Напуснаха ни къщата децата
и всяко вече има своя дом.
А ние с тебе мръщиме лицата
и мислим да се връщаме във Лом.
Че празна ни е къщата голяма ...

Не съм тинейджър,
бъкан със хормони.
По всяка фуста
вече не съм луд...
Глупакът, който ...

Само две думички, моля, кажи.
Някакви думички… Знаеш, нали,
колко усмивка в очите ти има?
Две думички някакви правят търпимо
всичкото черно и всичкото сиво, ...

+++ „Наслаждаться жизнью” - Фейсбук
Април – това е, когато
въздухът звъни от вибрациите
и се разтварят листа в листа.
Зеленото ослепява, шофьорите ...

Стой си кротко на задната маса
и дори не поглеждай към мене!
Аз съм болест, зараза и напаст.
Безразсъдно и чумаво племе.
Черна котка съм. Петък тринайсти. ...

Купи салатка свежа днес за мача,
ракийката във фризера сложи,
ако ни бият, няма да заплача,
но кой ли може да ме утеши...
Ще удуша със думи съдията ...

За други сигурно си ти красива.
Вълшебна си във моите очи.
Не защото външността ти ти отива,
а защото във сърцето си ми ти.
Усещам те, за мене си прекрасна. ...

Зареден
със смиъл
архетип на вечност...
без умисъл
за самота ...

7.
на Михаела...
За теб друго нямам! Само сърце.
Голямо и топло, и чиста душа,
и груби, студени, но силни ръце, ...

Десет неща, които истински мразя
№10 - Училище
След около две години, като част от обучението ми ще премина курс по детска психология и педагогика и ще ме изпратят да преподавам в училище... истинско училище, с деца и всичко... в ръцете ми родители ще оставят угоените си, самодоволни, неграмотни, тр ...

Помня аз онзи летен ден,
който стори ми се така студен.
Целувах нежно твоето лице,
а ти не смееше да погледнеш топлия шоколад в очите ми.
Попитах те "Както ти има", ...

Неизбежно ми жури, подкупна ми аудиторийо и неконкурентна ми конкуренцийо, съобразявам се с вашите препоръки и отговорно и старателно насочвам очи към себе си. Въпреки особеното ми мнение, налага се да се представя и да окажа чест и почитания на вашите особи. Казвам се Врътьо Чакръков и съм литерату ...

Колко
Когато Разумът измисли Времето,
опитвайки се себе си да осъзнава,
не знаеше, че То спокойствието
на живота му ще вземе с въпроса: ...

ОГЛЕДАЛЕН СВЯТ
И аз живея – крехък и невечен –
в един от световете, скрити в нищото...
Когато си отивам, ще е вечер,
ще дреме жар под пепелта в огнището, ...

Тиктака часовникът и времето не спира,
все така неусетно лети.
И така, година след година,
животът си върви.
Пролетта със свойте дъхави цветя ...

Българийо, мой роден кът,
в огнището ти огънят не грее!
Сива пепел във огнището ти тлее.
Отдавна младата ти плът
търси топъл огън по света, ...

А сега съм само стих..
Бавно пристъпвам напред,
дори не знам накъде отивам,
взирам се във всеки човек,
но не прося помощ и милост. ...

Утро съм. Развиделявам се бързо.
Влизам си в стаята. Виждам, че спя.
Ставам на Nokia, нервно потръпвам
и същевременно нежно звъня.
Хич не е лесно човек да се буди. ...

От доста време
не съм оставала сама.
Случиха ми се купища неща..
Като почнем от промяната
във статуса ми ...

Импресия от стихии
Късчета кристална нежност
в две търсещи очи.
В една сълзичка -
капнала импресия от стихии. ...

ожесточение и болка,
докога, за кога,
колко и защо...
и стопява се така любовта
и потъва във вечна мъгла, ...

Върна ми нещо, което забравих!
Върна ми пътят към моето Аз!
Даде ми скритата в себе си нежност!
Даде ми част от твоята сила и власт!
Добавих ли нещо към твоите чувства? ...

Ала-бала, ала-бала,
изборна се е задала.
За кого ли да гласувам? –
нито виждам, нито чувам.
Носи ни се черна слава: ...

Кал срещу шампанско
(Дойдох, видях, победих(Г. Ю. Цезар)
Дойдох, видях...Не победих.
В историята ще ме няма.
В земята мокрите следи ...

Здравей, приятелю.
Днес отново мислих за теб, когато погледнах колието, което ми подари на последната ни среща... колието, което казва "Обичам те завинаги, защото си такава, каквато си!"... да, само то остана да напомня за нашата любов, преминаваща през огън и вода и все пак невъзможна.
Задавах си в ...

На Р.П.
Слънцето вече почти се беше сляло със хоризонта. Настъпваше този прекрасен момент, точно преди залез слънце. Слънцето протягаше със сетни сили последните си лъчи. Тези лъчи бяха по-различни от онези, които огряваха през деня. Те сякаш окъпваха в злато всичко, до което се докоснат.
Той поглед ...

Достатъчно те чаках! Стига вече.
От тук насетне нямаш и минута
за думите, които не изрече,
от тук насетне аз ще бъда глуха.
Дори и във ухото ми да викаш. ...

Безмълвие...
Кротко немеят в затишие
оголени чувства и сетива.
Ограбени спят в безразличие,
а мислите - в шепот тих на листа. ...

Нека ти разкажа за луната
и нейната тъжна съдба.
Всеки път щом изгрее зората,
луната плаче и остава сама.
Ти я виждаш красива и бяла, ...

---
Прегръщаш ме — на седмицата в дъното,
след делнични тълпи, след тежки мисли.
През клони пляскат две тополи сънени,
на лунната им сцена с теб на "бис" сме. ...

Ти ме накара да вярвам в любовта!
Ти ми показа едно щастие, което никой друг не може да ми даде!
Ти запали огън в моето сърце, то крещи искам теб, искам да държа ръката ти.
Мога да гледам очите ти цял живот и пак няма да ми е достатъчно!
Ти за мене си всичко! ...

За кой ли път умът рои безкрайни мисли,
това си ти!
За кой ли път устни мълвят, ела, бъди,
бъди до мене ти!
За кой ли път легло изпълваш, но... без, ...