Кога е любов? И кога е тъга...
Кога е въздишка на песен...
Ръце, без които не мога да спя,
прегърнаха моята есен...
Кога е любов? И кога е сълза, ...

Сбогуване
Море съм... Не предвидих сушата.
Вградих вълните си в мозайка.
Изгубена сребриста чайка
в очите ми заспива сгушена. ...

Един захвърлен ангел в парка спи,
сънувайки сценария на свойто детство.
С крила потръпвайки в рояк мухи
той стиска в шепа щедрото наследство.
Матрицата на вестника е негов дом, ...

Във мене стихове се раждат
бездруго – и на сън дори!
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.
Умират. Не остава нищо, ...

Нямам нужда да бъда обичан.
Съжаляван, по милост търпян.
Да си плащам за нежност излишна,
да седя, като просяк презрян.
Нямам нужда от тежкото бреме, ...

Свят забързан сив и скучен.
Свят във облаци обвит.
А във всеки ъгъл дебне,
нечий скрупул неразвит.
Всеки склонен да убива... ...

Изгрев
Е, роди се бебето ти, майко!
Гледаш и не можеш да повярваш -
мокро жабче, сбръчкано и жалко,
рита със крачета, вдига врява. ...

Изгубихме се в редовете на живота
като читател между страници на книга,
прочетена, но някак неразбрана
и изтълкувана в погрешната посока
със болката, че нещо не достига... ...

Беше краят на април. Нищо и никакъв, направо мизерен край. Целият месец бе паднал съвсем малко дъжд, а слънцето жулеше сякаш бе август. Казват че депресиите се отключвали или при много мрачно време, или при силна жега. Кой знае дали е тъй, човекът е комплексно същество. Един страда от несподелена лю ...

Плевенска епопея
Плевенската епопея,
кой не е чувал за нея,
говорим за слава,
без историческа забрава, ...

С ръце, треперещи от старостта
и от вълнение, че пак си тръгвам,
подава баба китчица цветя
сълзи в очите бърше тихомълком.
Сполай ти, чеде, че намина ...

Сред баладични висоти
Сред звънки мисли и предели
кипи пространствената тишина,
а Слънцето до облаците бели
разбулва вековечната земя. ...

Уморих се от дългата обич.
Като полет надолу в безкрайно пропадане.
И отвъд ориста "неспособна",
само твърд, само хлад по-мъглив и от ада.
Не преминах отсам бариерите - ...

Iridescent
When you were standing in the wake of devastation
When you were waiting on the edge of the unknown
With the cataclysm raining down, insides crying save me now
You were there, impossibly alone ...

Над този град никога не прелитат птици. Техните сърца се сковават от студа, който излъчват жителите тук. Хората са отчуждени, не се поздравяват един друг, лягат си и се събуждат сами, обядват сами. Масите в ресторантите са малки, много отдалечени една от друга, а около тях вместо места за големи ком ...

Животът ни – надрусан кочияш,
в каретата на времето ни вози.
Целуваме се... Бог е много ларж -
душите ни греховни не тревожи...
Жужи край нас човешки кошер цял, ...

По-долу писаното е художествена измислица.Всяка
прилика с действителни лица и събития е напълно
възможна.
За душите наши вие сте търгаши
на някои близките в чужбина, ...

Аз искам
днес да съм
отвесно изправен нахал.
Пък нека
върху мен ...

МАКОВЕ
Изтече кръвта
на маковете,
без да сме узнали
кръвната група на Май ...

Липсват ми ръцете ти, които пишеха за мен...
липсват ми онези думи, с които ме рисуваш...
И очите ти, които нощем само моите коси сънуват -
във лилаво...
Аз завивам се със спомени за теб и тихо плача, ...

Много приятна и мелодична песничка според мен :)
Слънчев следобед
Данъчните ми отнеха всичко
и ме оставиха в моя празен дом
да мързелувам целия слънчев следобед ...

Искам да се извися високо,
поглед да зарея в простора,
да съм стъпил широко,
планини в ходилата да ми бъдат опора!
Искам да се бия за славата, ...

Затворена съм в спомени. Събуждам се и лягам с тях... А Бъдещето ме очаква. Не знам готова ли съм да поема пътя напред. Сили имам, но не искам. Страх ме е от неизвестното, не знам ще се преборя ли...
Вината не ме оставя на мира. Исках да тръгна, а сега- да се върна... или пък да остана? ПОМОЩ! Имам ...

Във този свят на бури земетръсни
ти беше сигурност, опора и утеха.
След тебе сме тревожни, уязвими, пусти...
В душите ни е болката нелека.
А казват: "Времето лекува", ...

Здравей, мило дневниче,
има нещо в неделя вечерта, което е наистина много, много депресиращо. Знам, и аз помислих, че е заради факта, че на следващия ден започвам училище. Но съм усещала същото и през ваканции. Не мисля, че е толкова просто… Може би е само чувството, че всичко започва отначало? Дори ...