ЧАСТ ОТ ПЕЗАЙЖА В НЕДЕЛЯ
Аз може би баланса наруших,
когато пожелах да бъда твоя.
Живеех в приказен и кратък стих –
в потайните извивки на покоя. ...

И казват тя без дом, и без адрес е,
в сърца живее, крие се в очи.
Самата гладна храни с хляб замесен,
със съ̀лзи и от него ни горчи.
На нея уж човеците се молят, ...

ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
От други свят ли, Боже, съм дошъл, че ти брутално свлече ме на този? –
захвърли пред нозете ми чакъл! – не стелна моя друм с цветя и рози,
наместо в бяла къщичка от кал да си нареждам цял ден светли думи,
натири ме в Сахари от печал! – да се извъртам в гибли, в зли самуми, ...

Затвори очи и леко заспи.
Сънувай сладък сън,
сън в който аз и ти да сме герой,
да изживеем дълги приключения
и да създадем необятни спомени, ...

9. Ти беше райска градина
Българийо свята, Българийо мила,
самотна остана без Божа закрила,
дечицата твои далеч отлетяха,
невръстни напуснаха родната стряха. ...

Крием се във домовете свои...
и молим се да ни подмине този ад!?
Да търсим правдини... но да не засягат нас.
Да спим в копринени чаршафи!
Да се оплакваме че ни сърбят. ...

Не искам да споря.
Със думи да боря,
природни закони,
прилагани тук
от матрони. ...

Само чакам сигнал, и излитам оттук -
от горещата гръд на бетона.
Зареден съм с ракети, във бойния люк -
и със бомби, на всички пилони.
Флагът пада. Форсаж. И поемам напред. ...

Зората изгрява и проблясва,
топъл ветрец ни изпраща,
с мъниста в лъчите искрящи
топлата земя е на петна
и в следите на божура ...

Щом свърши учебната година на Нора, майката и бащата на двете деца решиха да отидат на гости за няколко дни при баба им в планинското село.
⸺Тъкмо ягодите ще са узрели – предположи майка им с усмивка.
⸺И ще направим компот и сладко от ягоди – ммм – облиза се Ники, който много обичаше филия, намазана ...

*
кълца крилата
слънчеви завистта
расте салата
* ...

– Архангел Михаил, признавате ли се за виновен по обвинението в саботаж на Светлината?
Насред сиянието на галактики, мъглявини, звездни купове, далечни черни дупки и избухващи супернови, тронът на Светлината се носеше из безкрая и пръскаше невидими, но осезаеми лъчи от благодат. Една бъдеща майка на ...

Хитринки ... . Вкъщи, през зимата най-вече, почти винаги на терасата или, вече замразена, без тиква не оставам ... Чудесен, удивителен плод - хем вкусен, хем и здравословен, (плодов зеленчук) ... Тиквата е царица на есента, символ на плодородие, дълголетие... Истинско съкровище на полезни вещества и ...

Аз още вярвам в звездната си същност,
в неразпиления си още земен прах.
Сега към бившето не се завръщам,
защото бъдещето проумях.
И вярвам в твоята любов потайна, ...

Приказка от седмото небе
окултна приказка
Наричат ме Кадмон.Сега обитавам седмото небе.Аз съм стар дух. Докато стигна
до тук трябваше да премине дълъг период от безкрайния миг.Защото прекосих предните шест небеса.Когато достигнах седмото,въпреки че съм преживял какво ли не,аз изумях.Никога и никъде ...

Има много завист в този свят,
много злоба, много жлъч и мъка.
По земята се прокрадва хлад,
изтъкан от болка и разлъка.
Има неизказани слова, ...

ФАБРИКА ЗА СВЕТЛИНА
... аз имам фабрика за светлина – дори и слънцето да не изгрее,
щом изпроводя тъжната Луна, и ще ви плисна шепичка от нея,
и цветето ще вейне венчелист, и мравката ще тръгне да щипука,
светът ще се събуди тих и чист, и нека цял ден бъде му наслука, ...

Нека чаши пълни да останат,
нека ястия в чиниите стоят!
Когато двама си пристанат,
един от други ще се напоят!!!

Точно там, където всичко е едно
и едното е основата на всичко,
отсъства редно и нередно -
само смирение тихичко.
Там, където любовта е цяла, ...

Невероятна музика…
Седя, мълча, пия…
Сам съм.

Ежедневки 156
1. Маскирах се, като българския елит... и показах цялата си простотия...
2. Изгубих цялото доверие... към себе си...
3. Често се губя в женските очи... и се намирам на други анатомични дадености...
4. Специалист съм в събирането на лични данни... тоест, чиста проба доносник... ...

В душата на този свят отново зреят революции.
И Арес отново е богат! И Арес живее в хралупата
на кървавия небосвод... Колко ли още ще ни има...
Нима светът е некролог, запленен от тиха зримост?!
Слънцето – далеч от нас, едва ли ще ни съжалява... ...

Затова плача, моля Бог,
давам всичко,
за да го преодолея.
Всеки ден е борба,
но се надявам, ...

Несравним и божествен,
е на майката лика;
той със святост жива е надарен,
че любов от мама вечно блика!
Жена е тя и Богиня, ...

Помнете - аз нищо не искам да знам.
И вашето съчувствие не искам.
Тъй по-добре е за вас - да съм сам,
да нямам никакви близки.
Не вярвам, че има на тоз свят доброта, ...

Косите й лимонени с нюанс златист
осветяват нощта ми като плам лъчист,
и сърцето ми разлиства като цветче,
с блясъка е узряло да се облече.
Очите й са бистри езера ...

В съзнанието ми
се прожектира филм печален.
А на лентата е изрисуван гроб.
Аз просната в ковчега,
заради един жесток урок. ...

На моята майка ...
.
Преблагословена ти, с ориста
три пъти да си майка,
как само ще те търся, предвеща... ...

НАДЕЖДА ЗА УТРЕ
… било ли е? – или не е било? – дори не се и питам априори –
започнах да забравям всяко зло, което нявга някой ми е сторил,
горчилките до дъно си ги пих и болка – ни една! – не ме изгърби,
опазих чиста мисълта си в стих, далеч от безприютните си скърби, ...

Небе ли съм,
море ли съм -
не зная,
но щом нахлуя
в празния ти лист, ...

Тя е любима на всички сезони!
Тя е пролет ухаеща с цвят!
Тя е прилив с любовни заслони!
Тя е лято пламтящо от страст!
Тя е копнеж в очите заседнал! ...

Някак си ми хрумна, че доколкото ИИ черпи от външната памет на човечеството, той не би трябвало да може да създаде нов термин. Попитах чата:"Може ли АИ да измисли нов термин за нещо си?" Отговор: Разбира се, аз мога да помогна с това! За какво точно искаш да измислим нов термин? Можеш да дадеш повеч ...

Ставам. Осми март. Нахално,
огледалото кристално,
още даже щом ме зърна,
мигом гърбом се обърна.
— Обърни се! – казах. Ето, ...

Мили дами, бъдете обичани и преблагословени,
не плачете, дайте на нас щастие, бъдете засмени!
Имайте вяра, надежда, любов, от небето закрила,
бъдете грижовни съпруги, майки, покажете сила!
От пороците и от насилието пазете си децата, ...

Беше лято, не толкова отдавна,,
бях на двор и играех
ти беше на балкон, простираше
и разгадах, че за обяд излезе да извикаш мен.
Мама, мама, когато не видиш сина си ...