Весталка
Целомъдрена бе тя весталка
в своя чист и непорочен свян.
Той пък огъня на клада жарка –
дух от страсти бурни обладан. ...

Седя пред чаша синева
с две бучки спомени във нея,
които не смеят да звъннат...
За такова спокойствие никога,
повярвайте - никога ...

Луната премигна в светофара
и мигът запърха в Желанието,
стъпило на границата между не и да,
между разрешено и забранено,
между зелено и червено, ...

Не ми е лесно днес да те обичам...
тежат съмнения, очакване, вини -
изгубеното време сякаш тича
в надеждата ни - да се променим.
Не съм светец, и ти не си светица – ...

ПРЕРАЖДАНЕ
Усеща се как полъхът далечен
звездите скрива, срива градове,
променя даже летописа вечен,
та той де не вълнува и зове. ...

Вятърът неистово флиртува.
Лази ми нахално под полата.
Ловко се преструва, че ревнува.
Весело заплита ми косата.
Лош и нежен, просто ме отвява. ...

Болко моя
Ех, моя единствена болко изстрадана,
отричана, но незабравена,
събирана, после до капка раздавана,
грешна и истински праведна! ...

Сякаш съм в друг свят,
а съм с теб,
сякаш на инат
притискам те до мен.
Виждам упрека в очите ти, ...

Някъде там, между десетките лъскави и натруфени магазини на летището в Ню Йорк, на една метална и мълчалива пейка седеше тя, вперила търсещ влажен поглед в таблото над нея, показващо заминаващите полети. Имаше още време. Студените бели светлини над нея бяха в тон с металически равнодушния глас на ди ...

Дали съм българин? Дали,
че казвам се Исмаил Али?
Такава мисъл ме терзае
и път в чужбина ми чертае.
Провокативно питах най-напред ...

На нощен блясък,
сред мъгла без пламък,
той и тя – глас и тишина.
Шепот на копнеж,
мълчание безсилно, през ...

Огледало отразява в притаена светлина
една от многото проекции на личността.
Пред тебе образът е ясен,
обагрен сякаш в пъстрота.
Под теб обаче, силует – неуловим, опасен ...

Колко е красиво
докосването леко,
толкова си близо,
а така далеко.

До този миг не бях усетила онази горчива тръпчивост по тялото ми, която нахлува само когато съм едновременно тъжна и щастлива... Лятото си отиваше, а толкова много обичах да се разхождам боса. Обичах топлият вятър да пръска на посоки косата ми. Така се чувствах най-красива. А сега времето, в което с ...

… Много ще ми липсваш. Но всичко приключва тук. Не ме разбирай погрешно, аз искам да съм с теб. Но не по този начин. Не повече.
През тези три месеца, в които бяхме заедно, аз все се надявах, все очаквах нещо да се промени… И вчера осъзнах, че всичко ще си остане същото. Аз ще продължа да се надявам, ...

Няма чувство друго подобно,
няма мисъл толкова грешна.
Има неизвестност измъчващо няма
и една жена безспирно желана!
Иван Христов

И в тази нощ заклета
опитах се да пиша.
Поне във два куплета
душата ми да диша.
А мъката натирих ...

Вземи ме
Ухаеш на вятър, на дъжд,
топъл и сбъднат.
На лавандула, на любов ухаеш.
Докосващ - с пръсти, с душа. ...

Опекохме последната си пита.
И нивата си – двама изорахме.
И кръпка – върху времето зашита
във оран и в пожар, и в песен бяхме.
Не ще се впрегнем – струва ми се вече ...

Съновно
Нощта обгръща ме с ръце от хлад,
мисълта ми със съня флиртува.
Изпитвам страстен, чувствен глад,
сърцето в унес влюбено бушува! ...

С напредването на годините светът се смалява. Това прозрение осени Пешеходеца в един горещ юнски следобед, докато наближаваше булеварда, разделящ квартала от централната част на града. Къщата отсреща беше синя.
Пешеходеца се замисли.
Сигурен бе, че тази сграда бе жълта или кафява. Осъзна, че не е из ...

Да водим бащината си дружина,
това е нашата мечта,
но държавата от туй се срина
и Мафията разцъфтя!
Това е гаден егоизъм, ...

Един муфлон реши да свири на тромбон.
И ето го, на сцената излиза със поклон.
Разтяга лъскавия цуг с размах,
той изпълнява "Звезден прах".
На този инструмент звучи най-хубаво глисандо, ...

О’да за едно ако
За едно ако става дума, бе братчет:
Ако си не гледаме в обувките,
ако не кефиме се на карък,
ако не продаваме си гласовете, ...

Точно миг преди да завали,
точно ден, преди да си отида
нека ние с теб да помълчим
без вина, без болка и обида.
Просто ще е тихо между нас, ...

Цветето, което ще покълне -
в погледа ти дълго да блести...
Вярата, родена да изпълни
всичките ми литнали мечти.
Птицата, готова да запее, ...

- Савина! Сто удивителни не стигат ,за да изразя чувствата си към нея.
Така започна разказа си Таня.
-След като взех документите и ги прегледах, тръгнах да я търся,за да се запознаем.
-Ей там в онази група е.
Отидох там. ...

* * *
Бели кораби
са дните.
Бели са,
когато акостират ...

Защо за болката не се говори!
Срам ни е от нея! Отричаме я! Спорим!
Защо за лошото отказваме си спомени?
Защо забравяме грешните пътища избродени?
Нали и те са част от нашето минало?! ...

Ще те изхвърля от паметта си.
Защото не си събитие,
не си приятел,
не си враг,
не си овощна градина, ...

Аз като пепел изгорях
и сам се пръснах над морето,
в дълбочината му се спрях,
от тази тишина да светя.
Във вечния и дълъг път, ...

Дали беше цветът на очите ти, в които мога да се взирам безкрайно. Или беше цветът на косата ти, който е като пламъка, горящ в погледа ти. А може би беше гласът ти, който кара всяка част от мен да потъва в безкрайността щом го чуя. Така и не разбрах кое ме плени така силно и безвъзвратно, но знам, ч ...

ЗМИЙСКО
От днес ще съм змия.
Ще пия мляко
да разредя отровата от тайниците в златните ви пръстени,
от тайниците във любезните ви ириси, ...

Приятел - близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения (тълковен речник).
...
Седя сама в стаята си. Тихо е, тъмно е, спокойно е. Пия бира и си мисля за живота, за бъдещето, за миналото, за настоящето, какво се случи днес, вчера, изминалата толкова бързо една година. Мисля си, колко ...

Във корена на всичко вкоренено,
лежи земя.
И даже туй, лети що окрилено,
крепи го тя.
В короната на всеки цар дървесен ...

Знаех, че ще дойде. Никога не съм я чакал с нетърпение, даже тайничко съм се надявал, че никога няма да се срещнем лично. Бях слушал доста за нея. Някой я описваха като красива, достойна, носеща свобода и като неизбежен предвестник на едно по-добро време и място. Според други тя беше грозна, студена ...

На дъб вековен в клоните
наесен слънцето се спъна,
изсипа злато, с милионите
искри душата ми разпъна!
Сред блясъка стоя, немея, ...

В безсънната нощ
стъпки дочувам едва,
но те не спират
пред моята врата.
Не съм търсещ ...

Е, това е, свърши,
край,
прекрасно беше, но
уви,
животът не е само ...