Милкината песен
разказ
Леля Филомена и чичо Мариянджело имаха три дъщери. Двете по-големи бяха в гимназиална възраст, с година разлика помежду си. Бяха прекрасни девойки, високи, кръшни, изящни, с коси, които се разпръскваха по дългите им шии, както водопади се разпръскват по склоновете на планина. ...

Раят е в нас
Неразумно превзе моя свят. Как изобщо остана?
Този свят без небе беше тих – като сянка в безкрая.
В него синьото нямаше цвят, за любов беше рано.
Затова и душата лиших (ще обича във Рая), ...

Красива съм
ни повече,
нито по-малко
от чужда, желана жена,
с която размина се. ...

АКО ЛИ ПЪК НЕ...
Въртят се чужди мисли из главата,
дето мисли като аз и кажа - ужким,
но каквито са, такива ги приемам,
защото с тях ще намеря истината. ...

Бе казал да намина
Благодаря Ти! -Шепна тихичко.
(в Залеза си, но реших - реших се да намина)
Знам, че не работиш в събота...
(разправят го мнозина). ...

На С.Д.
Каква е таз любов - като на кино?!
До толкова е истинска, че стряска!
Разумното ни е безкрайно мнимо
щом топлим най-безумната си ласка... ...

Отплава от нас, Капитане,
натам, накъдето всички ще идем.
Бяхме за маса много приятели.
Днес сме тук неколцина.
До тебе вървяхме и бяхме, ...

Появи се от мрака. Беше безлуние.
Лицето прекрасно. Мляко с кафе.
Усмихна се ведро. Беше безумие.
Усмивка такава, пред пияни мъже.
А те, неколцина, стояха безмълвни. ...

Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш?
Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната ...

Нежна като летен ден -
ще дойдеш ли при мен?
О, сякаш самотата няма край -
дай ми слънцето на май.
И като гледам синевата - ...

* * *
Дъжд, слънце, вятър.
Толкова бързо
Господ сменя каналите.
Щастие, тъжно ...

Сатира за нас българите (2)
Приличаме на онзи шоп,
за Вуте "който пръст заложи".
Макар и той да не е топ...
но Вуте, страшно да изложи. ...

Послание
Когато самотата те стегне,
не отронвай горещи сълзи.
Дори в гърдите мъка да пълзи
и в сърцето топло приседне. ...

Бесове
Отпъждащият
Галилеец

Крайно несигурна е крайната точка.
И крайно влюбен студът.
Крайно пръсната съм в тази посока.
Кога ли ще свети светът?

Достигайки безкрайното безветрие,
загубих се, там на ръба,
на прекалената симетрия
и пренаредена светлина.
А моите очи не виждат, ...

Не умирам. Макар че поисках.
Да, защото живея във вас.
Аз съм силен, защото съм истина.
И така - до последния час.
Не изчезвам.... Не ще ме забравиш. ...

Нежно ме погали
твоята ръка!
Ласката запали
в мене любовта!
Силно те притиснах ...

С Р А М Н И Ч Е
Стрък от дебрите на Хемус,
пил водите на Огоста,
нося с болка спотаена
и човешка мъка проста. ...

Какво става? Какво става?
Ще живея ли?
Колко време ми остава?
Чувствам се много тъжна.
Или много щастлива? ...

Налазено от хиляди бълхѝ,
изпосталяло, кучето умира.
- А какво с бълхѝте ще се случи?
- Те ще си намерят друго куче.
Кое е кучето, кои - бълхѝте, ...

Как тревата се промуши
тъй, без шум
между вързалите круши
тук навън?
Ситен дъжд е превалявал ...

(разговор с българската аристокрация)
Аз, госпожо, не съм от елита!
Нямам ценз и добри маниери.
По бунища душата ми скита
и се храни с каквото намери. ...

Защо гледаш през лупа моят живот?
За да видиш два трупа с червеи ли?!
Ти си клоун в черно Смърт,
пред публика уплашена.
Ще я избера пак и напук! Дори това да е краят. ...

Замира тишината бавно в здрача
от тропотът на конските копита.
И спира умореният си кон ездачът
да вдиша светлината на звездите,
да отпочине сред тъгата на саваната, ...

Ако накой нявга мислите ми прочете,
ще си каже: този бил е луд...
После бързо всичко ще забрави
и ще хване правият си път.
О, презри ме, весело човече, ...

Открадна ми синьо небе..
да бъде в очите ти пристан..
обичаш от мен да крадеш..
трепети, колкото искаш.
Открадна ми синьо небе.. ...

Мекотата в шепите ми изтънява. И прозрачни вени се опитват да се скрият смутени. Дупки-кръпки... или отчаяни опити да дам чувство за цвят на живота си. Аз слагам оранжево, а сивотата избива в пробойни.
Не изтекоха ли всички пустини през пръстите? И всички кратки, неизживени лета? Не изгубихме ли вяр ...

Тази вечер искам просто да се сгуша в теб...
Не ми е нужно нищо друго, за да се опия!
Изискан избор - свещи, фрезии, Шердоне,
но, Романтико, витае друга в стаята магия:
на постоянството, с което трептящата вода ...

Ще те пия докрая
В кръчмата помня, видях те:
прекрасна, пияна може би,
на маса зелена покер играхте,
а в очите ти - вино, лъстиво лежи. ...

Ще Те намеря в омагьосания свят,
където с Теб отдавна се залутахме,
ще Те открия в притаилия се град
и заедно отново ще сме Пътя си!
Ще Те намеря, пръстен си в сърцето, ...

Тухла в зида
На стария зид,
преди много лета
от майстор безимен направен,
сивее самотно ...