Зимен залез
Една мелодия от нежност преминава
през тишината, носена от слънчев лъч,
до скъсване в душите затрептява
и се оплита после с птича глъч... ...

Когато се катеря по страха ти
и двете ти ръце са зимен дъжд,
когато чувствата ти са ранени;
когато си помислил, че си мъж.
Когато, без да искаш, ти е смешно. ...

СAМОТЕН СВЕТИ ВАЛЕНТИН
Щом се сля с уискито в мойта чаша,
като празнична заря ледът запука,
а аз, като унил мечок без Маша,
обзет съм от апатия и скука. ...

Днес трябваше да помълчим.
В памет на Апостола на свободата.
Годините от гибелта му все броим.
Благоговеем пред портрета на стената.
А той ни гледа с поглед син. ...

Ах, ти червей в душата свита
Като в черна дупка скрит си,
Изяждящ нейните крила,
Махни се!!!
Остави я!!! ...

Дяконе, прости ни за ореола безличен!
За бледите снимки, портрета висящ.
За празното слово на празника днешен,
Наизустената обич на потомъка спящ.
Светец бил непорочен, чист и възвишен... ...

Глас: Животът е игра.
Мислител: Не, животът не е игра...
Глас: Да, да, игра е. Просто не е от онези, които си свикнал да играеш. Няма пионки, карта, полета...
Мислител: Ама чакай малко...
Глас: Какво "чакай малко"? ...

Когато ме покрият с черна пръст,
кой грях ще ми простят от греховете?
Това, че не направих с пръсти кръст
или избрах за своят син да светя?
Това, че нямах собствен дом, ...

Душата му тежеше цял атом. Когато я вземeх, за да почине гърбът му от натоварването, се превививах на две, но винаги гледах да замажа положението. " Паднаха ми очилата! " или "Днес ми се ще да съм ниска!", или " Искам да видя зеленото на тревата отблизo! " Никога не му казах колко болезнено интензив ...

Трима стоим на перона –
аз, ти и твоят приятел.
С тебе играем на „чужди”.
Думите празни се ронят
като в посредствен спектакъл... ...

Граница
Във хора на "студената война" -
ръцете ми са соло от калашник.
Квартета от мишени - без сърца -
припява им на "къси" песен страшна! ...

Замислих се
за универсалния език -
този на науката.
Заговориш ли на него,
непременно ще усетиш ...

Вървим във парка хванали ръце,
а върху тях стои тя като отпечатък.
Целувката ти зъбите дере
със от мечта за нейната остатък.
*** ...

И тази вечер, както много други,
ще седнем в хола отчуждени двама,
формално близки, с моята съпруга.
И втренчени в екрана, след реклами
на хапче за простатата и гел ...

Любовта е музиката на душата
в палитрата от нежни тонове
и бягаща вълна на светлината
през всеки мой първичен Хигс-бозон,
за да остави вечен отпечатък. ...

Усмивка
Усмихнах се днес - сутринта,
но до мен човекът проплака,
че една озлобена мечта
продал сам на битака. ...

Дяконе,
ще ме прощаваш -
пак при тебе поспирам.
От всички световни посоки
кръвта ми все твоята си избира. ...

Желания от думи
Мъжествено към мен пристъпваш,
гласът ти шепне в моята коса.
Възбудено с ръцете си потръпваш,
обгръщайки игриво женската снага. ...

Чужда мечта
Прибирах се бавно,
подсвирквах си тихо
и тайничко мислех за… разни неща…
И както се реех в облаци плавно, ...

В главата ми като рояк
пчели жужат различни мисли,
не мога да се примеря,
че вече съм излишна.
В твоя живот се прокрадна ...

Стоя сама... и тишината
ме хваща леко за ръката.
Напомня ми, това е времето,
момента на усамотението,
когато мислите излизат, ...

Открадна времето дъждовен облак
и дълго писа с него по земята.
Напоиха се съвсем добре
и тревите, и гората.
Всичко плуваше в вода, ...

Имам надежда:
като кълнящо семе
я отглеждам.
Вярвам, че тя
ще ме отведе към доброто ...

БЯЛО
В топлия и уютен хол се бяха настанили мъж и жена на видима възраст около седемдесетте, запазени, приятни хора с възгледи и очила. Мъжът чете вестник, жената плете – класика за гоблен. Парното работи, навън вали сняг, в кухнята се кръчка свинско със зеле. Животът на това семейство е толкова спо ...

Като кинжал ме прониза
твоето последно сбогом
и остави огнения си жиг.
Гърча се от болка
и от отчаяние. ...

Когато края е начало...
Там, на края на света ме чакай,
там ще дойда тихо и сама,
очите да целуна нежно в мрака...
там... на края на света... ...

“Онази” птица
На жицата е лястовица бяла,
защо ли тука тя е точно спряла?!
Дали ни щастие предрича,
или не е “онази” птица? ...

В прашен ъгъл, там накрай Земята,
където дните резонират с вечността,
в удобното легло на самотата
прегръщах със любов безкрайността.
Цялото изпълваше покоя, ...

Навъсено е синьото море
Като трион е набраздено
А гърлото си вятъра дере,
и се натиска настървено!
Притиска ме оловното небе! ...

Във скъпата Родина
имаше сезони
и беше тя градина
със добри закони.
Но вече се разкапа ...

Той беше слънце в пъкления мрак,
за свобода очите му зовяха,
надежда, истина и Божи знак,
онеправданите в сърцето му видяха.
Той вярваше във идващия ден, ...

К О Й Щ Е П Л А Т И
Стихове тежки, затлачени,
в трудни години влачени,
раждат се дълго преносени,
увредени и нескопосани.. ...

Затворени в черупката на битието,
към теб, Апостоле, едва поглеждаме.
И само на годишни чествания,
пред паметника ти главата свеждаме!
Остави ни заветите си, Дяконе - ...

Болката, която ти ми причини е много силна
и ме убива всеки ден, малко по малко отвътре....
Но може би си постъпила много правилно,
защото тази болка ще се превърне в сила утре!
От болката която ти ми причини, аз научих много ...

Не е ли тъжно, че изчезнаха писмата и снимките? Всичко вече е "чат" и файлове в проклетите компютри. Новото поколение вече няма да знае какво е чувството да чакаш писмо, какво лично и топло преживяване е да си пишеш с някое момиче, или момче писма. Колко по-истински са думите. Няма да познават онова ...

Убих от омраза,
лъгах за забава.
Нали това се цени в този грозен свят...
Откраднах от бедния,
осъдих жертвата. ...

На 09.01.т.г. мама се пресели
в Другия, По-Добрия Свят
Забраних си да страдам,
да тъгувам, да плача,
в пустота да пропадам, ...