И АЗ СЪМ ГРЕШНИК
И аз съм грешник като всички.
И скрит в пътеки, съм вървял.
Бях лаком и аз за парички.
И нещичко и аз съм крал! ...

Хайде! - На екс!
/Изпиване на Ада /
Отпих тъй малка глътчица от тебе -
потръпнах и смръщих се - бях бебе –
вкусът ти беше “вече е видяно” ...

Едва дошла, едва дошла я гоним,
отърсени от зимния уют,
понесли още голи клони
из вече колеблив вечерен студ.
Да, зимата я преживяхме двама, ...

Невидими сълзи
ReмаТе
Днес, едно дете
ме попита за теб -
прошепнах без глас ...

Догони я
Откриваш любовта,
красивата мечта,
оглеждаш се назад
и мигом-кръговрат... ...

В мислите си пресмятам, проучвам,
създавам си лица,
с които да използвам, подвеждам
или за да нараня.
В мислите си аз съм никой, просяк ...

Пак мъгла ни е проблема.
Пак ни трови неизвестност.
Хамлет бори се с дилема,
ние борим се за честност.
А Ромео под балкона ...

Минавам през дните назад.
Връхлитат като вихрушка в душата, изстинали чувства.
И огън разпалват, пламва сърцето.
Разгаря се силно болка забравена.
Силно таена в дълбината, в онази обречена част на душата. ...

Тази вечер не искам любовни слова,
идвай при мен мълчаливо в нощта,
с целувки обхождай горещо плътта,
покорявай ме, като вълк, хванал сърна.
Нека е дива и луда нашата страст, ...

Всяко посетено „там” се превръща в „тука”,
изоставеното „тука” е отново „там”,
а да показвам знание с езика на незнанието
е на измислиците огледалната измислица.
Да се изгубя в плетеницата от странности ...

Покри денят със слънчева измама
лилавите останки на нощта.
Стои навън от светлина огряна
тъгата ми, зовяща есента.
И аз съм с нея, странно безучастен ...

Тичат годините по житейския друм,
няма за тях светофари!
Върху ни връхлитат и газят без шум,
където, когато ни сварят!
Провесили вече торби под очите, ...

Глава дванадесета
Бизнесменът
Топъл септемврийски ветрец се промъкна през открехнатия прозорец в Минчовата стая, борейки се с мощните течения, образувани от гръмовното му хъркане. Но... плътна завеса от благовонно ухание на джибри, като неумолим страж, спря порива на неканения гост и бързо го прогон ...

прибирам се вкъщи
уморена у дома
посреща ме котю
с вдигната глава.
плаче от радост ...

Харесвам простите неща -
хляба опечен от мама,
чергата от стана на баба,
на печката опечен картоф
и чая от липата набрана. ...

Окосихме стремежите и земята е в пръст,
замириса на дъжд и на облачност,
а мечтите - заровени, вън стърчи дървен кръст
без година и име на родственост.
Полумрачно небе. Милионите изгреви ...

Аз искам да викам, когато краде
в градината някой череши.
Нали ще споделяме с тебе на две
ранените вчерашни грешки.
По котката сива да хвърля чепик, ...

"Аз съм влюбена в тихия дъжд,
онзи който си шепне с листата,
който слива небесната длъж
със въздишките на земята.
Идва кротко, без бури, без гняв, ...

Загубих се по пътя си към теб...
Не се надскочих. Но как да заплача?
Вечерям питие със твоя лед...
Заспивам преди порното и мача.
Изгаряш ме... И искам те. Сега. ...

От човек с висок пиар
се превърна в помияр...
............................................
Ширнала се по земята бащина
управлява ни простащина...

Мълчи ми се и няма как
да кажа колко те обичам
нали ти казвах че съм прах
и все нанякъде изтичам...
... а ти не спирай говори – ...

Не мога. И не искам да съм друг..
в сърцето океани нося..
вълните ме изпращат все на юг..
на места, изпълнени със рози.
И някак си се раждам в този път.. ...

Небе, река, щурци, гора,
ракия, страх, мечти, луна,
одеало, челник, нож, звезди
и огън,силен, як, пращи.
Събут, захвърлен на тревата найк, ...

Какво се случи със света ни? Ние самите ли избрахме пътя, който ни доведе до тук, или той избра нас? Какво се случи с нас? Какво сполетя безгрижните, засмени детски души, които грабеха с пълни шепи от щастието на живота? Ние ли предизвикахме събитията или те нас? Странно е, как не позволяваме на тез ...

Стръкче стих в тротоара
На болката изгарящата нежност
се спира във дъха ми,
миг преглътната безбрежност
се разлива във кръвта ми. ...

Надеждата разцъфва
като цвят, поникнал
от чувства, вехнещи
в суха и безводна почва
в продължение на години.

Думите спряха
да значат, което си
бяха, и плачат...

Когато губя твърдост под нозете си,
се чувствам като птица...
И искам да летя нагоре.
Не да се боря, да се скрия искам
в глухотата на простора, ...

Per aspera ad astra
ReмаTe
Благодаря, че те има,
когато страшно боли,
на кръст е душата ...

Дойде момента, в който да се появиш на живо. Точно така, както те сънувах - обвита в светлина!
Да, точно с тази, която ме озари, в един мразовит сън. На пръв поглед, обикновен и с нищо незапомнящ се. Сив, обичаен, безличен… Такъв, който с нищо не вещаеше, че нещо необикновено в моят живот ще се случ ...

Представям си треви
полюшвани от вятъра,
зелени и безкрайни
до хоризонта, където
в прозрачното синьо ...

Не отваряй очи...
дори когато си отивам...
Спящ остани,
за да мога да се скрия...
Не отваряй очи... ...

СЪН
От вятъра, в прозореца надникнал,
усетих трепет в своята душа!
Дъжда пред мен, така внезапно бликнал
не ме отчая, но донесе ми съня! ...

Ключ към сърцето.
Две думи, допир, поглед.
Портал небесен.

Чико Чиков сънува Баба Ванга
Глава го цепеше, сякаш сто канадски дървари го млатеха по главата с острите си брадви от шведска стомана. Шльоковицата с която се бяха почерпили снощи, се оказа по люта и от брадатия турчин в Парламента. Гражданинът Чико Чиков дълго се въртя в кревата, който се люлееше к ...

Поредната вълна се оттегли в морето.
Втора след нея с шепот пристигна.
Усмихната, луната, горе в небето,
запя песен нежна, приспивна.
От стария кораб- глъч от бохеми. ...

Поле с маргаритки
За какво са ми нови одежди
и обувки – последен модел.
И живот от големи надежди,
що изтляват до краен предел. ...

Понякога си тъжна, понякога щастлива,
усмихваш се небрежно, а после мъничко крещиш.
Като червена роза – изящна, но бодлива,
и без да осъзнаваш винаги блестиш.
Поглеждам те и вече ярко като слънце грея, ...