Без тебе въздухът не стига,
звездите чезнат във тъмата.
Една светулка тъжно мига,
изгубила се сред житата.
В миналото се заплетох ...

Кучето - този най-добър приятел на човека! На него великият Джек Лондон посвети два забележителни романа - "Белият зъб" и "Дивото зове", многократно екранизирани. Но нали и жената е най-добрият приятел на човека...? /Нека читателите ми простят тук грубото чувство за хумор./. Не възниква ли парадокс? ...

Откакто доктор Петров ме информира авторитетно, че имам хроничен фарингит и трябва да забравя газираното и студените напитки, бирата я пия топла – за ужас и потрес на всички приятели, с които споделям пивочерпенето. А на загрижеността им за благоденствието на фаринкса ми, че – ама, нали бирата е газ ...

ЖЕНА ОТ НЕБЕТО
... когато светват лампите полека и в парка тихо пада вечерта,
и във морето лунната пътека изтегли си сребристата черта,
и подир миг крайбрежната алея от светла глъч край мен се огласи,
си мисля, че си струва да живея за теб – макар и само във станси, ...

Сега? Ох, днес не мога,
но утре ще опитам.
Забравих, пак зает съм,
улисън в своя ритъм.
Във плен на битието ...

Това бях нашите моменти. Нашата традиция. Да пътуваме. И не просто обикновена промяна от точка А до точка Б, а конкретния преход с влак. Изминавахме дългите 12 часа и не усещахме. За нас бе просто поредната ни вечер заедно, но с различно място. Ти търсеше моят уют, дори на това негостоприемно място. ...

Там, където във човека има диря светлина ..
навярно е била от Любовта❤️

Бях паднал, сразен в нозете на света
Пречупен от болка и страдание
Изгубил пътя, смисъла, целта
Потънал в сълзи и ридание
Коленичил пътник в прашен кръстопът ...

Похотливците прекратяват мърсуването и влагат спестените средства във фонд за излекуване от порочната си зависимост и за изваждане на проститутките от недостойния им препитателен начин. (Без вътрешна благост няма външно благородство.)
Съпругът плаща на съпругата за всяко почистване на жилището, изпи ...

Някде прочетох, че „ако едно яйце се счупи от външна сила, животът свършва. Ако се счупи от вътрешен импулс, животът започва“. Този живот, който те просмуква с ненавистта си, раздира сетивата ти до безумие и те влачи в ярост, която краде от душата ти бавно, но хищно. Ако си достатъчно силен, за да п ...

Неспирно пулсира могъщо сърце
в полята на плодна Златия.
Обгръща го Дунав с прохладни ръце,
енергия в него извира.
Грижливи стопани неспирно сноват – ...

Юлско утро, летен топъл бриз
и надежда в новото начало.
В календара първи юлски лист
и сърце тъй волно затуптяло.
Поглед вперен в първи слънчев лъч, ...

Между вчера и утре е лято,
слънце – праскова с морски очи.
Всяко стръкче зелено е свято,
всеки птичи глас чудно звучи.
Няма как да се спреш да обичаш, ...

Напиши ми писмо, ала дълго писмо,
със флумастера от сълзата си истинска,
за да усетя, че дишам и че още съм жив,
не като песен, а като приказка!
Искам да видя с очите си Утрото, ...

Минало незабравимо
или
изчезналите занаяти.
Времената се менат, с тях се появяват и изчезват и някои човешки дейности. Още преди повече от 50 години, баща ми, който беше обущар, казваше, че ще дойде ден когато няма да има кой да ви направи подметки или да ви закове “железца”. Онези метални пластинки ...

Държах го под ресниците си гъсти,
да не отлитне – трепетен и плах.
И часовете стъпваха на пръсти,
край този сън – с предчувствие за грях.
Събуждането сякаш бе присъда, ...

Снощи леко прекалих –
бира и ракия пих,
а чаках с музата гореща
другарска да направим среща.
Но, лъсна истината гола – ...

Ако докоснеш устните ми с устни,
ще се стопят и всички ледове,
луната само ще ни свети
загадъчно в различни цветове.
Ако докоснеш устните ми с устни, ...

Катерим се по стръмното
на Миналото
с раницата тежка и голяма на Мига
на Бъдещето към върха...
По маркировката на подсъзнанието ...

Ежедневно 68
1 . Маскирах се, като женско дупе... и открих, че мъжете са задници...
2. Открих, че имам няколко луди фенове... а в затвора това хич не е добре...
3. Признавам се за виновен... вие кажете за какво...
4. Скъсах си задника от бачкане... на магистралата е така... ...

Когато дъждът проплака и облаци ледени
страховито надвиснаха над земята,
вятърът разлудял закърши безмилостно клони,
сви се умореният свят като бебе в утроба,
изпокриха се в миг птици и хора, ...

Спорим за всеки сантиметър
обитаемо пространство,
ти разбира се повече.
Сприхаво търся началото,
а ти свиваш с досада рамо ...

П О П Ъ Т Я 29
Много трудно концентрация се постига,
за дълбоко навлизане в себе си,
а Истината точно там се намира,
но Лъжата отдавна е окупирала Времето. ...

Белязан с копнеж! На него подвластен –
спокойно понася въпроси, капризи.
Задръжките стават ненужни, неясни.
Притихнал съблича бялата риза.
С целувки събужда душата ѝ дива. ...

ЗЕНИТ
… няма нищо ново под слънцето.
Еклисиаст (1: 9)
Нищо ново под моето слънце
вече толкова много години… ...

Едно лятно,красиво момиче
някъде зад ъгъла се скри...
Щастието понякога обича
да броди бездомно,дори!
Макар че в душите живее. ...

Един орел роди се в пепелище
но твърде дълго го държаха в плен
Европа беше футболно игрище,
а Кремъл беше мъничко ранен.
Зад океана се рояха змии, ...

Бързам по крайбрежната алея,
с утрото пълзящо по нея,
да мога на моста в зори
да срещна първите лъчи.
Щом застана пред морето, ...

на
любов богата
е и самотата

За начало, на общите ни дни,
се оказа повика на нашите души.
По гласа ти, разгадавах преди
кръстопътят на твоите мечти!
Долавях струните ти духовни, ...

Душите ни са разпилени пъзели,
очите ни болят от дълго взиране.
Сърцата ни подгонени от вятъра,
не могат да се стигнат.Няма спиране!
И как да спрем това препускане. ...

Беше топъл юлски ден
ти застана тук пред мен.
Носеше букет с цветя,
ликуваше мойта душа.
Свенливо букета приех ...

Когато нощем ти до мен преситен спеше,
аз се превръщах в шепа думи. Затова,
над листа бял до съмнало склонил глава,
сънят ми пишеше – и сам, и безутешен.
Часовник времето ми на чекрък въртеше, ...

ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МЕ ХАРЕСА
... мен жегата ужасно ме нервира,
а пък и време беше му все пак,
реших и аз – вместо да пия бира,
да сляза днес на варненския бряг, ...

В един момент престава да боли
от думите, с които те обиждат –
несправедливи, унизителни и зли,
и черни като въглени във жижна.
Дори не плачеш, все ти е едно – ...