Аз съм вълна
от дълбините в океана,
и животът ми е безконечен бяг,
завинаги не мога да остана.
Знам, че си омаен бряг, ...

Малко странен навярно е, знам,
в него свойте чудатости крия,
и измислен за друг, неразбран
е навярно светът ми хартиен.
Но е пълен с уютност и плам, ...

Ой ти, Вардар, ой ти, Вардар,
мътен, яден що течеш ти,
миналото помниш, Вардар,
край тополите ти – свещи.
Самуилови войници ...

Много е късно и рехав е мракът -
вече разрежда се на ранина.
Вънка на прага две сенки ме чакат -
малко момиче и стара жена.
Утре сме трите - "светата троица". ...

Театър
Синьо и тъжно е.
Навън пак вали.
Докосваш ръката ми,
а режисьорът мълчи. ...

Аз съм жена в бяло
скрила под венецианска маска
разкъсано копринено сърце.
Димът на бялата цигара
скрива виното червено ...

не бе живот
не бе и мъка
не бе и щастие
в детските ми очи
проплакано детство ...

Есента навън пристига бавно, мълчаливо,
вятър хладен носи сухите листа,
черни облаци покрили са небето,
слънцето завило се е с облачен юрган.
Тихо е и в мене, есенно и мрачно, ...

На фронта се би -
за нашата свобода!
Кръвта си проля -
за нашите деца!
Живя с надежда - ...

Във мен тече една рекичка
и мие мойте брегове.
И сякаш милва ме с ръчичка
по мойте бели дробовè.
И таз жадувана прохлада ...

Есенно елегично...
Есен е!... Желанията укротени...
Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци, от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в очите гложди... ...

Избирай
Аз знам, че ще ви изненада
таз искреност и тази рана,
сърцето, от които страда
и в клетка сигурна ме хвана. ...

Чакам не среща, а кратко почукване.
Ти си само няколко редчета по екрана.
Предаваме топлина само със буквите.
Знаеш ли, мъничко вповече, добре е за двама...
Пръстите в слепота търсят клавишите. ...

Истински илюзии
RemaTe
Светъл ден -
подаръци на сетивата!
... ...

Колко отдавна беше това...
Тогава щастливо склонила глава
заспивах на твоето влюбено рамо.
И имаше смисъл единствено само
това, че се будя красива до тебе. ...

Върни се, Любов!
Любовта е многословна,
Любовта е божи дар,
Любовта е всичко свято,
Любовта е като цяр... ...

Няма
В тъмната стая нямаше ни повей от страх,
аз спокойна на стола в тишината седях.
Внезапно обаче силен вятър отвори прозореца стар,
а аз седях и потрепнах сякаш ме опари гореща жар. ...

За теб не спирам аз да мисля,
щом очи затворя виждам теб.
Очи пламтящи и грейнало лице,
щом гласа ти чуя трепна и немея.
И със всяка нова трудност, ...

"Загадъчна" и "секси" бяха прилагателните, които я описваха на пръв поглед. Тези думи изникваха в съзнанието на всеки мъж, който имаше възможността да я зърне. Някои се възхищаваха тихо, други на глас, а трети бяха достатъчно самоуверени, за да я заговорят. Случваше се и тя да се захласне по някого, ...

Животът е парче любов,
подхвърлено от Рая,
страстта е хапче за порок,
но и късмет в безкрая.
И всеки ден - една везна... ...

Девойката се смее. Тя играе. После губи, пада, плаче, става. Пак играе, пак се смее. Но вече знае правилата.
Тя набива на очи, но нехае. Тя играе.
С какви очи е тя! Красиви, големи, кафяви, бистри като че ли синеят, но всъщност са единствено кафяви. Толкова са напоени с живот!
Създадена е от силна, ...

Като бяла роза в ръцете ти ще разцъфна.
Като нежна музика в ушите ти ще звуча
и няма даже да искаш да пропусна
цветно, тихо сърцето ти с любов да оцветя.
Като мед ще капя по твоите устни. ...

Гледат небесата тези две очи зелени.
Две очи, а сякаш две вселени,
унили, скръбни, насълзени.
В робството на ревността те биват заловени,
зловещо им се иска да са заблудени. ...

И съвсем се превърнах в уморена кобила,
лудо препусках, но съм вече без сила.
Косъмът ми вече не е толкоз лъскав,
подковите поизхабени, ребърца броят се -
като птички изтощени. ...

Дордето чувам, виждам,
чувствам...
Ще пиша за това...
Защото то във мене диша.
Живее в моята душа! ...

Изгрев
Изгревът,
погледнат на обратно,
е просто залез.
Началото е ...

Все поглеждам в очите ти, пъстрите
- сякаш цяла във тях съм събрана.
Много време премина през пръстите
на живота ни с цветна премяна.
Все докосвам ръцете ти, мъжките ...

Като дъска прогнила нося се в морето
сред водовъртежа на хорските съдби.
Натежал от проблемите на битието
потъвам в мрачни дълбини.
Да изплувам не мога, дори да искам. ...

"Комунист" на 19 години,
сега за "десен" се пише.
На такива все върви ни.
Затуй страната е до шия в киша!
Сиреч заради ветропоказатели без морал ...

Събуди я телефонът. Светла първо се завъртя на другата страна, после погледна часовника и скочи като изхвърлена от пружина, а в още спящия й мозък писна паниката, че закъснява за работа.
Навличайки в движение някаква дреха, притича до апарата в антрето и изстреля задъхано в слушалката:
-Извинявам се ...

ДЪРЖАВА КАТО ВЯТЪР
Човекът вървеше съвсем сам по опустелия бряг на морето. Духаше ужасен вятър – силен, остър, студен и някак зловещ. Блъскаше тялото му назад, той се олюляваше, аха да падне, но някаква невидима сила го държеше прав и неоправдано горд – сякаш да се присмее на природата, която връхли ...

oчите винаги са чисти
в очите винаги блести
сладостта на светло утре
което днес ще озари
очите никога не лъжат ...

Когато през ония страшни дни
патроните не бяха халосни
и слънцето висеше на въже,
колцина бяха храбрите мъже?
Един измежду малкото бе той - ...

Eсен
Когато седна в шумна есен
на моста на моето величие
и над безмълвието си надвесен
търся своето безличие. ...

Времето е мрачно и дъждовно...
Слънце в Душите пожелавам!
Б.
Рисувам есенни
слънца ...

ПИСМО ДО ТАТКО ШАРЛ
ОТ КАНДИДАТ ДЕПУТАТ ПЕПЕЛЯШКА
Защо ви пиша, драги господине,
ще разберете бързичко тогаз,
когато Котаракът с чизми мине ...

Есен като есен,
с пясък и море,
жеравите порят
синьото небе.
Две вълни игриви ...

Това се случва само на разсъмване –
затоплена от звездната жарава,
разрошена, притихнала и сънена
Земята на Небето се отдава.
Небето розовее във екстаз. ...