Island, island - one unknown, till now never shown
Alone you may feel
But that s something good to know
Welcome and leave all real....
To be left in peace ...

Стихолèтът излетя
и следѝ от стѝхове остави!...
И разля се топлота
над дребнави и над величави!...
......................................................................... ...

(пояснявам)...
Има бели дупки.
Има черни дупки.
То е жълта.
Функция, ...

Когато се пожертва любовта
във името на някаква условност,
не страда, тя крещи от самота
и пита се, била ли е съдбовност.
Дали цената може да плати ...

Магията на моето детство,
онези врачански чукари,
исполини отгоре надвесени,
катерушки мои незабравени ...
Все още сте в мен, ...

„Таз вечер ша са блещя по звездите,
че белким видя падаща веднъж.
И както са ма фанали сестрите,
немедлено ша пожелая мъж.
Мъж, дето ша ма носи като бебе ...

Дядо Добри
Застанал пред храма с превита снага,
протегнал за помощ той своята ръка.
Не моли за себе си а за нещо добро,
да запали с примера си едно общество. ...

Вървеше и подритваше спомени
От всеки ъгъл изскачащи
Косата си вързала високо
Да не си играе с вятъра
На ушите нямаше обеци ...

Ние сме общност от сплетени длани,
от корени дълбоки и птици заклани.
Спънати свини в кочина пушат
тревица, а нейде дечица се мъчат.
Боклукчиви левскари сополите бършат, ...

… Един календар със зачеркнати дати, един скъсан лист от него. Отминали дни, бягащи седмици, надпреварващи се месеци и догонващи се години - един разпилян във времето живот. Малко стъпки тук, малко стъпки там. Едни оставени в пясъка, други в мократа земя под дъжда. Звуци от скърцащи спици на колело, ...

И мястото не е същото
и барът отдавна затворил е,
и твоите очи различно
от вчера ме гледат,
напомняйки, че есента ...

Поспри се, слънце, днес не ме огрявай!
Довчера бях изпратено писмо,
а моите мисли плуваха в морето, като повей,
самотни чайки със едно крило.
Поспри се, слънце, вятър да ме гали ...

Истината може да има много страни, но винаги ще изглежда крива, от гледната точка на този ъгъл, който смята себе си за най-прав.

Бяла роза
диша
във града.
Нежна,
светла, ...

Пробудих се в онзи ужасен миг, когато съня се превърна в реалност.
Пробудих се, бледа, изплашена от гледката пред затворените ми очи.
Пробудих се, знаейки истината.
Пробудих се....
И пропаднах в нов сън. ...

Клонка щастие откъснах за теб,
да закича ревера ти прашен,
глътка въздух стаила съм в мен,
ще я пазя за срещата наша.
До тогава ще спя вцепенена, ...

Щедър да съм, даже и да нямам.
Топъл да съм, даже и в студа.
Думата ми бавно се прокрадна,
плъзна се към гърлото ми тя.
Щедрите очи ми подариха ...

Ще те изчеткам с коментар
възвишен, пълен със хвалби -
Ще те излъжа, че си поетичен цар,
но... жестта ми върни и ти...
Какво ми струва? Малко време ...

Нощта е тънка струна,
след последния акорд се къса.
Дори не беше пълнолунна,
не носеше и своята си дръзкост.
Дойде след залеза, мълчейки. ...

Антигерой
Не съм титан, но някой нов “Титаник”
ще найде в мен грамадата от лед.
Стихии разрушителни, събрани
в сърцето ми, изчакват своя ред. ...

ОЧИ
В очите на бездомника поглеждам,
дълбоки, празни руини,
запълнени с единствена тревожност,
къде да спи, дали ще спи? ...

Каква е тази градска напаст.
Днес всички тичат към града...
Надяват се, че там ще лапат,
и ще живеят на ръба!
За селото не щат да чуят. ...

Загърбил бях святия кръст
и с думи вече нечестиви,
вървях по грешната си пръст
със мисли трижди нещастливи.
Но днес навлизам в твоя храм ...

Какво е Любов? Когато я няма,
изгубена някъде, незнайно къде.
Все мъчим да срещнем. Голяма,
на края се чудим сега на къде?
Какво е Любов? Когато не топли, ...

...
- А наказанието е да разбереш труда на тази бедна женица, която не притежава твоя свободен дух. - Веднъж в седмицата, трябва да ходиш в дома и и да се грижиш за цветята и...
- Но, отче...
- Никакво отче, никакво отче...!Следващия път да си помислиш малко преди да лудуваш и след време нищо чудно, ...

Ще проплачат ли днеска петлите
сред софийските равни поля?
Нека има звезди във очите
и играем нашата игра.
Боен дух се взривява с победа. ...

Събитията логично следват своя ход -
заключени в безкрайната цикличност.
А вътре в клетката кипи жесток живот,
човешкото е сведено до само-личност.
Дори с бактериите да сме били едно, ...

/за всички останали Тук - у дома, и с топъл поздрав на заминалите/
Раздавай ръкавици, Боже,
нека раждаме се с ръкавици
и ръбове да нямат ако може,
че човешките души са птици.. ...

ти искаше
да си размениш две думи с мен, а
взе, че спечели сърцето ми.
сега нямаш
и две думи, обаче ...

Превърни се във остров, да избягам,
когато от безпътица изгубвам следата.
Превърни се в оазис, където отивам
и когато за ласки съм жадна,
с теб да заспивам. ...

Марин мерна с периферното си зрение някаква странна поредица от неестествено резки движения, които бяха съпроводени от ясно доловимо за слуха му потракване. Извърна глава и видя момиче на около двайсет години, облечено в тясна черна блузка и провокативно къса дънкова пола с разръфат подгъв. Момичето ...

Вървя по уличката малка
постлана с есенни листа,
шумолят стъпките ми бавно,
закъде да бързам, всички спят.
Кучетата дори са кротки - ...