"Ако продължавам да ям така, ще им трябва багер, за да ме извлекат оттук, когато умра." - помисли си жената, докато загребваше поредната лъжица сладолед.
Беше се разположила на удобния диван с оранжеви възглавници в гостната, мебелирана в стил 80-те. Разсеяно зяпаше някакво предаване по телевизията ...

Гретел прекопаваше лехата с чушки, когато чу познато изсвирване.
- Здравей, братко Хензел! Какво стана, успя ли?
- И още как. Излъгах дъртите, че отивам по малка нужда и ги изоставих на една поляна, вдън гори тилилейски. Няма да им видиш повече очите.
Гретел се засмя щастливо, откъсна една зелена чу ...

Любов ли го наричаш? -
Аз все след теб да тичам
и ти след мен да тичаш?
Целувки ли са,
целувки, пълни с отрова? ...

Добре дошъл в града на страха
Тук хората са ловци, а ти си стръвта
Скоро ще отвориш вратата на ада
Няма спасение - готвят ти клада
С техния гняв и тяхното безумие ...

Вечер… Тъй пуст е Сан Марко без своите гълъби, без смеха на деца, строгостта разбълбукал.
Вечер… Може би най-подходящото време за вникване в същността на всичкото, за размисъл в кафенето „Куадри“, където да поседнеш с лорд Байрон и да усетиш магията на поезията.
Но какво е Сан Марко без своите гълъб ...

May be I was born here,
in the middle of lies and fear,
but inside me I know -
here has never meant to be my home.
I may not have fairy wings ...

Сега разбираш ли ме по-добре? Исках да разбереш колко много ме боли, как едва не полудявам като ви виждам един до друг, как ми се повдига непрекъснато, откакто научих! Всичко това беше, за да усетиш и ти този световъртеж, от който ми се повдига! Най-много от кое боли знаеш ли? От това, което премълч ...

От време на време, когато ми оставаше свободно място през деня се срещах с един приятел, беше странна птица, хората му викали „Обезумелия“ с някакъв хумор и лека шега. Винаги когато сядахме някъде, на някое местенце, където няма много нация, някое местенце в града което обезшумяваше гласовете, смеха ...

сенки по клепачите
сенки под очите
между тях гледам
изгубена
в кръговрата ...

Огледай се и виж живота.
Огледай се и се усмихни.
Защо го свързваш само с болка?!
Вместо усмивки избираш сълзи.
Огледай се и виж сърцата, ...

Пак е нощ, пак тъма,
дори и в душата
светулки не светят.
И се щурам,
щурак оголял, ...

Разбрахме се със Любовта,
че всеки своя път поема,
тя си отива във ръжта,
аз продължавам със поеми
и само хубави неща ...

Ден след ден в хаос живее
и се опитва
в ред да го пресъздаде.
Ежедневието...
пепелява сухота. ...

"И все пак жените - свестните жени ме плашеха, защото рано или късно искаха и душата ти, а аз исках да запазя това, което беше останало от моята." - Чарлз Буковски - "Жени"
Не ме познаваш, не, не ме познаваш,
щом съмнението, дали съм тъй мила
и прекрасна, разяжда твоите гърди.
Не ме познаваш, щом си ...

Съществуването на улики доказващи наличието на прогресивно разпространяващо се умопомрачение всред политическата класа в България бе илюстрирано с демонстрираната воля на ключови партийни лидери за промяна в изборния закон с цел въвеждане на задължително гласуване. Колелото на двадесет и петгодишнат ...

Не отваряй
в мене друга рана.
Не простирай
чувството да съхне.
Любовта ми - ...

Звярът
В село, сред най-плодородния кът,
хленчещи люде за помощ реват.
Иде юначе, от кръв и от плът,
чуло вика, а в ръцете му прът. ...

Обичам го.
И преди съм обичала, но различно е, всичко ме боли от тази любов.
Душата, сърцето, костите дори….
Говорили са ми преди, разказвали са ми… за онази страшна любов, която разтърсва целия ти свят и нищо не е вече същото. Подигравах им се аз на тези приказки. Казвах си – просто детски мечти. З ...

07.06.
Не ми е страшно да си го призная.
И имам сила да го изрека.
На тази равносметка стигнах края.
Излишностите си ще съблека. ...

