Уморих се от толкова мъка.
Сили нямам, не плача дори.
И от всички познати посоки
веят хали, прегръщат мъгли.
Уморих се да търся посоки. ...

То беше в полунощ. Навън валеше
безбрежна, феерична тишина.
Усещах как жестоко те болеше
избликналото чувство за вина.
А сватбената рокля белоснежно ...

Ако аз съм камък, в който се спъваш,
не прехвърляй вина върху мене,
просто поспри
и до мен поседни...,
до мен поседни. ...

Този процес се отприщи веднага след погребението на Вe и не му даваше покой. Още тогава – по време на спускането на ковчега с последвалите процедури, когато болката вляво придоби неочаквано високи стойности и въздухът не достигаше, за да се измъкне от притискащата го клаустрофобия – нещо го давеше, ...

Мегало, Мегало!
Момиче на юга,
на созополска къща с чердак,
на бели дантели,
през които прозира ...

Табу
На самотата в пустите усои
Иззидах този непристъпен храм
И днес се спирам с мъдростта на жрица,
Обречена, без право да ти дам ...

Вали и драска по прозорците
дъждът с прозрачните си нокти.
А аз мълча. По-безпризорен е
гласът ми и от уличните котки.
Настръхнали врабчета - думите, ...

Бяхме в парка сами.
Любовта бе край нас,
ала още не беше решила -
да остане ли с нас,
да се всели ли в нас, ...

Липите под твоя прозорец
Спонтанно нахлуват отминали дни
във спомен, прояден от мисли.
Заемат местата си – както преди –
вълнуващо нежни и чисти. ...

Приемам на доверие нещата,
които следват моята особа.
Аз вярвам твърдо горе на звездата,
която бди над мен по късна доба.
Че тя и вечер над съня будува ...

По стрелките на нощния ден
се разхожда душата ми клета.
А навън в симфоничен рефрен
профучават коли, колелета.
Аз стоя със замръзнала пот, ...

И без да те има
В хиляда страници - виждам те.
Целият в мастилото ми...
Странно е... Не те искам вече...
А се хващам да те изричам. ...

Владимир бил четвъртия и най-малък син в своето семейство. Когато се родил, вече всички баби и дядовци били уважени с по едно внуче кръстено на тях, затова баща му избрал да го кръсти на Ленин, като символ на всичко онова, в което вярвал. Както вероятно се досещате, бащата на Владимир бил комунист, ...

Тъмно е вече,
но сърцето не спи...
Как ли, та ти си далече,
и няма кой да го утеши.
И пак се ядосвам... ...

- Здравей!
Виждам, завръщаш се при мен,
Кажи как премина твоят ден?
- Като всеки друг, един и същи,
Нося само умората вкъщи. ...

Слънчев лъч проблясна в твоите
oчи, влюбих се в теб в мига, в
който бог нареди.
Като те видях за първи път, сърцето
ми претръпна не можах да си поема ...

Една незабравима нощ
Влязох в стаята си и се огледах. Беше много разхвърляно, но не обърнах внимание. Беше късно през нощта и той ме чакаше. Имах време само да облека една от неговите тениски, да си измия зъбите и да намеря подходящи панталонки. Разбутах дрехите от леглото и бързо намерих каквото ми ...

Нормално луд или лудо нормален
Живея! Съществувам! Бивам!
Живот имам и смея да твърдя красив.
Късметлия съм не го отричам.
Разбирам го напълно и осъзнавам. ...

ИНСТРУКТАЖ
„Ай да му са невиди и Европата, и регламентите и стандартите, и тем подобните му измишльотини”, изпсува наум Тотю Гудата излизайки от смесения магазин, който си беше и кръчма, и автобусна спирка, и изкупвателен пункт на избирателният ни район.
Преглъщайки сухата плюнка, заситни къмто къщи ...

Беше тя заклета, правоверна демократка.
Громеше бясно комунизма и социализма...
Издигна се. И стана депутатка...
... В парламента влиза.
Ще гласуват ...

Аз вярвам че животът ни -
определен е...
Да бъдем туй което сме.
Да чувстваме и плачем,
но също и да страдаме- ...

Мирослав погледна към сестрата, която подреждаше нещо в другия ъгъл и започна:
- Имам един мой човек, който работи в казиното на мутрите. Казвал съм ти за това казино май. В неделя там е запивал Кирилов и нашият успял да чуе част от разговора му с някакъв апап, когото за първи път виждал. Ставало ду ...

Написах нещо преди време
И го оставих да седи на тъмно,
да охладнее от врявата на времето...
... сега погледнах го...,
и мислех, че може нещо да е избледняло, да има вече други смисъл, ...

ВИЖ, ЛЮБОВ ЗАВАЛЯ
В късчета синьо небе,
сложил си Вечност омайна.
Може би, самовглъбен
с тихо внимание мамиш. ...

Една вечер в Страната на спомените...3
Морето лениво люлее вълните,
брегът край скалите е тъжен и пуст,
вечерният вятър разпалва звездите
и спомен за устни със ягодов вкус... ...

УТРЕ ... ?!
Сутрин изгревът ми бори се
да разкъса залезния мрак,
на душата моя,тежките окови
останала без топъл бряг . ...

Тази битка ще бъде последна!
Ритуално поглеждам към меча.
Стара вещица вече предрече,
че на трона до тебе ще седна.
Нямам рицарска кръв и доспехи, ...

А страшна буря е в човека,
блъска се във всичките посоки.
И ще прелее, ще се срине,
покрай всичко ще премине.
А този път със вик ще разруши света. ...

Свечери се в косите ти и - бризът вейна звезда...
Прегоря хоризонтът в жарава на летния залез,
а по стъпките наши на пясъка заревнува вълна...
На смълчания кей на надеждата - фар с устни палим.
Погледни как измамно морето обича брега - ...

Глава 5: Сняг
Свежото утро завари изоставеното село Чинка застлано с тънка снежна покривка. Макар дъждът да бе спрял през нощта и бурята да беше се отдалечила на север, призори температурите бяха паднали и ситният дъждец беше преминал в тежки парцали сняг. Призрачна красота царстваше в околностите н ...

Там нейде, далеко, където
морето целува небето
и притихват дори ветровете,
а Слънцето хлади топли крачета
за да може босо да тича, ...

Главата си ще сложа в нозете ти,
сребро ще извеза,
но само опази ме, боже, от мъжката сълза.
От първата пролята скрито,
и дваж от явна, дваж, когато си раздал сълзите, ...

Друг монолог на Датския принц
(впечатления от фотоисторията за Хелзингор от Д.В.)
Без бряг е времето!
Защо го озаптяват – в кръга
сме пленници! ...