Преди много, много лета,
(всъщност
преди четиридесет години)
си намерих далечна планета.
Най-далечната си избрах, ...

Самотна, синя лятна вечер
разлива в мрака тъжни чувства,
със свойта тъмна мокрота
морето нежно ги прегръща.
И чувство на тъга и мрак ...

Отново съм будна!
Отново е ден!
Забравено чувство
трепна във мен!
Не знам как се казва, ...

Не изрекох пред тебе "обичам те",
не прегърнах те с топла ръка...
И затворена в свойто чистилище,
не поисках да видя твоя ад...
A се имах за непогрешима, ...

Самодива
Седеше тя на гъба голяма горска самодива.
Свиреше на флейтата си тя от изгрев до залез и в сърцето бе красива.
Самотна тя пееше полегато, а над нея небето зелено и необятно.
Съвършена бе тя в музиката, но виждаше реалността през тясна призма многократно. ...

Погледни ме зад червената завеса,
в последвалите мисли на нощта,
когато дъхът на сближаваща есен
прониква тихо през прозореца.
Открадни ме сега, превърни ме във стих - ...

Дали обичам
Дали обичам? Да, обичам,
земята топла, росната трева
и кончето, към мен затичано
със още слабички крака. ...

Във нашата държава,
за хора и предмети,
молебени се правят,
а също - водосвети.
Но аз, ще си призная ...

публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват. ...

Държах го в ръцете си. Навсякъде имаше кръв. Той лежеше кротко и се взираше в мен. И аз се взирах в него. Усещах как дишането му ставаше все по-забавено и по-забавено. Гръдният му кош все по-малко се повдигаше. Видях как с всички сили пое последния си дъх. Видях как зениците му започнаха да се разши ...

Ревнувах те
Ревнувах те от полъха на вятъра.
Ревнувах те от ласката на времето,
от аромата див на теменугите,
от слънцето, от погледа на другите. ...

Празен белият лист днес ще лежи...
Време е може би с него да се сбогувам...
Ще ми липсва...
но нещо във мене шепне: „Мълчи...
Не на белия лист... ...

„В любовната аритметика
едно плюс едно е равно на две,
а две минус едно е равно на нула.”
Платон
Днес за мен си единствен приятел, ...

Изборите пак спечелиха мутрягите,
в Евро-парламента ще отидат със дисагите...

Кръщение чисто
душата ни търси...
И търси причастие,
свято и светло. Но...
Дори вече камбаните ...

Скулпторът
ми викаше "кукло"...
Строителят - "бейби"...
Истинският
не ме назовава...

Не търсете при мене усмивка,
за какво ми е, само тежи,
съжалявам, не съм мазохистка,
имам своите облачни дни.
Този дъжд ми обърка живота, ...

Наясно съм с изтичащото време.
Не мога даже миг да му прибавя.
Живота си посявам като семе
с надеждата, че нещо ще оставя,
че нещо и след мене ще говори: ...

Уморих се! Смених доста чифта сандали.
Пропътувах земята. Отглеждах сезони.
Бях и умна и глупава, горда и жалеща.
Но полека от себе си всичко отроних.
Изкачих планината. Видях отвисоко ...

САМОТАТА УБИВА
Подариха на децата канарче. Чуден певец! Кръстихме го Пейчо. Купихме му кафез и го закачихме до прозореца в хола. Беше лято и вратата на хола към терасата беше отворена денонощно. От улицата се чуваше шум, ние сме в хола, телевизор работи, ние си приказваме, а Пейчо пее ли, пее, не сп ...

Задушаващи страхове
Разкъсващи бързи, студени
Пронизват ме тъй безмилостно
Право в гърдите сломени
Сънища стават кошмари ...

На дъхава полянка в чужди лес
животните направиха забава.
Първа среща. Жаден интерес.
Количеството качество ще дава.
Но може ли вълкът да е с овца, ...

Спомените ще изтлеят.
Снимките ще избледнеят.
Словото ще се забрави.
Мракът над всички ни ще се стовари.
Хаосът след него пристъпва бавно. ...

Нещо, което така ме умили и... остихотворих ;)
"- Мамо, ти имала ли си мечта?
- Имах...
- А сега?
-Сега стои пред мен и задава въпроси." ...

Различен съм... и няма как
да бъда като другите...
Животът ми е земен ад.
Във болката изгубен е...
Не ще ме разбере и Бог, ...

Две думички вълшебни.
Долетяха с изгрева на слънцето.
Долетяха с порива на вятъра.
Долетяха от една жена.
Една жена, която моето сърце обича. ...

Звезди са много на небето,
но тя е винаги сама.
Красива, пареща, прекрасна,
озаряваща със своята светлина.
На нея всички ù възхвалят, ...

Тя седеше и си мислеше, не като Мечо Пух, който понякога само си седи. И освен че мислеше, и мечтаеше. Искаше ù се да полети, да стигне до слънцето. Не, в никакъв случай нямаше да тръгне натам само с пера, залепени с восък. Знаеше, че пътят е много по-труден. И въпреки това ù се струваше толкова лес ...

Ще си сложа лятната шапка,
ще хукна по прашния път,
от детството още познат,
ще избягам от сивия ден,
от тъжните, тъжните хора, ...

"Романтика"
Обещания не търся,
за какво и за кога?
През годините ли станах мъдра,
че ме радва само днес-сега? ...

Тъмните мисли са облечени в бяло
и разхождат по пътя деца от Любов...
Смешно е грозното наметало, бяла усмивка
сред страст и мъгли...
Класическа музика, ухаещи рози... ...

Пролетно почистване
Тъгувах седем зими за неизживяната любов,
която бе като сестра, отправяща ми зов
да бъда вярваща, че някой топъл ден
ще има радост, дълго чакана за мен! ...

Когато нищо друго няма.
Когато всичко загорчи.
Когато адът или раят
се слеят в погледи, в мечти.
Когато следващото утро ...

Майски дъжд
От някъде над мен ръми,
дали не са сълзите ти...
Разкъсвам хиляди тъми,
за да съм там - в очите ти. ...

Лъчи разперени...
Луна. Теб отразила.
Струни треперещи...
Любов. Може би си близо.
Роза. Като тебе... ...