Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...

Съдят ме! За моите думи, все от много високо.
Аз ли нещо обърках посоката...
Изпращат ме в Ада, там е широко!
Не пожелах да хвана насоката!
Кой мене ме съди по съвест. ...

Ти!
Ти промъкна се тъй тайнствено между сърцето ми и запали огъня в душата ми.
Ти!
Ти даде ми светлина в тунела на живота.
Ти, тъй нежно ме любиш. ...

Колко ми се иска да играя,
да подскачам на въже дори!
Че животът даден ни е, зная,
пламъче в очи ни да гори.
Качвам се в колата си и литвам ...

Трета глава и последна глава
(в която става дума за хемороиди, смях, Конгоанска бира и едно забележително тройно приятелство)
Слънцето отдавна бе изгряло. Лъчите му, повечето напълно изпънати и съвършено прави, нежно топлеха два сто годишни чифта крачка, обути в шарени чехли и полюшващи се на дървен ...

А имаше един Иван... Вероятно в живота на всеки има по един такъв Иван, който отравя из основи съществуването ти и който въпреки всичко трябва специално да се учиш да НЕ ГО обичаш. Не знаех как да не го обичам, затова и до днес го обичам.
Е, моят Иван беше от онези хора, които на пръв поглед изглежд ...

Това се случило тогава, когато дядото на дядото на моя дядо още бил без брада. Някъде на другия край на земята имало едно голямо и много богато царство. Управлявал го мъдър владетел с добро сърце. Всички поданици на тоя цар живеели щастливо, в мир и благополучие. Те обичали господаря си и всеки ден ...

Идеалът на Ботев бил ЕС!?
Господин Плевнелиев, вразумете се!
Тези, които ни взимат младото поколение,
според интелектуалното ви затъмнение
ли са на патриота идеалът? ...

Обиденото слънце
Беше от ония свежи майски утрини, които вдъхновяват поколения поети и писатели. Във въздуха се носеше упойващ аромат на цъфнали дървета и цветя, звучеше мелодията на пчелния оркестър, а пиленцата, току-що станали от сън, поздравяваха тоя приказен свят с чуруликащите си гласчета. Слъ ...

Пъстри мисли в душата ми бликат!
Колко ли въздух и слънце събрах?..
Вървя по път проправен из полята.
Разсипва слънцето ухания, лъчи.
Будува в мене порива на вятър - ...

Винаги
страхувай се от премълчаното
то винаги ще ти прелива от очите
ще чака като вярно куче до пианото
да го помилваш или да го сриташ ...

Когато те обичам, съм вдървен –
в безгласен пън, превръща ме хормона...
Желание назрява твърдо в мен –
да те кача, на... Микрофона...
Когато те обичам, съм кретен – ...

Умра ли - на третия ден ще забравят
и времето няма за никой да спре.
Купчинка със снимки и чифт обеци ще оставя,
(и доста тефтерчета със стихове).
И слънцето няма око да изключи - ...

Изгарям, в спомена за теб!
Опитах се да те забравя...
но допусна ли студа във мен,
пламъкът отново ме примамва...
Завръщах се, назад във времето. ...

Не съм изповедник, не нося ни расо,
ни хляба, в молитви узрял за душата.
Не съм и безгрешен,
но с вяра съм расъл –
в живота, поел от меда и солта на земята ...

Вече не знам коя съм...
Кога се изгубих? Вчера?
Кожата ми е тясна.
Не мога да се намеря...
Често за нищо плача. ...

Скъпа Аз от бъдещето,
Здравей. Пиша ти, тъй като предвид бързината на пощенските услуги днес и времето, за което ще порасна, това писмо ще се срещне с погледа ти след най-много десет години. Познавам те по-добре, отколкото си мислиш и зная, че със сигурност доста пъти ще го препрочетеш и ще ми се см ...

БОТЙОВ НЯМА ГРОБ
Честито Рождество Христово,
народе мой, отчаян от лъжи.
Ако трябва – ще се преродим отново,
но Ботйов пак ще трябва да родим. ...

Когато ме обичаш –
непреклонен не съм
и ставам по-човечен,
полираш ми душата
и в алтън, ...

Безкраят на душата
О, тези летни вихри на сърцето!
И този топъл полъх в паметта!
Над мен бушува царствено небето
и ставам като ек сред вечността. ...

Все по-къси, тъжни дни
ми напомнят лято топло.
Бягат мойте старини
със копитата галопни.
Храст се мярва, локва кал ...

Мъдрост
Нима някой знае какво си?
И как се постига твоята сила?
Къде се намираш, къде си скрита?
Кога и в кой ще се проявиш? ...

Не проливай за мене сълза,
когато утре ме земята прегърне...
Ние всички сме пръст от пръстта
и животът там ще ни върне!
Не проливай за мене сълза, ...

ЩЕ ВАЛИ И ПАК ВАЛИ
Капки дъжд, стрели небесни,
капчалувате нощес,
пейте вие свойте песни,
носите се във унес. ...

От теб остана споменът скъп.
Целият потъвам в скръб.
Ти - светла звезда в небосвода,
ти - венец на майката природа.
Ако имах те, за политика бих забравил ...

Очите ти събрали са
въздишките на слънцето,
ръцете ти
напомнят ми на парещ
пясък; ...

Някьде там...
седеше самотен хлапак,
нахлузил тьмен калпак,
а неговият часовник,
тик-так - тик-так, ...

В онези моменти на бездушие, когато чувам само глухи вопли. И затварянето на вратата ми е като хлипане. Когато мисля за всичко и мислите ми хукват по хиляди пътеки, а пътеките излизат от мен, плъзгат се по тъжни спомени, спъват се в собствените ми лутания и когато вече ги губя от поглед разбирам, че ...

Тя знае, че аз я обичам...
Но не с думи, с дела!
Показвам на нея
това, което аз чувствам.
Но не само с думи, ...

Всички ние ги знаем, виждаме ги всеки ден, и не ги забелязваме. Възрастните хора, седнали на тротоари, столчета, в подлези, на ръждясали пейки и в мокри паркове. Те са навсякъде, стига само да се вгледаш. Ще ги познаеш по измъчените им лица, честите усмивки, мелодичните стари градски тананикания, ов ...

Осъден на живот
Модерен свят.
Курви и ебачи!
Перпендикулярно на небето стоят само хората.
Колко тъжно, че трябва да превъзмогваме исканията си. ...

Живеем в държава, българска, народна.
Действаме незаконно в рамките на закона.
Всеки ден е празник - кебапчета, кюфтета.
Дай вино и ракия, дай народните мезета.
Държава мила, свидна, държава с чест и слава. ...

Ти се изгуби в джунглата от спомени...
Изчезна в тях. Сърцето ти изстина.
А аз останах в нощите студени
като премръзнала, самотна монахиня.
Забравих и не знам какво е щастие. ...

Къдрав капиляр
(на Валя)
Сериозно свързани на възел
Те не знаят що е мързел
И затова са се оплели ...

До мен ли си, когато много тъжна
превръщам се във мъничка сълза,
изгубена в пустинята, объркана,
пак диря теб, оазис във нощта?
До мен ли си, когато силно гневна ...