Моята камбанка
Мълчиш с език прехапан, вярна ми камбанке.
Звъня с години за живота и смъртта.
Над мен и теб минава грозната й сянка -
сърцето ти да бие в черквата на вечността. ...

Неделно утро. В топлото легло
парченца сън търкалят се все още.
Почуква ден по зимното стъкло,
съблякъл звездолунната си нощница.
С целувка ме събужда нежно той - ...

След пет часа, на пътя са жените
на сeлска приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад.
Не бяха само същите жените, ...

Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности
за лудия късмет да ми се случиш.
Открих те в песента на тишината си, ...

Като гледам черния простор,
осеян с хиляди звезди,
сещам се за душата си затвор,
където оковани са за теб светлите мечти.
И като си мисля за него сега, ...

Малкият продавач на сърца и камбанки
Вървим с племеницата Мили в предпразничния Неапол. Светулките на гирляндите мигат. Събрали са целия коледен огън от пъстрите дюкянчета. Небето над нас сияе. Продавачите стоят около красивите коледни ясли – наречени „презепе”. Тълпи от туристи и неаполитанци са тр ...

Неизживяно
Потръпвам от мечти неизживяни,
от спомени за мигове отминали,
от болката по дните разпиляни,
от чувствата горяли и изстинали! ...

Тази вечер пълна с умора
непрогледнали падат звезди
тази вечер - самотните хора
ще вечерят на крак - без сълзи.
Няма време за драми и мисли ...

Болен...
В шубрака ли, в гората ли,
Да се крия ли, да изскоча ли,
Да те гледам ли, да стана ли,
Да мечтая ли, да барна ли, ...

Хей, как си? Как я караш? Добре ли си? Как са вашите?
Как мина денят ти?...
Здравей, Сладичко... или може би вече не трябва да те наричам така?
Здравей непознати.
Какво се случи? Та ние умирахме един за друг.. Единствено поглед ни трябваше да разберем как се чувстваме, само един глупав поглед . Ако ...

Буря се извива‚ бушува
дъжда мрачна картина рисува‚
разплакано е сега небето
сълзите му събира морето.
Така плаче и душата ранима ...

Тиквени хроники
и други хронични небивалици
Духът - чудесата
държи зад вратата
в светът ни глобално екстремен. ...

Юмрукчал
RemaTe
Завръщам се при теб
(след толкова години)
а ти... ...

Понякога сякаш се обичаме
само по задължение.
Ненужни думи изричаме,
Нека мълчим. Без мъчения.
По-добре ще бъде без тях. ...

На шинела копчетата кърпя,
и питам се през плач
- аз малкия човек ли съм?
Така ли ще умра?
Със нафора в устата и оцъклени очи. ...

Стоя тук, в тази празна стая със слушалки и телефон в ръка. Сама, чакаща едно съобщение, което няма да дойде.
Времето лети неусетно, музиката е бавна, но сякаш много бързо свършва. Отново, както всяка вечер преди да заспя се питам: Какво ли прави сега? С коя е? Къде е? Как е?
Сама се измъчвах всяка ...

Оставм при теб.
Ст. Русев
Пишеш се нощем, изпращаш се в пликове.
Устата ти стиска сълзи- мисли неказани.
И толкова облаци, колкото вятър веещ мигове... ...

Завесите на залеза се спускат.
Небесните прозорци се затварят.
И кукумявката на мрака записуква.
Душите с най-последните лъчи побягват -
нагоре - към звездите в тази вечер, ...

Спи народът! Спи,
а държавата пропада,
всички блянове, мечти
отиват в канала...
Спи народът! ...

Обичам допира на пясъка,
допира на любовта,
обичам мириса на лятото,
мириса на любовта,
обичам усещането за безтегловност, ...

Толкова си хубава, мамо!
И косите ти бели отиват ти.
И ръцете ти груби, отрудени,
още топли са и нежно галят.
Толкова си хубава, мамо! ...

