Студ бавно сковава земята.
Листата изгарят в дъха на своя живот.
Душите им отлитат с крилете на вятъра в бездната на нощта.
Мъглата узряла изпива от лапи следи,
Краката на кучетата уморени потъват в Луна, ...

Земята роди я, но и я прокле.
Да няма тя нито ръка, ни нозе.
Да влачи езика си редом калта.
Да плаче и носи до гроба греха.
Вятър повя, и му даде крила. ...

Защо ли нещо се разкъса,
не вярвам в твойта правота,
думите ти тъй лъжливи,
нараняват моята душа.
И пак в мен бушуват бури, ...

Обичам гостите. И обичай си имам -
посрещам всеки странник със добро,
душата си с червен килим застилам,
не ми се свидят - ни храна, ни облекло.
С усмивки колкото ти трябват и отгоре ...

Колко жълти картона е нужно да ви покажем?
Продажният футбол е даже почтенна игра.
Всеки български гражданин, еднакво е важен.
Всеки иска добро и всеки има съдба.
Идва снегът и отново комини ще пушат. ...

НЯМА ЛАБАВО
- От 45-та, като са ни стиснали за гушата тия комуняги, стискат, стискат и кой не устиска на туй стискане, или бяга надалеч, или рипа през балкона си – рече бай Симо Политиката и поясни: - „Комунист” и „комуняга” не едно и също нещо, щото комунистите са паднали в кърви, а комунягите са с ...

Роди се в пламъци...
Роди се в пламъци
в полунощ,
първо разкъса небето
с писъка си, ...

През gелничниmе gни изnълнена с глъчка, а nрез nочивниmе с гробна mишина, новаmа сграgа на часmноmо училище nривличаше вниманиеmо на всеки и враmиmе се оmваряха nреg множесmво изnлашени gеmски очички всяка гоgина. Оm нея винаги излизаха ученици със свеmнали лица на оmличници. Но малко бяха mези среg ...

Ще минеш ли пО някой подлез
пак, облечена в Бяло?
Отдолу ще пресИчам аз, по залез,
със сърце за тебе замеЧтано.
С косите, Алено омайни, ...

Пътят му заприлича на фуния. Отегчително прав и безднадеждно самотен в тази
безплодна пустош, която той непременно трябваше да прекоси. Луксозният "Спирит"
сякаш се плъзгаше в някаква странна млечна мъгла, в безкраен изнервящ миг от
безвремие. Стрелката на скоростомера бе замряла на трицифрено число ...

"Сам" не е синоним на болка,
асоциира се със сила!
Нима е нужно до мен да има друг човек,
за да съм щастлива?!?
Не е ли основателна причина просто фактът, че съм жива? ...

Запознахме се във лятото горещо,
влюбихме се бързо и спонтанно,
но сърцето ми разбра погрешно,
че всичко с теб ще е нормално.
Нормално бе, и бях щастлив, ...

3:00a.m.
Тялото й реагираше, отговаряше, въпреки че умът й крещеше „НЕ!“...
Няколко бързи почуквания по вратата я събудиха. Тя претича по плочките с босите си крака и отвори:
- Кристиян?- прошепна учудено като видя кой стои пред нея.
Той беше неподвижен, не каза и думичка, просто се взираше в очите ...

Блясъкът очите
насълзява!?
Блясъкът, гласът
в душата затаява.
Но блясъка е и жарава! ...

Лятото се скита във горите
по стъпките на плахи самодиви,
от аромата на цветя изплита
мрежи за мечтите им красиви.
Търси нежност в ласката на вятър ...

Към Капиталиста
На велик ли ще ни се правиш
със твоите идеи безчовечни,
обикновените хора с надежди като мамиш,
или с някакви добродетели фалшиви, безчестни, ...

Сърцето ми е жарък въглен -
бъди ми вятър в утринта...
Пали ми есента безсънна
с неугасима топлина.
Кафе налей ми от усмивки, ...

Куку-руку, вафла чудна,
пълна с течен шоколад,
тъй понякога се чувствам,
а очите се заливат в смях.
Жабешките ми крачета ...

И в сънищата съм жена.
Простена "сбогом", а се връщам.
Събирам диви семена.
Разсеяна, припряна, същата.
Не ме кори, не ме съди. ...

УСМИВКИ
Усмивките са моето богатство.
От тях си имам безобразно много.
Успявам някак си да се надрастна
и дълго да тъжа не мога. ...

Не обичам изненади в любовта,
нито пък половинчати фрази.
Дори най-силната жена,
мълчание и недомлъвки мрази.
Ако си мъж, ела и говори – ...

всички дребни думи
плуващи посред бял ден
в погледа му
нощем потрепват в дулото
на пистолета ...

Едно обичане
като към чакан изгрев,
или залез в облаци-красив.
Една прегръдка на луната,
която си отива щом те изгори, ...

Светла огледа малката зала и остана доволна от резултата. Струваше си тичането. Първото, което направи още в таксито, бе да се обади на цветарския магазин, откъдето обикновено поръчваха цветята, и като разбра с какво разполагат, поръча кошница с бели лилиуми, кремави рози и зелена декорация.
След то ...

Обичам падащите есенни листа
и дъжда, отмиващ дните.
Докато държиш ръцете ми едва
и с целувки галиш ми косите.
Вятърът е толкова студен! ...

Загоре
Мое родно ти, Загоре, първа светлина –
колко много хубост има в твойта равнина!
Снежната покривка бяла зиме няма край,
а килимът на цветята чуден е през май! ...

Изля отровата си в мен, ала не спря.
Накъса на парченца всеки хубав спомен.
Разби сърцето ми, а после разпиля
в ридания във мене всеки ритъм.
Отломките след теб ги друг събра, ...

Пред стадото магарето вървяло,
нали е то на стадото водач.
Но както по-нататък се разбрало,
то станало за стадото палач...
Един ден, както си вървяло, ...

Спомен
Сутрин ставам,
с мисъл мрачна...
И слънцето залязва,
тъй както си изгрява... ...

Защо не чувствам любовта ти?
Нима дявола облада ума ти?
Къде е страстта в очите ти,
запалила жарко дните ми?
Защо не чувствам любовта ти? ...

До залез остава копраля.
За тръгване - време комай.
А слънцето бавно търкаля
часовник на месеца Май.
Напускат стопани нивята. ...

Две съседки
кавър
Аз си имам две съседки
две съседки братовчедки,
първата се казва Руска ...

Една нахална, лакома муха
в меда народен бръкна... хей така.
Лапа, лапа и с измами затъна,
в лепкавата течност... потъна.

Атака отново е в Народното събрание! Напук на всички усилия, клевети, гадости и измами! Напук на предателите и зложелателите, на "мъдрите" западни посланици и още по-мъдрите нашенски олигарси.
Ах плачете синички соросоидчета, герберски цветенца и червени лаленца! Наистина сизифовски бяха усилията на ...

Защо ли?...
Ний създаваме изкуство,
обрисуваме труда,
във картина и във фотос,
ний показваме света... ...

Една сутрин се събудих... станах рано... и мисълта, че пред мен е още един нов ден... нов шанс... ме накара да се усмихна...! ... Някои не могат да видят изгрева... но аз мога и тази мисъл ме накара да попивам всеки слънчев лъч и да се насладя на гледката, по-красива от всякога... Всеки ден бързам, ...

Нейде там, абе в Света
ти си мойто слово всъщност
и порастнаха децата
моите и твойте също...
На невидимата сила ...

Надеждата
Надеждата, казано било,
че сила давала
в трудните ни дни,
а друго оказва се, нали? ...