Сестра
Сестричке, дива и красива,
за всичко ти благодаря
- за спомените мили
и за обичта; ...

Белези детство - хвърчило и лято,
боси пети сред солените миди,
лунна пътека, без шум по която,
малкият приказен принц си отиде.
Цветето влюбено още го чака, ...

Най-слънчев е площадът
под нашето небе.
И пее птичето в забрава,
люлее своето сърце,
докосва нежност оживяла. ...

Лили попи бавно капчиците по лицето си, загърна се в мекия хотелски халат, излезе на терасата и потъна в удобния шезлонг. Заливът блестеше до безкрая. Вълните се багреха във всички нюанси на синьото и зеленото и й препращаха лъчите на залязващото слънце. Привлечени от брега, те прииждаха в своя вече ...

There's a place you go
Place they show
You've seen it
If your urge to know
Disturbs the flow ...

Аз вярвам в безусловната любов - да даваш,
без да очакваш нищичко в замяна,
да бъдеш светлина и благослов,
да се слееш в едно с великата промяна.
Аз вярвам в приказните светове, ...

Eднопосочен билет...
Нощта сакрални тайни смутно крие,
легенди и предания реди-
среднощен вихър-бродник късен- вие,
раздират мрака падащи звезди... ...

Under a starry sky
this mind would roam
Still awake and painfully alive
Again a voyager
once more alone. ...

Цвете
Цвете с характер и
стил, живеещо
в планината красиво,
но незабележимо. ...

Прозорецът със закованите крила
Прозорецът горе
стоеше отворен
и чакаше тръпен и ням
така да се случи, ...

Непроведен разговор
Как си? Спиш ли? Разкажи!
Как прекара днес деня?
Над какви ли висини
днес духът ти прелетя? ...

Махмурлук с изтекъл срок на годност
„Мислиш, че няма да дойда. Тоя път не си познала.
Ей така, от злоба ще дойда.”
Светлана Лажова
И аз така - от чисто спортна злоба ...

- Погледни надолу. Там са близките ти. Сега тъгуват за теб. Но братята ти, майка ти и приятелите ще се събудят един ден и болката от липсата ти ще е изчезнала. Така става, с времето остават само хубавите спомени, когато сте били заедно. Твоята любов винаги ще остане на Земята. Хората трябва да знаят ...

Послепис
Вървях
по улицата
и неясен -
на бъдещето ...

По "Пусни ме да остана"
от Детелина Стефанова, Поликраище
Оставям те и себе си да бъдеш.
И давам ти неземна свобода.
Не искам даже ти да бъдеш друга ...

Когато влезем в нета,
се събличаме.
Костюмите остават
пред вратата.
Клавишите направо ...

Обрaзът в огледaлото
е нaй-добрия приятел зa мен.
Пaзи в тaйнa от мен видяното,
не сaмо сегa - тaкa е всеки ден.
Сaмо той лошо не ми прaви, ...

Вътрешна сила
Отдавана забравили за вътрешната сила, изгубили сме я дори,
погубена едва ли не нарочно,
стои и чака, скрита е в онези там дълбоки, тъмни, непрогледни дълбини.
Поставена в затвора - мрачен, създаден от самите нас в собствените ни глави, ...

НА ВСИЧКИ КОННИЦИ
Всеки яхнал своя кон
и го шпори безпощадно
с брони, никел и клаксòн
бори чувство стадно. ...

От вълнолома на деня се взирам
в най-сините очи на юли
и търся погледа ти, реещ се
в прегръдките на бриза.
До залеза остава ...

Ежедневие
Няколко прозореца светят
неспокойни в спокойната нощ.
Измъчени хората кретат
затворени в жилищна площ. ...

Под стряхата на очите
извират стъклени лъчи
и браздят мечтите –
по лицето си личи.

Две очи разплакани.
Две съдби прекършени,
като млад филиз.
Остана недокоснат
моминският чеиз. ...

Твоето другарче
Папагалче си вземи,
че големи са игри,
в клетката ще си стои,
но обича и бели... ...

Ѝмам си кỳче!
Кàзва се Тòпчо!
Àз пък му вѝкам
Тòпчо - Вързòпчо!
Мнòго е ỳмно! ...

БЕЗКРАЙНА СУЕТА
Пространства от безкрайна суета,
безсмислие което те събаря,
крещи във нищото безумна гордостта
и лудостта си всеки ден повтаря. ...

Ласки с нежност в мрачна синева.
Ухание, потребност, поглед на сърна.
Отдаденост безмерна. Необятна тишина.
Изгубена невярност, споделена топлина.
Въздишки леки, доловими са едва, ...

И обречени да се обичаме,
уж неистинско, уж за кратко.
И всеки път да отричаме
и да се чувстваме малки.
Всеки път плачем заедно, ...

Когато се усетиш страшно сам
и спуснат се в очите ти мъглите,
когато ти си глух, светът е ням,
а спомените в мрежа те оплитат,
не се лъжи, не се оставяй в плен ...

Покори ме красиво предание.
Стара притча за чудна река.
Тя лекувала в миг изтерзания,
щом сърцето наплиска с ръка.
Там зараствали рани отворени. ...

Потърсих си егото. Бях му ядосан.
Открих го. Беше високо над мен.
Изсмя се в лицето ми. Глупак ме нарече.
Идиот. Самонадеян кретен.
Но аз не се плаша от погледи страшни. ...

Изгревът по жътва
облича в злато класовете
полъхът с мушица мъртва
клати мрежата на световете
сладострастен паяк ...