Кръст дървен от дядо остана ми.
Скъп спомен. Към живите мост.
Със себе си нося го. Брани ме.
И гледам в очите Христос.
Кръст дървен след мен ще остане. ...

Обгърната с дебело одеало,
надзъртам през прозореца навън,
зимата облечена е в снежно бяло,
танцува в ритъма на коледния звън.
В ръката стискам топла чаша ...

Не искам да ме помниш тъжна,
потънала до кости във сълзи,
с торбички под очите,
останали от нощите сами...
Аз искам да съм пак за тебе ...

Разкажи ù всичко
и недей я лъга,
ако те обича, ще прости,
жената е и приятел, и съпруга,
и вярва сляпо във всяка дума. ...

Предъвквам пресолените си дни
и търся нещо, за да ги преглътна,
но... пустите - засядат ми. Дори
новогодишни светлинки да смъкна
от прашния таван на младостта, ...

Вярвах в Теб - но не бях покръстен...
Ала чувах ги твоите слова.
Дори не знаех как да свивам пръсти.
Ала има ли значение това?
Всъщност нищо не е толкова сложно : ...

Отново зима и отново студ...
Едно напомняне на Съвършенния
за тленността.
Щедростта на хората за Коледа - несръчно Разкаяние -
небрежно пуснали търговците отново в Храма. ...

ІІІ
... Мирела рязко натисна спирачките. Някакво шесто чувство я изтръгна от унеса. Гумите изсвистяха, колата поднесе леко и спря.
Къде беше?
Очите ù все още бяха премрежени от сълзите и тя не можа да види добре, но някакво проблясване ù подсказа, че точно пред нея е морето. Не беше сигурна, за това ...

Светъл празник е навън, няма време даже и за сън.
Сняг се сипе на парцали, захвърлили сме вече летните сандали.
Шейни пригответе за игра и да започва веселба.
Шапки на главите си сложете и снежни човеци направете.
Вълшебна звезда е изгряла сега над нашата коледна елха. ...

Разкажи ми за себе си. Само колкото ти си решиш.
Не задавам излишни въпроси, нямам навик да съдя.
Само слушам внимателно, всяка дума поглъщам с очи
и приемам за свои всички битки, любови и скърби.
Разкажи ми спокойно, все едно, че не съм срещу теб, ...

Език мой роден, свят, на моите деди,
звучен, вековен, безкрайно скъп и мил!
Историята помни вековните следи,
от Бога светите братя озарил...
Не ще те заменя за ласка и облаги, ...

Очакване
Да вярвам вече аз не мога,
като скала се забива всяка трудност в мен,
нямам сила да ù отговоря, чакам със сълзи следващия ден.
И какво чакам… вече не зная? ...

Още те обичам и не зная аз какво да сторя,
дълбока рана се отваря в сърцето ми.
Чувствата във мен продължават да бушуват и силно ме изгарят
и болката не може спомена за теб и чувствата да заличи.
Болката, която аз изпитвам, друг не може да почувства. ...

Пролетта ми ще е блага -
изсипани цветя и Великденски южняци,
веещи косите ми,
на любовта ми шепота.
Пролетта ми ще е дълга - ...

СПОМЕНИ ДАЛЕЧНИ
Сън ли беше ти, мечта ли най-красива,
пролетна омая или ласкав ден?
Още си в сърце ми като песен жива,
мамиш ме с дъха си, с погледа блажен! ...

Отправих се към онзи бар,
там пълнят всичките ми чаши.
И питам се дали е чар,
щом хората ми казват "наш е".
Говорих си на "ти" със тях, ...

Здравей, старче!
Всъщност... Неправилно започнах писмото си, прости ми! Трябваше да се обърна към теб както си му е редът.
Здравей, Дядо Коледа!
Не съм ти писал от много време, признавам си! От тогава, откакто загубих вярата в теб. А изгубих не само нея... Постепенно спрях да вярвам в това, че родит ...

Боли ме, че затъваме в кал,
че не един за наша сметка е "успял"!
Докато някои в мизерия живеят,
други данъци да не плащат умеят.
Тъй е примерно с на Своге кмета, ...

Различни
Коя съм аз сега за теб?
Една прашинка в твоя ден…
Една жена в неистов плен
на мъжката ти суета?! ...

Не го желай! Не го желай, Сърце,
ще видиш ти, че утре ще си тръгне.
Той е мъж, ще граби с две ръце,
докато от тебе всичко не изтръгне.
Не го копней! Не го копней, Сърце, ...

Когато си тръгваш, не поглеждай назад,
не искам да виждаш очите разплакани
и устните тръпнещи, които горят,
и шепнат тихичко думи нечакани.
Тръгни много бързо към оня живот, ...

И лист по лист високата топола
да се съблича - да остане гола.
И дъжд да валне, за да я изкъпе.
Сапунът днеска не достига - скъп е.
Да духне вятър, та да я избърше ...

От двайсет дена съм
затворен край морето.
И зимата реве
край "Спорт палас".
Бушуват вихрите, ...

Затвори, затвори очи
и спи, дълбоко, непробудно спи.
Че някой някъде си страда,
недей сънува, дълбоко, непробудно спи.
Не ги мисли и чуждите несгоди, ...

Завръщаш се в дома си изоставен.
Рушащите стени в сърцето скриваш.
И само вятъра – за страж оставен,
на поолющения праг откриваш.
Прозорците напукано те гледат, ...

Безсъние и бренди
Как тичал е животът ми до днес
в търсене на "модуса вивенди" .
Задъхано, тревожно, с много стрес,
преминах през безсъние и бренди. ...

Боли ме...
Когато капките на есенния дъжд
промъкват се през прашните прозорци.
И буен вятърът подгонва с мъст
банда облаци разбойници. ...

Тази нощ - заскрежила снага
върху клоните тънки и храсти,
студенее във мен и пробожда с игла
все от спомени - стари болежки.
Чаша вино червено във чаша налях. ...

Аз съм нескопосана картина.
И ти сега ме триеш.
Но с ужасна гума.
Повече пари не ти се даваха.
Размазваш ми контурите. ...

Вина
Животът винаги има право,
макар и често да те шамаросва здраво.
Разни хора пристъпват в съдбата ти,
своите убеждения оплитат в главата ти. ...

Обичам да паля свещица
в светилник неползван до днес,
да виждам и пълна паница,
изпълнена даже с овес.
Неползвани думи да зная ...

Край диви круши, в алените шипки,
сред ухание на ягоди и аромат на мак,
се мъдреше проточила доволна щипки
стоножка със един единствен липсващ крак.
Надолу нейде по баира ...

Заваля като дъжд,
по априлски превърна се в сняг,
после в кротка мъгла
взе със себе си целия студ
и го сгъна на тъмно, ...

Писъмце… за теб!
Като призрак идваш в съня ми, облечена в бяла коприна,
тъмнината и мрака прогонваш – душата за миг е щастлива.
Защо си тръгваш...? Не искам да го правиш…
Искам поне за миг по-дълго до мен да останеш, ...

Не ме забравяй ти, недей.
Не ме забравяй, не милей.
Не ме забравяй, не тъжи.
Не ме забравяй, ще боли.
Не ме забравяй, знай до теб ще съм. ...

Разцъфтели чувства
През шеметния бяг на снеговея
разцъфтява устремена Любовта.
Блажена съм до тебе да живея,
да дишам и да мисля, да творя. ...

Орехче.
Мъничко
като хайку.