Тя крие думите, които не изказва,
с ръка докосва устните си.
Не ще я видиш да се подмазва,
на никого не прави мили очи.
Тя носи със себе си нощта. ...

За онази любов говоря. За онази, нали знаеш… която кара сърцето ти да бие учестено… или да спира. Да спира и да не знаеш колко време точно си бил мъртъв. За онази любов - от най-старите приказки. И онази, за която няма да прочетеш в нито една легенда. Лудата, необяснимата, понякога баналната… караща ...

Мед от тръни...
С дядо си заминаха пчелите.
Медът е друг сега - горчи.
Цъфтят на тръните очите
и пак е пролет, но почти...

Влюбена съм в твоята поезия...
в липсата на прозаична рима!...
Влюбена съм във косите ти,
ръцете ти са моят смисъл!...
И нощем само с твоя образ аз заспивам, ...

Отново на земята
Безброй „обичам те“ и… тишина.
Затворих себе си отново в тъмнина.
Облякох черните одежди
и мъдро сключих вежди! ...

Дълго скитала Аксения,
търсейки Любословения...
Разговаряла е Далия
с папагалите в Австралия...
Каза нашата Наташа, ...

ВЕЛИКДЕНЧЕ
Сред зелената тревица
аз видях великденче.
С розовата си главица
но е цъфнало вече. ...

"И ти ли ще отплаваш като другите,
откраднал късче обич от душата ми?
Уплашил си се може би от бурите
на дните ми и вдигаш си платната.
Дано да са попътни ветровете ти ...

За първи път я видях при пристигането си. Ефирно създание, чиято цветна рокля единствено напомняше за присъствието й. Без нея вероятно нямаше да я забележа. Беше слаба, губеща се из пространството. В последствие разбрах, че почти никой не я познава и не я е виждал. Не се изненадах. Трудно е да задър ...

Ти - зюмбюл, увличаш ме в мечти.
О, мило птиче, до мен ти полети!
Що изпитвам - думи трудно намирам.
Без твоята добрина сякаш умирам.
На самотата скръбта ме измъчва. ...

Нарциси
Не знае никой, как
по тялото ми цъфват нарциси.
Когато сутрин пак
ме грейнат неговите ириси. ...

Имах много отдавнашно случване
(ни най-малко не беше планирано).
Госпожата Съдба след проучване
вирус някакъв в мен инжектирала.
Разболях се от болест нечувана - ...

Виктор Орбан,
ти разби
либертианския мираж!
Във твоя фокус се събраха
милионите съдби ...

Чувствам се добре, когато
здравето дарява ми усмивка :)
щастието облича ме богато
и любовта е... без почивка ;)
Обичам да обичам да обичам! ...

НОКТЮРНО
Със ласката на мека топла есен
завръщам се на село, у дома,
но ме посрещат празни и без песен,
сами, осиротелите гнезда... ...

- Дали някой ден ще е късно?
- Не знам...
Но ме е страх да затворя очи.
- Сърцето ми всеки миг ще се пръсне...
- Недей... ...

Дървото вън... кристален свещник,
запалил утрото си в мен.
Сънувах теб, така горещо е
да имам земния ти плен.
Снежинки в мен редят картини ...

Щом часовникът удари полунощ
приказката свършва, всички лягат пак.
Само аз единствено будувам още
и пристъпвам нервно крак до крак.
От въздишки пак се уморявам, ...

Умират птиците във полет,
щом няма с какво да ги дариш.
Тъй както мислите човешки,
щом с дела не ги ти подплатиш.
Дори когато вън е буйна пролет ...

В този ден, в който го усетиш
Мени се цялото ти поведение,
Намираш смисъл да живееш -
Това е да изпиташ удовлетворение.
Нищо не липсва и не чакаш, ...

Влакът пуши, заминава,
тракат релсите зловещо.
Ах, плачете очи черни,
че той веч си заминава.
Той поема ми ръката ...

„после ще се отдам на изкуството”
из некролога на Пламен Янкуловски – плевенски художник,
директор на ХГ „Илия Бешков”
Обичайте днес, пейте, смейте се, спете
на рамо любимо, плачете, мечтайте. ...

Вървях леко приведен, опитвайки да се предпазя от изсипващия се, като порой, дъжд. Старият ми, прокъсан каскет беше плътно захлупен над очите, в опита ми да спра дъждовните капки да се стичат по очилата. Защото беше невъзможно да виждам през тях, когато малки рекички се стичаха по иначе ясните им ст ...

Мога да говоря само с обичане
Кафевите ти топли очи
са моите кладенчета жива вода.
Пия жадно, жадно, жадно
на глътки любов и грях- ...

Понякога съм толкова изгубена в себе си,
че коя съм и къде отивам са хикс и игрек
в сложна система от космически уравнения.
Спускам се към подземието на първия атом
от материята на поредното си тяло ...

Не те понасям. Чуваш ли? Не те.
Във мене всичко лошо провокираш.
И гняв, и болка, черни бесове,
успяваш само с дъх да акумулираш.
Не те понасям. Чуваш ли? Не те. ...

Следа
Аз съм
на другия край на отсечката.
Усещаш ли
паметта помежду ни. ...

Ден след ден
Животът си минава;
И започнахме със теб...
Животът да ни отчуждава!
Станали сме други хора... ...

Не умея аз да пиша
изтънчено, прецизно и красиво,
не всичко в мене се римува,
понякога е много диво -
хаотично, безразсъдно, аматьорско, ...

Проблясва нейде от небето
първият лъч светлина,
утихва гневът ù над полето,
май си тръгва старата госпожа.
Люта и страшна, силна дошла, ...

Погледнах се в огледалото, зад мен стоеше тя.
Беше Смъртта. Попитах я - Време ли е вече?
А тя ми отвърна с леден дъх - Да. Имаш право на едно последно желание.
Тогава я попитах - свали си качулката. Искам да те видя за последен път.
Тогава тя свали качулката и любимата ми се появи. ...

И какво от туй, че утре
пътищата ни разделят се.
Нима днес
извървяхме го във една посока.
И какво, че утре ...

Преди да се събудя се усмихвам,
дланта ти топла нежно ме следи,
във унеса блажен притихвам,
сърцето ти със моето звучи.
Проблясва лъч и палави прашинки ...

Тази вечер луната не спи,
тази вечер луната е будна
и във нейните светли очи
има капки - тъгата ѝ лунна...
Цяла нощ ще бъде на небето. ...

Ти имал ли си друг живот,
съдбата ти е просто всичко,
не можеш да потънеш в гроб,
пък болката приемаш лично.
Не искаш да останеш тук ...

Не мога да забравя твоите очи,
прозрачни са като стъкло
и знаеш ли, през тях личи,
твоята мъка, твоето тегло.
Не мога да забравя твоята усмивка блага, ...

ПОЗВОЛИХ СИ ...
Позволих си да сложа ръка
във ръката ти силна и нежна
и да тръгна със теб по света,
без да питам къде ме отвеждаш... ...