Вече нямаше никакви задръжки. Беше полудяла. Искаше го. Така го искаше, сякаш от това зависеше живота ѝ. Не, че имаше кой знае какво значение, кой ще е. Тя просто искаше мъж. Искаше ласките му, неговото мускулесто тяло, искаше мъжката му сила. Нямаше късмета да се люби в последните 6 месеца и беше и ...

Изоставената хижа
ужаси
Покривът на старата хижа стърчи грозно между дърветата, като че ли демонстрира някакво безмълвно величие. Всеки ден го виждаш, но никога не си ходил там - защото знаеш историите за странното изоставяне на хижата, както и за витаещите призраци в нейната мъртва утроба. Винаги с ...

Не подарявай на друг
топлината на твоите длани,
защото я имаш от мен.
Никой не трябва
помежду ни да застане. ...

Залез
Изпращам с поглед слънцето на залез
и попиват във очите ми лъчи.
Как искам онзи облак да погаля,
дето свил се е на пале и мълчи. ...

Добър вечер, моя самота.
Сега сме аз и ти в нощта.
Ела и прегърни ме
и някак утеши ме,
помогни ми да забравя него, болката и любовта, ...

Кажи го пак! Кажи, че ме обичаш!
Със вятърна душа те чакам вън...
Аз вече зная как да заприличам
на най-красивия ти земен сън!
Кажи го пак! Не искам да те губя! ...

В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името ù рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.
В пладнето пътеките се сплитат. ...

Пътят на ведро място стига,
чужди неразбраници ме чакат там.
Възелът около врата ми силно стяга,
мънинка светлинка нигде не виждам.
От днес дяволът вести праща и гадая: ...

Някой ден ще се строшат буферите,
някой ден ще изтрещя зверски!...
И тогава ще хвана куфарите
и ще избягам, вдън гори тилилейски!
Ще хвърля мобилния вкъщи, на масата, ...

През поляни с макове
боси тичаме, окрилени
от любов и мечти,
с цветя в косите закичени.
Към дъгата изгряла ...

В живота критичен и смахнат дори
човекът бедстващ плува във мътни води.
Улици кьопави, хората зли...
Автомобилни гъсеници щъкат...
Във хаоса сив на нашите дни. ...

Поех глътка въздух
и гневът в мен се надигна.
Погледнах отвъд планината от хора
и гневът пак в мен се надигна,
без да питам ни как са, зашо са, те обсипаха ме с хули безмерни ...

Ще те скрия в шапката на стих,
път поел по цъфнали пътеки.
Извор във душата ти открих
от капчуци ромолни и меки...
Ще те скрия в джоб на сънен миг - ...

Вярно е, че пресичах неправилно улицата, но той трябваше да спре навреме, трябваше да реагира по някакъв начин, просто защото имаше време да го направи - скоростта, с която се движеше, не бе особено висока, така поне ми се стори, докато го мярвах с периферното си зрение.
Обаче не успя да спре наврем ...

Хората казват "Надеждата умира последна",
но ето накрая, че умира и тя,
безутешни ще бъдем ние до края,
щом сега при нас смъртта е дошла.
Тъжна мъгла ми обзема душата, ...

В очите на мама
По цели дни някога аз се пилея...
Замръквам, осъмвам - мен дълго ме няма
в дома ни, където претихо живея.
Там трепетно чакат ме татко и мама. ...

Пак стоя до късно навън,
пак нямам спомени от сън,
навън се съмна и светлината лицето ми озари,
търсейки нещо в душата ми, пълна със мечти.
Лесно аз не се предавам, ...

юни 2014 Румяна Славова
на баба ми
Добрите хора бързат
обич да раздават -
знаят - ще си идат рано! ...

Не сме от сой. Не сме от потекло.
Незнайни като своите деди,
вървим срещу житейското русло,
без даже да оставяме следи.
Далече от удобства и уют ...

Беше есен, отминаваща, към края си... или пък не. Следобед. Помня, че учениците вече бяха започнали училище, а аз все още очаквах първия си ден в университета. Разхождах се сама по осеяните с жълти листа улици и ми се искаше на моменти да скоча като малко дете в тях и да ги разпилея още повече. Не г ...