Като есен потропват дъждовните капки,
а е пролет, пияна от люляци.
Любовта е лилава. Навред аромати…
В небето бягат разплакани облаци.
Сърдити и черни, Луната закриват, ...

И плисна дъжд необуздан, жесток и
земята закопняла затрептя.
Една любов от хиляди посоки
погали зажаднелите цветя.
Брезичките разлистени почти са, ...

ЧАКАЛНЯТА НА ЖП-ГАРА СОФИЯ
... последният трамвай ще ме изхвърли
на ЖП-гара София в среднощ,
където проститутките кахърни
вървят в комплект и струват две за грош, ...

Църквата е в света, защото Христос дойде в света при нас, хората … Той ни приканва, а когато влезем в храма, ние спираме да говорим, или - вече не със свои думи ... От Църквата, която ни говори чрез Свещеното Предание, ние приемаме Божието Слово … На Света Литургия, повтаряме отново и отново думи и ...

Под цъфналите вишни минава котка.
Черна. Търси светлата си страна.
Поляга в тревата - готова за възхищение.
Приела е себе си, без угризения.
Цъфти с пролетта и минава през времето. ...

Когато се ражда приятелство,
разцъфват пъстри цветя.
Поникват бисер и здравец
в свенливи крехки стебла.
Когато се ражда приятелство, ...

От всичките им козни* пих.Но с Дяволите съм още
на нож!И в неписан стих:чувствата будуват нощем.
Притворства,маски и грях!Блюда и напитки греят
в Гетсимански парк.И смях измамен в очите живее.
От прегръдките им наранен.И от целувки отровен-- ...

Пред мен един глагол навъсен,
отмерващ ме с поглед мръсен,
чупи пръсти нервно и припряно,
сякаш ще засвири на пиано.
Било му трудно да се удържи ...

Країна без землетрусів
Гойдалки, на яких я сиджу,
хитаються над прірвою.
Помічаю ще одну смерть,
і велич розбивається ...

Ангелите с поглед лекуват,
винаги в моменти на упадък
и дяволите с удар раняват точно там,
където била е зашита раната.
Защо ти трябваше, за бога, ...

Въртиш дупето, като манивела,
въртиш и сучеш, готино и смело.
Кефиш мъжете, чупиш бариери,
ясно е обаче, че си за милионери.
Палаво показваш повече от бута, ...

Събудих се, неделята цъфтеше
през март като щастлива орхидея,
животът беше сънен, още спеше,
но всичко вече светеше през нея.
Помислих си, дали не фантазирам, ...

Прозорците са тъмни през деня –
навярно светлината са поели...
Един от тях поражда тишина,
от нея вае своите къдели.
Там чака Той изровил твоя лик, ...

С П О Р
Трима студенти разгорещено,нахъсано спорят
пред аулата на медицинския факултет
за евентуалната,незавидна,сполетяла го горест
на от далеч накуцващия към тях екс вече кадет. ...

Силният е сякаш пилот -
който е сам във кокпита.
Силният се бие със взвод -
и за поддръжка не пита.
Силният е винаги отпред - ...

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 11: Деветият ден
Денят вече беше дошъл и слънцето започваше да препича топло. Беликá още не беше излязла от хралупата си. Толкова се бе изморила, че сънят й продължи чак до обяд.
Затова отвори очи стресната. Трябваше да стане рано, за да се приготви за гостит ...

Все някога ще проумеем, че ние сме си врага.
Тези дето сами водата мътим...и цупим се, Защо?
А иначе сме натокани...много точни.
Люти като чушки Арнаутки и защо?
Май любители на ,нека ни е зле. ...

Откъде те познавам,
душата шепти.
В спомен потъвам,
дали там не си ти.
И някак странно ...

– Да видим какво си имаме тук! Сбирка на клуба на треторазрядните изтривалки на божествени задници. Как я карате, братлета?
– Рафаиле, би ли ми припомнил колко точно Апокалипсиса сме проспали, че да доживеем подобно нещо. Низвергнат, прокуден, паднал и осъден… А сега… Началник?
– Михаиле! Радост за ...

На слабия все някой е крив.
Все са му други виновни.
Не чувства, че е страхлив.
Бяга от решения съдбовни.
Слабия се жалва до безкрай. ...

Понякога аз имам две души.
Коя ли от коя е по-немирна?
Щом лунните пътеки пак се ширнат,
то никоя от тях не ще сгреши.
Понякога сърцата ми са две, ...

,,Герой ли бях в твоите очи,
върховна мисъл и първи приоритет,
душевна облага и най-чист късмет
или просто фигурка от твой един момент?"
Не мисля си тъй за тебе, тате... ...

НОВА ЦЪРКВА
Това са чужди брегове.
Сърцето ми не ги познава.
И ми е нужен водосвет,
когато покрай тях минавам. ...

Обич моя, рано , много рано
ти пусна моята ръка и отлетя.
Останаха ми спомените само,
които ще ме топлят във студа.
В сърцето си аз вечно ще запазя ...

Наскоро сънувах баща си - как, като дете, търках бузка в неговата ... Този сън повлече спомени за него ... Помня толкова добре, а бях много малка - висящото от крака му парче снаряд, обвито сякаш - сувенир в собствената му кожа ... Пазя от татко, участник във Втора фаза на Втората Световна война - с ...

Научи ме вятъра да виждам,
да го гледам без съмнения,
и когато буря заприижда
да ми носи вдъхновения.
Научи ме с реката да говоря, ...

"Ми минорна ведрост" - създадена с VSTi компютърна технология като хоби занимание. Забавлявайте се...

"Twisted scenario"
Композитор и изпълнител" Иван Дракалиев
13/03/2025г.
г.Москва / РФ

БЕЗГЛАГОЛНА ТЕЛЕГРАМА
Чанта. Лаптоп. 3 цигари.
Път. Но не по Керуак.
А до София – 100 гари.
И ужасно бавен влак. ...

Това е историята на моя живот,
Сълзите ми са като река,
Всеки миг с нея е като епизод,
В сърцето ми носи тежестта.
Тя е моето всичко, но съм само част, ...

Д И А Л О Г
Като смерч музата изправи ми се насреща,
в съзнанието ми се изръси,главата ми изтрещя,
на душата ми и стана непоносимо горещо,
изневиделица поела огромният "нежен" товар. ...

Русофили, русофоби, разцелуваха се, брат,
а пък после, да се помни, уважиха се отзад.
Но къде и как се случи е интимният въпрос -
В малка, лъскава къщурка от яйце на албатрос,
там, където изток, запад, всъщност са едно и също, ...

Събуждам се и събота е чиста,
без никакви проблеми, скуки, грижи,
свободно си тече, расте на листа,
и бавно, и възторжено се ниже.
Това са ми най-дългите минути, ...

Тя ходеше премръзнала от нямане
за образа на мъж, пленил сърцето.
Бездънна бе душата – като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.
А спомена – поизбледнял и прашен, ...

(БЕЗ)КРАЯТ
Сънувах момента, когато ме няма…
Денис Олегов
… само дето пропуснах да бъда щастлив.
Петър Анастасов („В полунощ“) ...

Да се завърнеш в бащината къща
когато тя битува като спомен
и след като угасне вечерта
от утре сутрин пак да си бездомен.
Във вихъра когато те отнася, ...

Бяло-черно, когато любовта смъртта се прегърнат
в едно красиво,замръзнало, студено тяло
да знаят, че заедно са те за кратко
сред иглолистните гори сами
на Анабел есента листата под тях шуми... ...