Историята е измислица. Моля за мнение.
На шест-седем съм бил, когато дядо изричаше тия думи.
"Да живее България."
И ги казваше съвсем простичко. Без патос. Без да ръкомаха и без да се преструва. Нямахме телевизор още, когато чуваше по радиото, че някой български спортист е взел медал. Тогава плисваш ...

Любовен дъжд вали над мен,
и с чувства топли ме облива,
и тъй безспирно ден след ден,
сърцето от любов прелива.
И стана ручей този дъжд, ...

Себе си сричам отново
буква по буква редя
онова ощ неизречено слово
за което нощем не спя.
Да бъда бял лист неизписан не мога ...

Да подкрепим на културните ни дейци протеста!
Моля за внимание, за патриотизма ни туй е теста!
Нека да има задължителна квота за български песни
в родните медии, тези хора предлагат идея чудесна!
ploshtadslaveikov.com/?p=15107

Човекът е на пластове
създаден.
Красиво
до прекрасно
да разкрива. ...

Аз във студентството си бях юнак,
капризите ми бяха чужди,
държах със гордост черния петак,
и се разделях в крайна нужда.
Шкембе чорбата бе за мене лукс. ...

Сънувах те...
Пак те галех с поглед,
чувах и припомнях си твоя глас.
Сънувах те,
бяхме впили устни, ...

Смирение вътре, отвън - суета
Този свят е смешно двуличен
Късна обич – стара тъга
Малко приятели – много себичност.
Късна обич - безветрен покров ...

ВЪЗХИЩЕНИЕ
Какъв глупак, какъв левент,
остава да го изберат за президент!
МОДЕРНА ПОГОВОРКА
Всяка жаба да си знае мòла!

Моята душа събира
твойте слънчеви лъчи.
Моето сърце завира,
щом до теб се доближи.
Моите очи потъват ...

Ще седнем с теб на пейка на брега,
вълните на реалността ще ни обливат…
Вкусът на закъснялата любов едва
по устните ни ще попива…
Букетът ми от грешки ще държиш… ...

М О И Д У М И
Те долитат на белия лист,
като птици към мен полетели
и заплитат в сърцето ми стих
от красиви изящни дантели... ...

На закуска
Маскирах се
с една усмивка
и тръгнах,
заедно с деня. ...

Ти и аз не сме магия.
Ние сме тъжен листопад,
по алея, към парка свила,
в измачкания, сивкав град.
Ти и аз не сме звездите, ...

Стоя пред полусрутени стопански сгради ненужни днес никому за нищо!... Тук, някога се отглеждаха хиляди бройлери, стотици крави, прасета… Сега се взирам в посивелите като косите ми камъни и се чувствам излишен като тях - всека една скална отломка е минала през ръцете ми…
През летните ваканции, заедн ...

Сега съм тъжна. Тук без теб е пусто.
Изтичам като капка в тишината,
търкулвам се по скулите, по устните,
невидимо се вливам във душата ти,
безшумно се прокрадвам към сърцето ти ...

Моята писанка е малка хитруша
никой не може да я накара да слуша‚
по цял ден пакости големи прави
и на никой‚ вкъщи не се нрави.
Вечер се качва на нашия таван‚ ...

В годините далечни,
когато аз бях млад,
на горести бях беден,
на радости - богат!
Природата цъфтеше, ...

Моряшко реквиемно...
Древните гърци делели хората на:
живи и мъртви,
и ония дето плават по вода...
Из моряшкия фолклор ...

Съдби
Пети епизод
Морският бриз и миризмата на риба, сол и катран беше останал зад гърба им. Вървяха по селските друмища, по поля и гори, осеяни с диви цветя, благоуханни билки и вековни дървета. Вдишваха чистия въздух пропит с аромата на мащерка, риган и родопски силиврек, почиваха под сянката на н ...

Колко ли дълго вече вървя!
И мой ли е този път?
Боли ме кръста и ходя приведен, почти пълзя.
Пищят в ушите недоволни гласове.
Оглеждам се, никого не виждам, сам съм. ...

Възход и падение и пак отначало.
Дали е прозрачно това огледало?
Гледам се в него – там съм,
но дали аз съм….
Крещя, смея се, плача, ...

Той беше там.
Чувах гласа му да ме вика. Такъв, какъвто бе приживе – силен, груб. Укоряващ, ядосан, разочароващ. Обвиняваше ме, че съм го забравила.
Аз разбира се, още го помнех. Жестоката любов, която те кара да се чувстваш щастлив, уверен, като краля на света и едновременно с това те подтиква да с ...

Аз цялата съм почерняла скръб.
Тъгата ме рисува с пръсти бледи
и болката не ми обръща гръб,
с очакване в очите все ме гледа.
Минутите текат като сълзи. ...

Отидох на небето,
за да видя Слънце и Луна,
но видях облаци от мед
като в детска приказка.
Отидох във морето, ...

Обвиняват ме.
Да, и аз самата
Се признавам за виновна.
Виновна съм. Поемам цялата вина.
Аз съм нищо повече от една вещица зла. ...

Любовта за мен е сладка загадка,
какво ли се случва всъщност със мен?
Защото ли сърцето препуска смутено,
защо влюбено бие ден подир ден?
Любовта за мен е нежна магия, ...

Градът е стихнал предновогодишно...
Събрала е семейството елхата.
Да не драматизираме излишно!
На две - три крачки само е вратата...
Недей да търсиш подходящи думи! ...

Тя не е онази старица,
от която се плашат децата.
Като млада, бе хубавица,
даже най-красива в махалата.
Но годините сложили белег ...

Телевизия, шоу, политика
Песни, танци, веселба,
всяка телевизия това
го сервира на тепсия
подкрепено с просия. ...

Nihil lacrima citius arescit
Под зарята на топлите щрихи,
напудрена в бял туш светлина,
озарява полунощните лехи,
в контрастираща, нежна белина. ...

Срам ли? Не, не ме е срам
дори да хвърлят камъни по мене
тежи душата само грам
и всеки има отредено време...
Страх ли? Не, не ме е страх ...

поисках всичко от теб
ти нищо не ми даде
излязох боса в снега
и пневмонията ме хвана
цял живот наивно мислех ...

Хайде, отвърни ми, бе момиче,
напиши ми ред или пък два.
Просто излъжи, че ме обичаш,
че ти липсвам, даже и едва
да съм само спомен в твоя сън. ...

Живея в паралелни светове
на спокойствие и стрес,
на радост и на мъка,
на любов и омраза,
на живот и на смърт, ...

Макар и оголени от непрестанния кръговрат на сезоните,
дърветата все пак танцуват... Кристи Апостолова
Дърветата... като хората -
ония лудите,
дом неспастрили, ...

"Не можеш да обичаш някого, с когото
не си имал връзка в миналото. Любовта
между хората не се проявява само в един
живот".
Учителят Петър Дънов ...

Не се научих да мълча, когато знам
и стъпвам на емоции отлъчни.
Не се залях със чуждия катран…
и думите що лепнат ме измъчват.
Не тегля истини наравно със лъжи… ...