
но чрез вяра можем да ги извисим.
В доброто полетът е вечен
и не с крила, а със сърца летим.
Емпатия и действия святи ...

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА АВГУСТ
... живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
се смъквам – леко трезвен, там, на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем, ...

Погледнах в кладенеца,
видях себе си
в небето.
Бял облак доплува и ме погали
леко. ...

Разперя ли крила
Разперя ли крила да полетя,
все някой ще ме спре, ще се намеси –
опасно е, ще падна, ще умра
и ще изчезнат хоризонти вечни. ...

Да повярваш е много трудно
скърцат зъби в устата ти- безмълвно.
Говори жестомимичния език
показва знаци, сърцето нашепва ти догадки.
Колко нужно е да не сме си чужди ...

-Да пием за живота ни,
който не се състоя.

Наближавахме безлюдна автобусна спирка.
- Ето тук може да спреш - посочи тя към спирката усмихвайки се - Живея наблизо и знам пътя, а знаеш ли какво не направихме, не си разменихме телефонните номера, ще ми го дадеш ли
Продиктувах десетте числа, моят мобилен звънна.
- Аз съм, да видя дали правилно с ...

Казваше се Чочаро по паспорт, но го наричахме Чоки, или Чочи. Оригинална черна френска булонка - купих я от пътуващ цирков артист. Влюбих се от пръв поглед в малката черна топчица, кретаща по тротоара. Чоки внесе огромна радост в нашето семейство, /внучките ни още не бяха родени/... Неустоим красаве ...

Разруха
Моята мила родина бавно се руши,
не само нейните сгради изоставени.
Гледам я и сърцето много ме боли,
градовете ни пустеят, селата са забравени. ...

ЕСЕННА ПРИКАЗКА
Не зная в мен как тайничко растат –
без ден почивен или без умора,
усмивката на шипковия храст
и бялото хвърчило на простора. ...

Кажи, че ме обичаш... и ми стига.
Или не казвай нищо, замълчи!
Ще се вглъбя в поредна стара книга,
за да си скрия тъжните очи.
А вдигна ли очи – сияя цяла, ...

Ако си щраус - със заровена глава,
а искаш в небесата да политнеш,
и със ятата да заминеш пролетта
на север - някой лебед да обикнеш,
с нагоните… дори да се простиш - ...

Дъждът е ефимерен, бързо мина,
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...

https://www.youtube.com/watch?v=SaYwcqxleek&list=RDMMSaYwcqxleek&start_radio=1
Release by Saleka
I see danger
Your love's like a loaded gun
Just a stranger ...

ОТ ПИСМАТА НА Б.С.
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Измамникът вятър ще бъда
и ще дойда в леглото ти,
да ме завиеш с мечти от бели сенки, ...

Не съм ни бяла, нито съм добра.
Недоумявам със какво привличам.
Навярно с порив да ни събера,
при все че като лют порой завличам.
Не те упреквам, сриваш ли скали. ...

А С О Ц И А Ц И И
Уморената тишина в огромните мегаполиси
търси нелегални кътчета за свойте изяви,
където да нашепва горещо за страстни любови,
от които само смътни спомени са останали. ...

Надникнах зад завесата ефирна,
Свежест , свобода и лъхна вятър във косите,
Нощ, алея , пламъчета тъй игриви,
Тишина , омая и звезди в очите,
Щурци, мелодии, безброй вселени във кутийки свити, ...

Този август е толкова кратък...
Аз все още на юли ухая,
а в небето почти без остатък
чезнат птиците.
Как да призная, ...

Тъкмо се прибрах в къщи след горещия и доста напрегнат ден. Климатикът жужеше приспивателно. Оха, ще ударя едно узо с дзанзики с повече чесън за дезинфекция и зехтин, да се къпя ли, аме всекидневното къпане не било полезно. Ами ако намирисвам,... тогава се пръскам с дезодорант и се получава чудна см ...

Пропътувах сто пътеки – и равни, и стръмни.
Дълго крачех из чужди светове – полусветли.
Все подир нещо търчи съществото човешко,
а Духът жадува покоя на безвремие невинно.
Извървях май всички посоки към сърцето си. ...

Душите завинаги свързани са,
сърцата ни знаят.
В сънищата се срещаме,
там любовта никога не отминава.
Как се поднася извинение, ...

Една слоница силно се разгонила, но старият слон се споминал скоропостижно, та нямало кой да я оправи.. Горката тя - влязла дори в парламента, за да си реши с парламентарно мнозинство казуса, но те ти малшанс - депутатите били заети с това да гласуват закон в полза на джендърите и не й обърнали ника ...

ВЪРВЯ ПОДИР НЕБЕСНИЯ СВЕТЛИК
... щом вятърът засвири на дудук през листопада – жълта пашпалига,
в изкъртения дънер – гнил чурук, светулките прощално ми намигат,
и – щом се просне първата слана – фъндъци вълна, свлечена от хурка,
и с поглед благ сподири ме сърна, и таралеж след миг ми изтопурка, ...

Из „Котка на голо“
Ние, врабчетата
После всичко изчезна, настана страшна тишина, ние стояхме свити в една трънка и никой не смееше да наруши тишината, освен сърцата ни, които биеха страшно. Стояхме и гледахме към небето със смътната надежда, че Ю. Тц. ще се появи пак, че всичко това е било само един ...

Да започнем с послеслова в кратичък репертоар:
"И гонехме щурците по полето и събирахме светулки във буркан..."
Така започваше денят ни, така завършваше и аз не знам кога..
Но беше лято, и през зимата,
и през есента. ...

Спят кротко "съвестите" "мили", родни,
на чуждите сили явно са станали угодни!
Българските властници грижи не полагат
на сънародник с несправедливо обвинение!
Вместо ръка за помощ те да му протягат - ...

Лиянена картина
запазена в резин -
спомен останал от друго време.
Един е и за мен - незаменим.
Струва повече и от тебе. ...

Понякога си мислиш, че ще е до живот,
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава, ...

Обичах да играя вечер шах,
и често край Народния театър
аз сядах пред шахматната дъска,
срещу един приятел, състезател.
Играех с него, само на пари, ...

Денят бе горещ, а пясъка под краката ми пареше. Но аз се инатях и ходех по него на бос крак. Обожавам морето и плажа. Но отдавна моретата на родната ми планета бяха замърсени, за това всяка година ходехме по мъжки на море на една отдалечена планета „Земен рай“. Тук нямаше зима. Планетата се издържаш ...

Той обича шума на парите.
И от него изпада в екстаз.
Той не вижда сълзите в очите
на такива... "глупци"... като вас.
Вечер с куфар в дома се прибира, ...

Погледни ме!
Виждаш в мен косите бели,
уморените очи зад стари очила,
бръчки по лицето ми са паяжини оплели,
стъпвам бавно със бастун в ръка. ...

Кафе с дъх на море 2
Добро утро мое мило Черно море,
на брега ти съм с чаша ароматно кафе.
Дойдох да си вземем довиждане сега,
бяхме заедно за кратко но усети ми обичта. ...

Как искам да съм птица – да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила!
Ако съм птица с огнени крила ...

НА КИНО ОТ 6 ДО 5
… едно и също кино гледам все
с великото търпение на бивол –
доде от смях глупакът се тресе,
мъдрецът отминава мълчаливо. ...