Любовта – основна човешка драма
(съчинение – разсъждение)
По "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев.
Човешката душа и чувства са и винаги са били един необитаем и непрогледен океан. Не са малко авторите, които са се опитвали да опишат колко силни могат да бъдат човешките чувства и как преобръщат п ...

Време за раждане... Време за смърт...
През дъха ни животът изтича,
но да дишат тревите няма да спрат,
само трябва някой да ги обича!
Време за обич – танцувам в полята ...

Кучето щастливо бе на двора,
спеше то под старото корито,
гонеше кокошки без умора
и коремчето му беше сито.
Че стопанинът му беше щедър, ...

Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"
Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.
Лазаров ден е...
Още в тъмни зори старите ...

Аз не ходя по Земята
а Земята ходи по мен...

С животни съм си била говорела... Хлопало ми нещо... Абе, я си гледайте работата. Хлопа, верно е, че хлопа, вратата, ама тя щото е стара и вече не се затваря плътно. То всички рано или късно натам отиваме - на един му хлопа ченето, на друг колената... Ми ядосвам се, ами! Че с кого да си говоря? Тръг ...

И няма лек за този ад
Такава ревност ме гнети
към моя рицар пъстрокрил.
"Не само твой е." все кънти,
щом мисля за лика му мил. ...

понякога една целувка стига
да взриви света ти мигновено
в душата ти се раждат земетръси
слънцето изгрява на обратно
следобедът е, всъщност, ясно утро ...

Аз съм минало време, несвършено,
жива била съм, а духом сломена.
Странно, че помощ от никой не дирех,
с чувство за мазо била съм родена.
Мама и тате се карали дълго, ...

Знам, че сега спиш. И ми е странно. И малко ме боли. Че не съм до теб. Свряла се под завивките, наполовина под теб, наполовина върху теб. Странно се чувствам като знам, че си се отпуснал на мекичко и топло. Дишаш бавно и спокойно. Едвам усещам как дъхът ти, топъл и ароматен нежно си играе с косите м ...

Тази сутрин,
излизайки на двора,
видях, че най-младата
дамяновска кокошка
кътка малки пиленца. ...

ДРЯМКАТА НА ВУЛКАНА
Сега сме в Европейския Съюз.
Така де, вече част сме от Европа.
Не знам дали за нас това е плюс
или сами си седнахме на топа?! ...

Момиче
В кошничка меко застлана,
твойта мечта се побира.
Толкова сълзи изрони
за топчица мека коприна. ...

Аз съм твоето момиче – не разбра ли?
Спри да търсиш, вече ме откри.
Не поглеждай спирайки на светофара
за красиви, канещи очи.
Аз съм тук, живея близо, ...

Аз съм дизайнер
и постоянно творя.
Моята нова колекция
нека ти представя сега:
Специално за дамите - ...

Тежко е положението в родната страна…
Тежко е за майки, за бащи, за деца…
възрастните и те носят голям товар…
за смърт си мислят и това им е цяр…
но нормално ли е това? ...

Една любов бе тъй прекрасна.
Но таз любов невинаги бе ясна.
Една любов завинаги угасна.
Когато тръгна си от мене ти,
сърцето ми завинаги разби. ...

Настроения
Улисана в дребни грижи
пропуснах пролетта -
откъснат лист от календара,
поредна крачка към смъртта ... ...

На Връбница. Света Неделя.
Пред храма - хрисима тълпа.
Незрящи идат да прогледат,
сакати - да проходят пак.
И свещи, и зелени клонки, ...

Защо Бойко от власт падна?
Защото в държава страдна
калинки и недообразовани хора,
някои от които трябва да са във затвора,
от управление много не разбират ...

И търсех те по друми.
Превръщах те в мотив.
Описвах те със думи.
Рисувах те с молив.
Намерих те накрая ...

Стефан се роди с недъг. Лявото му краче беше по-късо от дясното с цели два сантиметра. Сякаш точно тогава, трите орисници около креватчето му бяха неразположени по едно и също време и твърде припрени да издадат доживотната присъда, за да си тръгнат с облекчение и да забравят за лошото си настроение. ...

В този живот не ми провървя,
явно така било ми е писано.
Все по тънък лед да вървя,
а душата ми бяга орисана.
Всички пътища водят за никъде, ...

очи
Розаичен текст
почти
пре-хапан език
горчи ...

Посветено е т'ва.
ПравораздаванеЛайв
Медиите отдавна бяха наричани "Четвъртата власт", но тяхното влияние бе легитимирано в средата на XXI със вливането им към първите три. Неясно бе дали правителство има телевизии, радио и вестници или обратното. Кръг от големи корпорации, който десетилетия наред с ...

И ако някой ден си тръгна и ме няма вече,
Аз искам да остана спомен,
Ала не такъв горчив болезнен,
А ярък, весел като мене.
И ако повече не видим си очите, ...

Толкова загуби!
Споделям, не се оплаквам,
но боли безпощадно!
Със слаби карти
как да надцаквам! ...

Слънцето блестеше,
а сърцето ми като факла гореше.
Ти беше този, който го разпали
и взе всичко без да ме жали.
Времето минава, не чака никого, ...

От Разпятие до Възкресение
Уморено дими цигарата,
пише дълги многоточия
по ръба на охлузената тишина.
Аз съм онзи, водил ...

Смъртта, тя идва като гръм,
тъй неочаквано и без сигнал.
Тя не пита млад или стар
добър или лош тя просто идва...
И след тази смърт в сърцата ...

Имало едно време една чаша. Имало я е тогава, има я и сега, винаги ще я има. Съвсем обикновена стъклена чаша за вода. От нея пие детето, когато се върне потно от игра. От нея пие болният, за да преглътне поредното хапче. От нея пие щастливецът, узнал най-хубавата новина в живота си. Само един човек ...

Още една песен без която не мога ;)
Лу Рийд – Прекрасен ден
Просто един прекрасен ден!
Да пием сангрия в парка,
а после, когато се стъмни, ...

Как да се върна на онзи остров отново?
Там, между нежните мъжки ръце,
където знаех, че щях да съм само твоя,
където от радост сърцето ми щеше да спре.
Разхождаха се пръстите ти кротко ...

Той вървеше нагоре по стълбището на подлеза, когато чу тракане на токчета. Вдигна очи и видя на най- горната площадка да се появява млада жена. Приятно заоблен силует на фона на залязващото слънце. Лицето й почти не се виждаше заради ярката светлина, то той успя ясно да различи пухкавите й скули. Тя ...

Когато престанем да се целуваме
Когато престанем да се целуваме...
Дърветата ще станат стълбове,
за тях ще се закачат птици,
неутешими без зора и въздух ...