Малка тъмна стая – два на два -
прозорецът почти се забелязва.
И няма проход, късче светлина,
от който мислите ù да избягат.
Тя кръстосала крака във крак, ...

Сега като си помисля, всичко започна заради онази рокля.
Мразя да ходя по магазини, особено когато не ми се налага. Изобщо не ми е в стила да надзъртам тук-там, за да убивам време или просто да позяпам. Обаче роклята стоеше прекрасно на манекена, а на витрината имаше еднометров надпис - "разпродажба ...

Навън вали, опръска тишината.
Разкаля се, хранителен режим.
Промяната опря се до стената.
Дали да бъде трябва да решим.
Мокро е, вали и е студено. ...

УВАЖЕНИЕ ФОРМАЛНО
Когато общуват с ВИЕ,
пък аз им отговарям с НИЕ.
Ирония дали разбират
те малко ме интересират. ...

Обичам те
(Криле)
На Камен
Обичам те. Обичам те до болка.
На всеки милиметър. С всеки дъх. ...

ГОТОВ НА ВСИЧКО
Седя си вкъщи прикован,
Сломен от злобна болест,
Къде е пътят ми постлан
Със мъка и със много горест. ...

Омръзнаха ми дневните несгоди.
Тормозят ме и дребните неща.
Размивам се в различните породи,
но грее в мене огън от свещта.
Дотегнаха ми пътищата прашни. ...

Очите си затварям
и те виждам,
влизам в твоите очи,
душата ти прегръщам
и те вдишвам, ...

Кой от нас него познава?
Той е най-активен член.
Все недъзи порицава.
И досажда по цял ден!
Все мърмори, все опява, ...

Така прекрасно е това,
да носиш името жена,
обичана и тъй желана,
недолюбена и тъй желана.
Така прекрасно е това, ...

На нея!
Харесваш в нея очите ù големи,
защото на мен липсвали са ми!?
Но лъжите ти са по-големи
от очите ù така надарени. ...

Най-истинска е Майката природа.
С дъждец зарадва ме сега.
Харесвам капките да чукат по стъклото
като пеят своята песен.
Но повече харесвам теб, приятелко добра. ...

Не стъпвам по земята,
дете съм на ефира,
кръщелница на Луната,
невъзможна за намиране.
Живея из хоризонти, ...

не ме ли позна...
аз живея във тебе...
населявам душата ти...
във сърцето съм свила гнездо
аз съм другата твоя история... ...

ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ
Бях някога пред теб на колене,
държах ръцете ти, гледах в очите ти.
Попитах: Дали можеш със мене
да доживееш до края дните си? ...

Животът на аборигените преди и след идването на европейците
Непознаващи растениевъдството и животновъдството, препитаващи се с лов и риболов и събиращи корени и плодове, аборигените са единствените господари на цял един континент - Австралия.
Но тъй като в нашия свят нищо не е статично, то през XVІІ ...

Тъй, сякаш капят борови иглички
и падат върху борова земя,
в съня си диша моето момиче,
а аз долавям този дъх едва.
Безкрайно деликатно кислородът ...

ПРОЛЕТТА ИДВА ОТ СЕВЕР...
... до пролет, до другата пролет...
Тя, пролетта, дойде прекрасна...
Н. Вапцаров
Пролетта идва - от юг. А дано! ...

Седя, като врабче,
на перваза на деня си,
сред мислите си, че
все крилцата ми са къси.
Че моето не бе ...

Семпло и непретенциозно изпълнение за феновете на натуралния звук ;)

Как така съм от тебе обсебен
и е луднало мойто сърце –
все за тебе уви, непотребен,
като облак за синьо небе...
Като пламък очите огрял, ...

Сърцето ù му принадлежеше, дори след годините, които бяха минали. С всяка изминала секунда, в която тялото ù се тресеше от тъгата, маските ù падаха една по една. Накрая останаха само сдържаните сълзи. Исках да я прегърна и да накарам всичко, да изчезне, но не можех да сваля гарда. Минутите минаваха, ...

МОРЕТО
Защо ми е да ходя по Карибите?!
Да се скитам там немил, недраг!?
Тук ме знаят раците и рибите.
Морето е до моя бащин праг. ...

ИДВАМ НА СЕБЕ СИ...
/на Мая М./
Животът ми бе низ от грешки
големи, малки - всякакъв калибър,
понасях радост и насмешки ...

Недей, момче, в очите ми поглежда,
повярвай, рискът твърде е голям!
Че погледът ми закачлив изглежда,
ала коварен е омайният им плам.
И на дълбоки кладенци приличат, ...

Познавам Яна Калинкова много отдавна, от един ученически лагер в Равда през 1981 г. Постепенно, с течение на годините, загубих следите й. Знаех само, че е завършила история във Великотърновския университет и че живее със съпруга си в Пловдив. Изненадата ми беше голяма, когато, благодарение на facebo ...

И така утихнаха сълзите,
в забрава си отиде пролетта,
и небето синьо се разплака,
и настъпи есента.
А стичаха се по неволя ...

Мислиш за мен! Зная! Усещам те!Помниш ли някога, бяхме само двама. Аз сънена и рошава, там на нашата поляна. Ти, див и по-влюбен от всякога. Пишеш с устни стихчета по голото ми тяло. Гъдел ме е! Спри де! Не, не спирай! Искам още и още! Насищане нямам! Очите ти тъмнеят. Оглеждам се в тях. Онази усмих ...

В душата ми се насъбра тревога
ще може ли да устои,
че още е безумно млада,
а старост предстои…

Когато си сам и не ти се диша
и не можеш да понасяш себе си,
когато просто седиш и гледаш през прозореца
в дъждовен ден,
или се гледаш в огледалото ...

Изпих до дъно болката горчива,
преглътнах с мъка твоите лъжи,
залях с омраза любовта фалшива,
разкъсах спомена за твоите очи.
Изтрих от паметта си твоето име, ...

Ти за мен си Светлината,
омагьосващи Нощта очи,
ти за мен си Тишината,
шепота на хиляди Звезди!
Ти любовен Белег си за мен, ...

Дойде ли вече? Бях задрямала,
но чух в антрето тихи стъпки.
Колко разсеяна съм станала
от закъснелите ти тръпки!
Как беше днес ли? Недодялано. ...

Пролетта е тъжна –
от ресниците ù дъжди,
в пазвата ù
птици се свили,
изплашени ...

ШЕРШЕ ЛА ФАМ
Превърнах се във крива въпросителна.
Застанах инатливо до сърцето си.
Не исках да ми срича относително.
Не исках да ми казва общо взето. ...

Нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
и ето че съм вече Бог,
на себе си, на всичко.
Това е да си шия свят, ...

В тъмен дом се вмъкна
тихичко мишленце,
почна да тършува
с влажното носленце.
Пъхна в торбичка сиренце, суджук, ...

Той беше там. И притежаваше
всяка мисъл на всяка жена.
Всяка вечер с тях се примиряваше,
макар да искаше точно една.
Тя беше там. Решителна. ...