Даже без дъх. Право в очите.
Моята длан ти топли гърдите.
Мокри тела. Ускорено дишане.
Само секс... сега... без обичане.
Взе ми ума и дъха ми крадеш. ...

Човеконенавист
в един свят изгнил, на алчност и злоба...
Безропотни парии,
които не знаят какво е тревога;
умислени крачат към адските двери – ...

Мисълта за теб е поезия,
тя възкръсва от думи приспани.
Аз те искам сред бялата прерия
с леден дъх и целувки от макове.

сънища в реалността,
реалности в сънищата...
истини...
ограбени мисли,
откраднати истини... ...

Калинка броди в снега,
като пътник в нощта,
с надежда тя една,
да посрещне пролетта,
с разтворени крила ! ...

Имало едно време една малка, но много специална птичка. Наричали я птичката на щастието. Това било, защото тя летяла от клон на клон, от дърво на дърво, от град на град и дарявала на всекиго щастие. Не щеш ли, един ден Дявола решил да я хване и да я затвори в клетка, за да може хем да отнеме щастиет ...

Моите нощи
Разпилени парченца тишини
с вкус на любов са нощите ми.
В които шепна името ти
на огъня в огнището ...

Пощадете Луната! Вече тя умори се
името ù да спрягат във тъмното...
Всеки втори за нея нае се да пише
и баналности много покълнаха...
Всеки трети жонглира с Вяра, Обич, Надежда, ...

Саша
Дим се носи над окопа. Аз и моят приятел Саша напрегнато пушехме цигара.
Дърпахме толкова силно, че филтърът изгаряше устните. Дълбоки сенки под очите, ни превръщаха в призраци. Сиво небе над нас ронеше малки снежинки, между които летяха безброй куршуми. Саша ми разказваше за семейството му, ка ...

Ломни ме като есен в зимите студени,
като кокиче насред пролетта.
Помни ме като слънце във виелици свирепи,
като жар там някъде в пепелта.
Ломни ме като лястовица бяла, ...

мекотело
се измъкват само по ципа
от хитиновото си
минало

Обич и омраза - полюси
от две велики чувства.
С тях си непразен.
Душата не е пуста.
Обичам с болка омразата, ...

След толкова години преход почти достигнахме отвъдното…
Там нейде –
отвъд ръба на света,
над облаците и мъглите,
където горди ...

Какво да се лъжа, че зимата
ще топли (за мене) в ръкава си лято?
Студено е. Свикнала с климата,
дори и не питам, къде са цветята.
Изглеждат ми ниски веригите ...

Разминахме се ние двама с теб,
в момент безкраен под синьото небе.
За теб написах първия си ред,
последният ми, знаех - пак за теб ще е.
Дъхът ми секна за секунда, ...

Денят си тръгва, мъничко обиден.
Слънцето се скрива срамежливо.
Пътят е бетонно-керемиден.
Люлеят се антените игриво.
А някъде по парещите сгради, ...

Затварям (с трясък) пак вратата -
по улиците тръгвам да се утеша...
до болка този град познавам,
но изгубва ме за сетен път нощта.
Не виждам нищо и ми е студено; ...

Наобичах се, настрадах се, находих се
по трънливите пътеки на моите любови.
Накървяха се нозете ми
... и се сковаха.
Натъжих се, насълзих се, наплаках се ...

Чувството особено, отново ме обхваща,
вдъхва ми нов живот...
Трепва сърцето, нов ритъм подхваща -
надявам своя хомот...
Спуска се мъглата на моята слепота, ...

Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал...
на Звездичката ми...
Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал
и слънцето ухажващо плътта ти...
Света намразих, че не ме е питал ...

С какъв ли дар си ме орисала
при яловото ми начало?
От търсене загубих смисъла
с мотива, че съм полудяла.
Дъхът ми скача по седенките ...

Как да не обичаш земя
като тая,
изпълнена с обич
и сладка омая.
Напролет с дъх на ...

Речникът безпомощно мълчи
за думите, Единствено възможни;
Мълчи за тях и този свят навъсен,
макар че непрекъснато гълчи,
кога изискано, кога безплодно сложно. ...

Понякога се чудя щастлива ли съм? Седя, гледам в една точка и се замислям какво изобщо се случва с мен ? Какво изобщо правя с живота си, ще престана ли някога да се самосъжалявам и най-сетне да променя нещо сама, вместо да седя и да чакам „съдбата“ да си подреди всичко...
Питам се защо позволявам вс ...

Разтапяме се... някъде във тъмното,
ръцете ти се вплитат във косите ми,
издишвам те... отварям те... изгубвам се
в дълбокото изпълващо очите ти.
Разливаме се... някъде по края си ...

Под маските на свято благочестие,
зад многото напудрени слова
се крият злоба,
корист
и нечестие! ...

Окуцяхме от толкова тичане.
Ослепяхме от лъжите изричани.
И фалша ни стиска яко за гушите
и се давим във злоба. Пък суша е!
Суша е. Няма вода. ...

Само тъжните щурци,
снимките за спомен
и увехнали венци.
Входът е свободен.
Тука гроб до гроб стърчи ...

Водата ли е твоята стихия -
заливаш ти душата ми с вълни,
във извор ли най-чист да те открия
или си топъл дъжд във мойте дни...
Във въздуха ли да те търся скрита - ...

Научи ме да обичам
Нека бъде тихо, както стъпките ти, когато ми носиш кафе сутрин и си мислиш, че спя.
Страстно като целувките, които карат устните ми да се напукат от жаждата за тях.
Силно като ръцете ти около мен, когато всичко в мен крещи да си тръгна, а ти ми шептиш, че ме обичаш.
Красиво като о ...

Времето лети.
Времето ни събира и ни дели.
Истина е и боли!
Моля те, прости!
Ще се срещнем пак, помни! ...

Една светулка в лятна нощ ме води.
Една светулка в пътя ме зове.
И в мене никнат хиляди разводи
със мойте някогашни богове.
На всяка крачка с тях се аз развеждам ...

МЕЖДУ МЪЖЕ
- Виж, драги, това твоето, освен че не прилича на нищо, ами от всякъде си е „хурка”!
- Ъ!
- Не ми ъ-кай, ами сложи малко от шпековият, щото тази шунка е менте!
Гледам го и му се чудя на поведението! Да му треперя от една шепа вълна и кокали, да го въвеждам, и да го ощастливявам при най-го ...

НЕПРИЛИЧНО
Докосни ме! Недей да трепериш,
от внезапната страст онемял!
Да възбуждам мъжете умея –
като всички и аз съм жена. ...

Ако има любов – аз не вярвам, че има –
бил би светът по-добър и красив.
Ако има любов, в непрогледната зима
лъч светлина би ме направил щастлив.
Ако има любов, бих намерила себе си – ...

Христина Миленова -вокал
Диан Димитров -китара
Йола Мирославова -пиано

Тази композиция посветихме на великия Джими.