Сега сме само двамата, с жена ми.
Отидаха си внуците от нас.
Разпръсна ни поредното цунами
и Самотата пак дойде при нас!
И селото ни пак е опустяло, ...

Лоши мисли в мен нахлуват.
Облаци в очите плуват
и сърцето ме повежда
на опашка за надежда.
Казват, че отпред раздават: ...

Изгубени души сме аз и ти,
във тъмното без път вървим,
и все по-нещастни, по-сами,
във тъмното изгубени вървим...
Към онзи бряг на щастието вървим, ...

Остави се либе, остави се!
Мен баща ми със ракия ме закърми.
Всяка вечер ми завързваше косите.
А сутрин рано ме изпращаше на къра.
Остави се, либе, остави се! ...

Каква си ми бèличка, пухкавка, нежна...!
Хитрушо, напразно притваряш очи,
в тях парна ме вече искрица метежност,
макар че дъхът ти свенливо мълчи.
От мен не очаквай театър, молби, ...

Живееше си някога една добра овчица, която обичаше всичко и всички! Тя беше толкова добра, че и на мравката път сторваше. И така трябва да бъде! Но въпреки, че беше добра и обичлива, тя не беше щастлива. Но вярваше! Не в Господ.. Вярваше, че всички като нея са добри.. Дори когато касапинът идваше пр ...

Съмнително е да си безпогрешен.
Със грехове от Грях ще се очистиш.
Защото даже грешник устремен си,
чрез малки грехове към свята Истина.
Безгрешните престават да се движат. ...

Er bringt sie hoch zu ihrem Bett
und jeden Abend fragt er nett,
ob es ihr gut geht, denn dann würde er jetzt geh'n.
Ich schau auch weniger oft fern, dann streitet Ihr euch nicht so oft,
sagt Sie und denkt sie könnte ihn dann öfter seh'n. ...

Не, не идвам при теб.
Отивам да се покая.
Да изплача сълзите си
по неродените ни любови.
Да пренеса гибелта ти ...

Изгубих се...
И няма кой да ме намери,
защото никой не разбра.
Изгубих си празните химери
и част от мен със тях умря. ...

Да ти разкажа ли, приятелко, за него за любовта му! Но почакай, приятелко, аз ще заплача за да измия огорчението, за да преживея отново спомените. Ще започна с погледа му, ами очите му бяха мътни и опияняващи. Погледнеше ли ме, страстта се появяваше отново и отново, и аз отново забравях за очите му, ...

ПРИЗНАНИЕ-АПЕЛ
Не мога повече да опрощавам
на никого и нищо - уморих се
от обидата натрупана се задушавам,
невежество навред се вихри. ...

Светофарът е запецнал на червено!
Чака своето зелено...
Ала свети си червено?
Всеки чака си момента,
за да мине през сигмента. ...

Празно е
Празно е. И няма никой -
няма никой в моята душа.
Няма влага във очите,
в ръцете нищо не държа. ...

Какво ли искам от живота?
Усмивката ти да ме грее!
Останало? Дал Бог каквото,
любов щом има, се живее.
С любов животът става чудо, ...

Госпожо капитан, ще отбележа,
че мъжките пагони Ви отиват.
Появата Ви явно обезврежда
най-силната военна съпротива.
Усмивката Ви лесно предизвиква ...

Пред бурята...
Ще има буря!... Облаците сиви
надвисват над морето страховити,
а Вятърът развеял буйни гриви
в брега разбива побеснял вълните... ...

Усмихнах се и онемях
пред мен на усмивката ми
отвърна тя -
мрачна, грозна, ненадейна
оставяща без дъх, без радост ...

Гори ли пламък във сърцето?
Прелива ли умът от чистота?
Събуди ли се в теб детето?
Усети ли Божествена искра?
Разлистили ли се в теб надежда, ...

Често чета най-различни мнения на хора, особено родители, които са разбрали, че техните синове или дъщери са им казали, че са хомосексуалисти. И през повечето време ми става тъжно и гадно от подлите им реакции. Гонят ги от къщи, отказват се от тях или пък реагират прекалено преувеличено. Аз лично не ...

поръси лицето ми
с цветен прашец.
каза, че така
пчелите ще ме обичат вечно.
вплете маргаритки в косите ми. ...

Миниатюри
* * *
Тръпката в сърцето ще потисна.
Ще остане ялова във мен
и вълната, тази що към мене плисна, ...

Госпожо редактор, осъзнавам, че като представител на срещуположния пол (т.е. от другата страна на барикадата) няма да приветствате с фанфари долуизложеното. Затова настоявам да ви напомня чл. 39, ал. 1 от Конституцията, а именно: Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - ...

На пустинен остров, Робинзоне,
дълго ли все още ще стоиш?!
Избледняха старите икони,
не остана никакъв фетиш!
Тъжно е, когато осъзнаеш, ...

Хубава си, моя Странджа,
с високите си планини,
хубава и незаменима
с китните си низини.
Ти за мен си най-красива ...

Купих си ново чадърче. То имаше сини ивици и жълти дантели.
Беше огромно. Отидох в парка на разходка, но много напичаше и си го взех.
Изведнъж заваля много силен дъжд придружен от вятър, който разпиляваше всичко по пътя си. Те вдигнаха моя чадър заедно с мен в небето.
Чадърчето се преобърна и аз сед ...

Воюваш с мен откакто те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна ми вратата и пристъпих.
Приседнах на студения ти стол ...

Рисувам те във мислите.
Рисувам със сърцето.
Изпращам ти послания
в молитва към Небето
Докосвам те, прегръщам те, ...

Успях следобед да се унеса във кратък сън,
ала копнеж по теб в душата се разлива,
сияе рядко чуден майски ден навън,
но даже и от него ти си по-красива.
Примолих се в сърцето със беззвучен глас: ...

В живота си познавам хора,
до гроб които ще ценя.
А има други "във Обора,
с които думи не деля!
Нещата ни са двупосочни, ...

И мачове гледам, и стихове пиша.
Във стаята вече почти не се диша.
Светът ни е футбол. Светът ни е топка.
И цял съм в психоза. Играта е клопка.
Животът е топка! И с крак да го ритам, ...

град покрусен
от градушка
сякаш беше
задушница

Вие ще се самоунищожите,
сами се самоизяждате
от завист и ревност
ослепели сте вие!
И вие в нападение дебнете ...

С теб отново искам съдбата да ме срещне,
с теб и с никой друг.
Как искам пак да ме обикнеш,
мен и никой друг.
Искам пак да ме разсейваш, от болката която тая ...

Не искам дни, в които слънцето огрява
отвъд прозореца на моята самотност,
а в ъгъла й някъде оставено
сърцето ми да плаче от умората.
Не искам нощи с бледи пълнолуния ...