Здравей, живот, наричай ме жена -
изпълнена съм с грижа и човечност,
ала на крехките ми рамена
тежиш горчиво цяла вечност..
Здравей, живот, нима не ме позна? ...

Душата ми е като разбита селска улица. Дупка до дупка и даже трап! Пресъхнала селска чешма, обрасла в бурени, боклуци и скрап. Но, какво нещо е, хора! В пукнатините се ражда живот! Цветя! Любов и надежда! Чудя се как оцеляват! Цъфтят! Разпръскват скромен аромат! И се възторгвам! Искам, опитвам се да ...

Реалността е ронлива пътека,
огъната в сенки и светъл контраст,
пулсът й – лудост и крехка утеха,
взрив от мечти и разбити стъкла.
Тя шепне със глас на надежда и мрак, ...

Какво като приличаш на Тошко Африкански,
откакто вчера тръгна по джапанки и бански?
Земята се огъва – под всяка твоя крачка –
преди да те погълне. И бавно да те смачка…
Ти можеш като рицар да ходиш по турнири! ...

Аз те помня красива.
А,не лелка с уморени очи.
Жизнен цикъл - поредица сива,
и лъжи, и сълзи, и тежи.
............................................. ...

Защо към други брегове да плаваш,
ако си пуснал котва край Неапол?
Красивите му гледки приковават, вкаменяват.
Везувий спи и не е ясно кога отново ще изхвърли лава?
Защо да водиш битки, ако можеш елегантно, ...

Аз съм бурята в твоите мъжки копнежи,
нощем с вълците вия към мрака бездънен.
Даже камък стихът ми красив ще разнежи.
Няма сили съдбата ми да ме препъне.
Мене халите зли и фъртуни не плашат. ...

Жената днес щастлива тържествува
и носи на главата си венец.
На нея и животът се любува,
та даже - съвършеният творец.
Жената крехка е и непокорна, ...

ЕГАТИ КРАТКИЯ ЖИВОТ!
… не знам дали животът беше кратък, или аз много бързо го живях,
дали оставих слънчев отпечатък в тефтерите си с рими – шепа прах,
дали в безброй погубени надежди денят ми отлетя си – дим в кюмбе,
наистина ли в дните мои прежни живях щастлив – на Седмото небе? ...

Отдавна птици не летят
и хоризонтите са мъртви,
земята е нов Марс по цвят.
Макар и без надгробни букви,
е просто гроб, една останка ...

Дали си грешница или девица
а може би несбъдната мечта
или жестоко наранена птица
едно е сигурно – че си жена.
Дали във барове или бърлоги ...

Спомням си когато бях дете
легнал на тревата и към синьото небе,
погледа отправил облаци броях,
формички им давах,на мечтите си се смях.
Всичко бе красиво,но в света се озовах ...

…и е толкова хубава
Всяко утро е толкова хубава
приела светлината на изгрева.
В главата и́ мислите - щурави,
душата - ранима, но искрена. ...

Нежно ухаещи пролетни нощи -
Леко прохладни ще ви се сторят, но
Поне едничко прозорче още
Си оставете недозатворено!
Тез калпазани много обичат ...

Благодаря, че ми се случи
Да те позная в мойта тишина
А ти! Наистина за мене си безкрая
Дори да те мечтая в самота.
Благодаря, че ми се случи ...

Стал нам этот мир, для нас, как чужой.
Стал нам ненавистен до боли.
Но знал ль я тогда, что своею рукой
захлопну ту дверь за собою?
Уже не смогу я отсюда уйти.... ...

Доброто не идва с надеждата. Надеждата идва с доброто.
„Бъди богат!“ е за телевизията. „Бъди дбър!“ е за живота.
Не е вярно, че добрият е нещастен. Но е вярно, че е беден. Откъм пари.
Не е достатъчно да си добър. Но е добро начало.
Добротата и богатството живеят в различни светове. ...

