Здравейте, това е мой кавър на песен Би-2 - Мой Rock'n'Roll :)

Понякога, денят пристига, вирнал злобен зъб,
да те надъвче целия, чак до костица.
И няма разлика – тръстика ли си, или дъб,
щом коренът ти е разровен от къртици.
Денят си води банда ураганни ветрове ...

Не ми подарявайте умрели цветя!
1-ва част
Мразя умрели цветя. Не обичам да ми подаряват цветя. Колко е тъжно когато наблюдавам как умират... и после в боклука. Не, не ми подарявайте цветя, дори и най-прекрасните. Предпочитам да са в саксия или като семена които да засадя след това.
Когато бях студен ...

Целият ден дъждът не престана.
Целият ден вали ли, вали...
Студения вятър, върти го в спирала.
Няма светкавици. Дори не гърми.
Прониква до костите чак, тази влага. ...

Мило сърце, няма ли да спреш
През колко още болка ще ме преведеш
Само мъка досега ми причини
Спри се най-сетне, почини
Не слушаш ти умът какво приказва ...

Когато последните светулки
разпиляват светлина
в тъмното синьо на безкрая.
Когато нощта реди слова,
за да приспи луната в обятията си. ...

Мамка му! Животът е такъв живот,
че няма как на лист да го опишеш!
В калта му валяш се, същински скот,
а във врата проблемите ти дишат.
Денят започва - майсторът на торти, ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 26 - та част
Станах от леглото, въздъхнах тежко и с бавни стъпки се отправих към кухнята. Когато влезнах, детектива точно разпределяше салатата по чиниите. Седнах на единия от столовете, който беше най-близко до прозореца и придърпах чашата с водка пред ...

П Р И С Ъ Д А Т А
След Варна - мощен леден ураган
над моята България бушува.
И, с поглед от уплаха разоран,
си мисля за цената: Колко струва ...

Този стих е отронено тихо стенание,
споделено набързо със белия лист,
той е частица от мойто дихание,
с изранените думи, пръснати в миг.
Той е дълго мълчаното мое признание, ...

Аз живях – на слънчев лъч приличах,
край себе си раздавах топлина.
Аз живях – и мразех, и обичах
всичко, дето има по света.
Всеки ден се будех със усмивка – ...

По пладне,
съдбовно главоного,
пълзеше странно
през копнежите на липсващ цвят.
Затвори камъкът дъха си, ...

Зимно море
В душата ми пусто е, зимно море.
В самота пак се гонят вълните.
В пясъка скрити са стъпки от теб
и покрити със сняг са липите. ...

Човеци с принципи големи,
аз винаги съм уважавал.
Разисквам с тях различни теми
и фен да края им оставам.
И срещна ли ги по света, ...

ГОРЧИВА РАВНОСМЕТКА
Всичко свършва някой ден
и обич, и любов, и уважение,
когато от обида си сломен,
изчерпан от безкрайното търпение, ...

Пристигнах на морето с дребен сак;
две ризи, бански и ракийка...
бинокъл за изпечен папарак
и амулет от женски пъп на шия...
Наех бунгало на самия бряг... ...

Заспивам винаги с надеждата да те сънувам,
така ще бъда заедно със теб поне в нощта,
така ще мога във съня си твоя глас да чувам
и няма все да ме измъчва черна самота.
Когато във съновиденията се промъкне твоето лице, ...

Остави ме
Остави ме сама да реша, да сгреша,
глътка въздух ми дай да поема,
без звънеца във шест, без пране, без деца,
да се радвам, че просто живея. ...

варна
пробуденият предиобед
се отпуска
из прегръдката
на онзи морски полъх ...

В час сядам аз
и започвам да приготвям
учебници наред,
дойде време за многочет.
С най - добрата класна на света, ...

Нека се обичаме.
Нека да се любим под звездите.
Да ядем и пием;
Да се радваме,
и да не се тревожим - ...

Идеал
Все пак всеки си отива
и не знам защо това е тъжно,
след него времето застива
и се завърта във окръжност. ...

Да беше жена, да я оправят, а то - държава...
Проблемът на новата олигархо-мутренска история на България е, че за събитията в нея трудно се събират доказателства и в този мъчителен процес вземат участие не историци и археолози, а прокуратура и патолози...
Мисленето е упорита болест, затова хората са ...

КОГА ДОЙДЕ
Кога дойде? Не те усетих.
Как влезе през залостена врата?
Не сядай на дивана. С прах покрит е.
С прах и много прашна самота. ...

-
Дочаках го! – потомък Аполонов.
Над мен започна мисли да простира
от същите дъждовни небосклони,
в които векове за него взирах се. ...

Лято е.
В този слънчев и прекрасен ден,
стоях пред оркестъра,
захласнат по една жена,
изпълнила така чудесно песента, ...

Ах, тези две очи!
Събрали всичките лъчи.
Сърцето ми трепти
и като птица то лети.
Простори сини - в тях ...

ДОКОГА БЕЗ ПЕШЕХОДНА ТЪРГОВСКА УЛИЦА В ЧИРПАН
Няма спор, че Чирпан е богат и силен град, който се намира в центъра на България! Няма спор, че със своя Ден на благотворителността Чирпан се превърна в голям град! Няма спор, че чирпанлии са горди и славни хора, потомци на траките! Но, няма спор, че Чир ...

Без теб градът е бял. И сив. И черен.
Без теб градът е... пъстра пустота.
Вървя, със поглед в пламъците вперен,
а всъщност виждам само пепелта.
И толкова е страшно да усещам: ...

Няма да питам защо
Вече не боли сърцето,
боли там където бе.
Вече не личи си по лицето,
че влюбена бях в тебе. ...

(публикува се с любезното съгласие на Черен Джак 12)
Цяла нощ духа силно
вятърът-гей
и накрая разбрах,
че се казва Сергей. ...

,,Хайде, бате, да крадеме,
че какво ли ще ядеме,
кабели по светофари,
релсите по же-пе гари,
къщите на баби стари, ...

КРИЛЕ
Към дъното... и още има да пропадам...
Достигнал го, не ще ли видя там криле,
с които да политна, без дори да страдам,
достигнал търсено от мен небе. ...

Не мога да изкашлям остри думи,
заседнали накриво като кост.
Пътеката се срути помежду ни -
един от нас ще трябва да е мост.
Един от нас ще трябва да е бента, ...

по Х. Букай
Приятели искрени да имаш е най-голямото богатство.
Обаче след като си с крак един, не търси сред здравите отклик.
-Чакай! Накъде със таз резачка?
Недей налага равновесие в ...

Той преглътна трудно. Погледна надолу към златните рибки в аквариума. Взе две глътки цигарен въздух. В черните му очи се отразяваше слабата светлина от отворения прозорец. Бяха разбили всичко, но рибките си стояха непокътнати. Една от тях проговори:
-Пак те ограбиха... Балък!
И изпадна в истеричен с ...

Оставам и тръгвам.
Крещя и мълча.
Писък след затишие,
поражда сълза...
Опитвам и се предавам. ...

Онзи, който изчука душата ми.
С него се чувствах качествено.
И мисля събра ни съдбата ни,
но всъщност бе истинско свлачище...
Той е маниакално първичен. ...