В световно известния роман на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра” един от главните герои, любимецът на нежния пол Рет Бътлър, формулира пределно точно и ясно аксиомата, че по-лесно и по-бързо се забогатява при унищожаването на една страна, отколкото при нейното изграждане. Следвайки практически тази ...

Той беше и млад, и стар. И яростен, и покорен. И хулител, и набожен. Някъде по средата на живота си бе открил празнотата. Тя бе започнала бавно да го прояжда, оставяйки големи дупки в него. Но той не изгаряше в болка, нито тъга го заливаше. Чувстваше някакъв гъдел, а понякога почти сладостен допир о ...

Времето, свито на кръгче, притихва
в скута ти, после ръката ми близва...
"Никога!"– каза ми... Ето, че "никога"
вече се случва, с любов ни пронизва!
Толкова нежно е всяко докосване – ...

Колко неща ти им изговори,
а те не ги видяха.
И ти се смееха.
Не спирай да разпаряш оная река,
срещу течението греби. ...

Знам, че вечер, когато заспивам,
идваш с мислите свои при мен.
Като малко дете ме завиваш,
после бдиш чак до другия ден.
Знам, когато дървета разлистят, ...

чувам с пръсти
дишалото слънце
през нощта в косите ти

Поредна болка ме гнети
и тя не се събира в длани.
Вечерна птица в мен лети
и рови в мъжките ми рани.
А думи люти, като сол ...

- Къде си..?
- Тук съм..!
- Но всъщност, теб те няма, нали?
- Не си мисли за мен - ще те боли!
- Но аз те искам... ...

Чудото -
то винаги се случва.
Не му е нужна
покана,
причина, ...

ОТНОСНО ПОЛЗАТА ОТ ИСПАНСКИЯ У НАС
- Кво си са ухили, кат да се спечелил рекордния джакпот – пита ме оня любопитния, от съседния вход.
Друг път го подминавам, но сега:
- Ега ти кефа, да натупаш някой смрадливец, особено, ако ти се е правил на голям!
- Ти ли бе комшу – влиза ми в тона онзи. ...

РЕШЕТКИТЕ
Обичам София и всяко идване тук е малък празник за мен. С удоволствие се разхождам из града. Наскоро минавах пред Съдебната палата и се загледах в двата красиви и могъщи лъва, импониращи прекрасно на внушителната сграда и в пълен дисонанс със солидните метални решетки пред нея.
Решетките.. ...

Морско ми е!
Морето в мен до болка
разбива своите вълни
и леко ме понася
в свойта лодка, ...

ПОЕМА
(Писмо до моя прапрадядо)
Щеше да бъде малко смешно,
ако не беше много тъжно.
I. ...

Тези, които ми казват, че ако скоча, скачат и те, най-често са тези, които ме бутат да падна!

"Липсваш ми!" - не спирам да повтарям
протегнала ръце към вечността.
Обичам те! В съня си сътворявам
най-истинските майчини слова.
От снимката с очи ме пак прегръщаш ...

На дъщеря ми
Не се страхувай, хубавице моя,
с очите си искрящи погледни
и виж, че там – след няколко завоя,
душата ти сама ще полети! ...

Аз зная що е тишина
един до друг в живота да вървим
но знаеш ли какво е самота
с едно сърце сами да продължим

Като птичка
Искам да съм като птичка, волна и щастлива!
Да полетя в мечтите, свободно да се рея.
Необятни земи да открия,
красотата на света да видя. ...

* * *
Дори насън да те отричам,
дори в съня си да ме мразиш ти,
аз без да искам те обичам
и щастлив изглеждам без мечти. ...

Дали ще се изниже любовта
като вода от женските ми шепи
с измитите чинии вечерта
и с мислите за хляба ни заети...
Със сутрешното ставане във шест ...

Така било ни писано, разбирам...
обичащи се, но далеч - от Там до Тук,
и всеки ден по малко да умирам,
а всяка нощ да ме прегръща друг,
жената-спътница до тебе да е друга ...

Виждали ли сте своя снимка, на която отзад има непознат? Кара ви да се замислите колко непознати имат ваши снимки и в колко моменти от чужди животи сте присъствали. Били сме част от живота на някого, когато мечтата му се е сбъднала или сме били там, когато тя е умряла. Присъстваме в живота на някого ...

НЕБЕСЕН ФИЛИЗ
На Ловеч
Щом съзря през мъгливи пространства
на Земята одеждите сини,
в моя град Тя се спусна. Порасна. ...

Призив към луната
Гледам нагоре, вече е тъмно,
звездите изпълват свода небесен,
блещукат безгрижно и светят,
сякаш последна е вечер. ...

В капан за сънища
Живота си оставил без посока.
Но пак вървиш, вървиш, вървиш.
И хвърляш камъни в дълбокото
на сънищата. За да не заспиш. ...

"Защо си още тук",
казват ми.
"Всички са на море."
А тук е толкова поучително.
Почти без живот, ...

Скътала съм те
нейде в дълбините на душата.
(Сигурно за мен си много, много…)
Ще те повикам в залезните мигове –
плахо да докоснеш струните на тишината. ...

Бойко каза:"Без мен
няма какво да ядем."
Той - нов олимпийски бог -
осигури на изобилието рог,
ще падат от небето блага ...

Очакване
Безсъници, наричани със позабравените имена,
на спомени, с издрани лакти или колене,
надигат се на пръсти, ала няма как да хванат
онази сладост на хлапашките ми страхове. ...

20.06.2014.
Непрестанно и гръмовно
днес Морето се гневи
и разбива монотонно
белогривести вълни... ...

Глава седма- София
Навън валеше сняг на едри парцали. Снежна завеса се спускаше от небето. Зимата беше дошла рано. Тази година май доста щяхме да се пързаляме на шейните си. В стаята беше топло. Пернишката печка бумтеше силно, защото мама току що беше сложила няколко големи цепеници. Баба Сара седеш ...

Да се обичаме...
Какво означава това?
Да чувстваме нежност,
доброта,
обричане, ...

10 Юли 2014
***
Мечтая за едно отдаване
на тялото и духа…
Желая го от все сърце ...

Звезди надничат
в езерна вода...
с премрежени очи,
шал плетат от тишина.
Щом ресните му ...

Погледни ме, на дявол ли приличам?
Способна съм само да обичам!
Погледни ме, зло ли ще ти причиня?
Не мога дори в мисълта си да раня!
Виж ме, още ли да чакам? ...

Не ти ли шепнеше, кажи, земята
на всяко място, през което минеш,
каква съм аз - фатална непозната,
която себе си не разгада с години...
Не ти ли каза камъкът, че като него ...

Маските ни
Колко маски имаш Ти
и щадиш ли с тях съдби,
караш ме да страдам аз
и усмихваш се тогаз. ...