Пуша пак и аз не знам защо
Нещо искам да потисна, да забравя
Знам не става, но все пак опитвам
То стои си каквото и да правя.
Неудовлетвореност, самота или друго ...

Относно секса
Секса е фактор.
Основен тон на връзката
сред орляка от вибрации.
Секса е бачкатор - ...

Мисълта за тебе е сребристосиня,
с най-нежния копринен допир.
И топъл шал в студена зима,
и сгушен във сърцето вопъл.
Тя заран буди се, преди в очите ...

Според някои психолози, често пъти детето е най-доброто извинение да избегнем въпросите за смисъла на живота. То е липсващият отговор на екзистенциалните ни търсения. В стремежа си да влезем в образа на перфектната майка обаче неминуемо губим представа за себе си и за реалността. Много ми е смешно н ...

Аз съм март, ти - ноември.
Огън и вода. Несъвместими.
Ти си Слънце, аз пък съм Луна.
Приближени, но не се достигаме.
В онази нощ се срещнахме, ...

Защо човек стреми се към любов!?
Защо не знае ли че тя измъчва?
Че трови тез който нея превъзнасят.
Тогава да...Тогава !?
Защо така я тачат и зоват? Омразата любов е също... ...

Понякога Мария стоеше изправена до прозореца и докато наблюдаваше преминаващите и забързани хора,които навлизаха в своето ежедневие,изпитваше силно желание да разкрие душата им,да вникне поне за малко в техния живот,за да опознае самата себе си.Имаше дни...Безкрайни дни,когато ненавиждаше всичко,кое ...

С тебе във съня съм блудствал,
забивал съм си ноктите до кокал...
и безсилна си в деня да чувстваш,
да обичаш повече не можеш.
С тебе във съня съм блудствал, ...

Далеч си, далече, толкоз далече,
а сякаш докосвам те с длан,
светът ми е пътя към тебе привечер
и в мисли стократно вървян.
По залези идвам, в очите ти плувам - ...

Нека само те погледам…
чувствата си да пречистя..
С хубостта ти да прогледна,
че сега съм сляп от мисли.
Нека само те мечтая, ...

Страстна нощ... Пламтяща и дива...
Нощ забравила всяка задръжка и срам...
Нощ в която две тела неуморно се сливат,
загърнати само от любовния плам.
Ръце - водопади своята страст нежно изливат... ...

Тихо е. Тичам. Търся вятъра.
Бавно спокойствието ме убива.
Не ми отива самотата.
Ти какво си помисли?
Типичното буйно момиче ...

Маса. Тефтер. И чаша вода.
Нахвърляни някакви рими.
Спомен, смътен, за младостта.
За отминали отдавна години.
Бутилка празна. Пълен живот. ...

Къси са
краката на лъжата,
почти ги няма,
но
жестока е... ...

Благодаря ти, Живот
Благодаря ти, Живот, по-силен и мъдър от всички!
Тъй горд, справедлив, непреклонен и малко циничен!
Обичам те – трепетен, страстен, чувствен и ярък!
Благодаря: и за всеки урок, и за топлия залък. ...

Викът във мене чувствам - надига се и пада,
свой собствен свят си има и свой живот живее.
Желае да излезе и мен да управлява,
и цялата ми болка навънка да излее.
Не мога да го пусна, потискам го с години, ...

19.1.2014
Ти
„На Ами“
Оглеждаш се в очи...
на реката храм... ...

Ето я! Пред мен. Боли, нали? Да я виждаш, да слушаш как е минал денят ти, кое и е донесло радост и кое я е разочаровало. Да ти обяснява как обича да пие кафето си, как реди дрехите, кога предпочита да чисти. Какви книги чете и как избира какво да облече. Да виждам живота в очите и, прелестната усмив ...

На любовта...
Нощта течеше с водите на планинския поток, успял някак си да си прокара пътека чак до тук – далеч, много далеч от неговото изворно сърце. Край него час преди залеза бяха спрели Огнена и дракона.
Потока шумеше, тръстиката му пееше песни.
Бяха летели дълго, идваха от изгрева, пътуваха на ...