Покълнаха мечтите му в леда.
Пропъдени, орисани без повод.
Последната надежда на дъжда,
се давеше в зеницата на Господ.
Пораснаха с размера на любов. ...

През Септември
Още съм топла от лятото.
И косите ми още са дъхави -
от узрялата ръж,
от лавандула и макове. ...

Накратко
Така обичам тези пламъци,
които погасявам с ласки.
Ела при мен в скута мъжки,
където падат всички маски. ...

По скáлата "Човек"
В далечината залезът догаря,
приижда стародавна тишина
и крепостите на ума събаря
във всяка съзидателна душа. ...

Страх! Изричайки тази дума тя буди във всеки един от нас чувството за несигурност, неувереност, уязвимост. Както всички знаем, страхът съществува под различни форми, индивидуален за всеки един от нас, но каращ ни да се чувстваме по един и същи начин - непосилни. Хранейки този страх, той става част о ...

Не ме съди за тази обич, Господи! -
тя беше грях, но още в мен я нося
и хвърля към безсмъртието мостове
от чувства, уморени от въпроси.
Защо ми прати тази обич, Господи? – ...

Имало някога портокал,
който обичал да ходи на бал.
Той можел добре да говори,
но все казвал: "С дами не се спори!".
Един ден срещнал ябълка красива, ...

Жадна, прежадняла
в ръцете ти пламнала, изгоряла -
все мен търсиш и към мен тичаш,
ти, мой любим,
пред всички крещиш, че много ме обичаш! ...

Тръгна си лятото с уморени нозе
и палави сенки на толкова влюбени,
тъжни са чайките над разлюляно море,
тръгна си лятото от златните дюни.
С писък пресипнал и вечност на океан, ...

Защо ми е слънце? Със твойте лъчи
ще сгрееш деня ми дъждовен!
Пелин е животът, но с теб не горчи,
до теб всеки миг е съдбовен!
Защо ми е сън? Да сънувам морава ...

Беше му трудно да повярва, че жена като тази е избрала да бъде част точно от неговия живот. Бяха заедно вече няколко месеца и от първия път, когато я усети в сърцето си, не преставаше да се удивлява.
Основният въпрос, разбира се, беше как изобщо се случи това между тях. Не познаваше по-незабележим и ...

Двете "С" - Сигурността и Съменението
Живеят си Сигурността и Съмнението. Съжителстват в един храм - тяло(тялото) и поради този факт са неразделни. Тяхната обител има свой възглед, на който се подчиняват и се вслушват в неговите закони и мъдрости. Наясно са, че за да са добре - Сигурността и Съмнени ...

СОНЕТ ЗА -ТОП
Уж обичах ги големи,
а на тебе, миличко, държа,
макар че плоско и мъничко,
и черничко си даже, да! ...

Къде си, Боже, на небето ли?!
... или си се сврял под земята, да утешаваш мъртвите. Но те нямат нужда от теб, имат нужда живите, чуваш ли...
„Защо ти е, бе, Боже и т’ва, защо?!” Тодор отчаяно смъкна капата си, притискайки я до гърдите си с треперещи ръце, свлече се на колене и зави на умряло. Вече т ...

Нарисувай ме в нежно творение,
нарисувай цветно моя глас.
Направи ме твое цветно сътворение
и цветовете ти над мен да имат власт.
Съчини ме в твое стихотворение, ...

губиш ми се нещо...
липсваш...
липсват ми
устните ти
начина по ...

На Placebo
Как се радвахме само!
Как ги чакахме рано напролет:
кой от нас ще ги види най-първи?
Кога ли, кога ли от юг милостивият Бог, ...

Скрих се в стих
Скрих се в онзи стих
като докосване, като нежност.
Като огън, като шепот се скрих.
Скрих се в този стих, ...

"Пенсионерски", защото става дума за една от онези "промоционални" екскурзии с "безплатен обяд", чиято основна цел е да рекламират нещо. Ноооо... с "подарък за дамите - покривка и подарък за господата - джобно ножче" (примерно). Далеч не всички, записали се на такава екскурзия, са пенсионери. И дале ...

Едно едва проходило котаче,
е хвърлено във двора без закрила...
... Неискано от никого отроче,
да мяучи само има сила!
То скрито хвърлено у нас на двора, ...

Все се чудя: има ли сълзата образ?
Защо ли по човешкото лице пътува?
Сякаш го гали, или лекува...
Може ли някой да каже:
тази сълза е от мъка, ...

ПРЕХОД(НОСТ) 2
Изтече бързо като мимолетна рима
не само август, цялото житейско мое лято.
След двадесет и седем хилави години
настъпва вече неизбежно преходната дата. ...

Как тихо, бавно и полека
нощта прегръща моя град.
С ръката своя нежна, мека
по улиците пръска хлад.
Денят под покрив се стопява ...

Случи ми се както сняг през юли –
малко чудо в тъжния ми ден.
Вятърът за нас звезди отбрули.
Птичките възпяха теб и мен.
Беше нещо боговдъхновено. ...

Имам нужда от вятърни мелници –
ветровете от тях ще изтрия.
Ще минавам през празните делници.
Ще използвам и тайна магия
цветовете да скрия под дрехата, ...

Този текст е създаден за рок инструментала „Меланхолия” на музиканта с потребителско име margen (Мартин Генчев).
Давам пълни права на Мартин Генчев да използва текста ми за създаване на песен !
Б. Бостанджиев
Инструментала може да прослушате тук:
Събирам в шепи сълзите си – ...

Недоволните излизат на протест
срещу "леви", "десни", "центъра" и "задкулисни".
Не е недоволство, а е БЕС
срещу измамени мечти, опоскани...
Дълго време тлееше гнева - ...

След дългия и празен ден
очите си не искаш да затваряш,
купища мисли поставяш в плен,
мисли, за които не щеш да отговаряш.
Разумът ти моли за мъничко сън, ...

Някак се опитвам да бъда красива,
с някакви мисли напред да летя.
Само че някак си взе да ми писва
грозен и сив да се сипе дъждът.
С мокри очи и крила да си лягам, ...

Не искам да се будя сам без теб!
Сърцето ми на тебе се обрича!
Сънувам те... В съня си съм поет,
възпял те в стих, защото те обича!
В съня ми през отворена врата ...

Косе-босе във гората,
на клонака, до листата,
място скътанко избра си,
кал и сламчици събра си,
самò си майстори, лепи, ...

Обичам те с изящество на пролет,
която по тревата стъпва фино -
и винаги те търся в птичи полет,
с чистотата на дете - невинно.
Обичам те със силата на лято ...

Ако се научиш да живееш
без ненужни вещи и блага,
Ако имаш сили да се смееш
в джоба и без пукната пара,
Ако търсиш само в теб вината, ...

Пред паметника в Сливница...
Българийо за тебе те умряха...
Иван Вазов
Пред паметника в Сливница си мисля:
-Каква прокоба черна ни отвя, ...

Надежда
Дордето грее Слънцето в Небето
и Пеят песни Птиците в полето
ще разцъфтяват приказни картини
дори в незнайни паралели и пустини. ...

Отмина седмицата в труд
сред тътена на този град
въртящ те в хоровода луд.
Духът за отдих чувства глад.
Немръкнало, бръмчи колата ...