Ще те чуя в тишината,
когато падне нощ дълбока,
ще те чуя скъпа
във всяка стъпка.
Ще те чуя мила, ...

Ще ви разкрия тайните съставки
правещи един живот прекрасен.
А вие ще му сложите подправки,
за да е вкусен, колкото и ясен.
Първата е вярата, дори в човека, ...

– Каква изумителна утрин, не смяташ ли?
Сътворение се носеше на един облак в цвета на панаирджийски захарен памук и отвреме навреме разперваше пръстите на ръцете си, промърморвайки си нещо напълно неразбираемо под носа, при което от шепите му се посипваше златен прашец. Там, където попаднеше сякаш с ...

Тази дивна прекрасница, пролетта, се усеща преди края на зимата ... Още през януари белеят тук-там, красивите й първи предвестници - ранните кокичета ... Те ca ĸaпĸи oт онова мляĸo, c ĸoeтo е закърмен от Богородица млaдeнeцa Ииcyc, според древни поверия ... И снегът се топи, от хълмовете се стича во ...

Ако се абстрахираме от изводите на миналото, значи да нагазим неподготвени в реката на живота.Днес настъпват епохални промени в устройството на цивилизацията.И ако разсъждаваме заедно, ще се убедите, че сме свидетели на глобален катаклизъм в цивилизационен,климатичен, но преди всичко в екзистенциале ...

Когато мракът реши отново да овласти моята душа,
достигам до върха на Слънцето.
Падам, изпепелена
от горещия му вятър, повалена
някогашна, в ледена роса – ...

Как лягаш спокойно да спиш,
безумний юроде?!
Делата ти - пъклени,
езикът - нагли лъжи.
Оплел си в мрежи наивните, ...

Снощи, не помня точно по кое СМИ, може би като
отворих хладилника, и пред мен изскочи новината
с голямо ,, Н", че премиерът Росен Желязков имал
алтернативен план.
Бре, казах си, ей от такива премиери има нужда ...

Гората ставаше все по-тъмна, създавайки зловещо настроение. Бях се скитал из нея поне два часа. Вероятно групата, с която дойдох, вече пътуваше към дома с автобуса. Пред мен проблесна светлина за кратко и после изчезна. Насочих вниманието си към нещо в далечината, което изглеждаше като къща. Когато ...

Левиатан
по филма на А. Звягинцев
В посърнало градче крайбрежно,
с дъх на плесен от времена на Брежнев,
за сивия живот подсеща храма - ...

Обитаваме място, което наричаме Свят
Оцеляваме трудно, Живота приели за даденост.
Неизменно си мислим – Светът е до болка познат,
но изучен така – от повърхностни истини – крадени.
А дали е така, щом се втурнем в потока Живот? ...

Моето "Аз" и твоето "Ние"
неминуемо ще се срещнат.
Ще бъде ли сблъсък на две стихии,
или ще бъде поредното "нещо си"?!
Ще гледам ли снимката ти до изнемога, ...

И да знаете! Засипват ви с лъжи!
Не е вярно, че сърцето не боли!
Особено сега! Време на злини,
живото сърце много, много боли!
Да. Идва пролет. Мирише на живот. ...

БЕЛЕЖКА НА ПОСЛЕДНАТА СТРАНИЦА
Страхуваш се да бъдеш нежен.
Твърдиш, че слабост е било.
И времето ли скри копнежа
под дрипавото си зебло? ...

Издигнал съм си паметник неръкотворен,
не ще обрасне пътят хорски там с трева,
от стълпа Александровски, с вид непокорен,
по-горе ще виши глава.
Не ще умра – духът ми в лира тънкострунна ...

ЗАПИСКИ БЕЗ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
На ръст пораснах колкото невен.
В душата ми пчели се нароиха.
Изрониха се – ситнички, у мен
зрънца от непристъпна облепиха. ...