Днес, приятелю, ти си тръгваш,
но в очите ти чете се тъга.
От време на време към мен се обръщаш,
поглеждаш ме, а помежду ни стича се дъжда.
Погледай ме, казвам си тихо, ...

Умен, симпатичен, оправен, контактен,
Мъж мечта - за почти всяка жена,
но мен да завоюваш защо ли не успя?
Макар че имаш тяло за милиони
и ухаеш на мъжки феромони... ...

И все по-красиви стават дните и времето променя се навън.
Зад облаците мрачни и дъжда слънцето се пак подава,
то зарежда те с нови сили и надежда,че светът все пак хубав е
и всичко може да се случи, стига да го искаш силно ти.
През много трудности човек трябва да премине, ...

Когато обичаш някого, а той те е забравил, когато живееш с мъката за любимия, когато живееш с всички спомени... това те съсипва. Но знаеш, че и ти си обичал, и ти си запълвал нечий ръце с пръстите си... и ти си бил жив. Няма по-хубаво от това да обичаш някого, да мислиш само за него, целият ти ден д ...

Човек за обич е роден
и тази обич да раздава,
чак до последния си ден
той любовта да претворява,
превръщайки я в тишина, ...

Между съня и реалността има една стена, която разруших несъзнателно. Сега все повече се бъркам и се питам - дали тази стена беше изградена от строги правила или от безумие и човешка глупост. Два свята се разкъсват, реалността и съня. Лудостта се превръща в един нов свят, нов по-интересен, водещ до с ...

Лудостта ти отива
Лудостта ти отива. И когато мълчиш –
пак си лудо игрива. Аз пред теб съм дервиш.
След поредната доза – делник сив и студен,
и в съня ми тревожен – ден и нощ, нощ и ден, ...

Любовта покълва и се ражда във сърцето -
като истина изгрява в божествения взор.
Цветята хващат полъх от небето
и намират чакания двор.
... може би се моля за повече внимание, ...

все едно не е било,
а само е сънувано,
и аз не зная
беше ли, не беше ли,
но беше хубаво

Вревме, време... ненаситно,
пари, пари, власт и забрава!
Грабеж, лъжи и измама,
душа на дявола се дава!
Време, време... ненаситно... ...

Една игра, без отговори,
игра без задръжки,
игра без стратегия,
игра на ум.
Сън, в който всички сме слепи. ...

След четири години служба в Толбухин се преместих на служба в Долна Митрополия. И в землищата край Плевен имаше дивеч, но вече не беше като в Добруджа.
В Добруджа ловните излети рядко продължаваха до след обяд – обикновено до обяд за всеки ловец имаше заек, или четири яребици, или фазан, и по обяд д ...

ХХI-век след Христа...
Светът се е побъркал,
Светът е пощурял,
не вярва вече в щъркели-
тъй много остарял... ...

Колко точно мога да обичам?
И въобще способна ли съм на това?
Душата си пред друг да разсъбличам
и да дам на друг да чуе нейните слова.
Най-дълбоките си мисли тихо да прошепне, ...

Утрото днес е някак си по-различно. Слънчевите лъчи огряха прозорците на стаята и хола и на мен ми стана толкова леко и мило. Телефонният звън наруши тишината и уюта, но докато стигна до него, той спря. Казах си: Ако на някой му трябвам, пак ще ме потърси.
Направих си сутрешното кафе и макар че не о ...

> Самотният човек е брат на Бога.
>
> Лили Качова
Самотникът е по-близо до Бога –
от всички други хора на Земята. ...

Безлунен стих
Отеква гонг, камбани медни
пилеят птиците в нощта...
Безлунен стих към теб побегна,
тъй тиха моя самота... ...

Усещане
Усещате ли?
Притихналата вечер,
застинала приказка?
Шепот... Въздишка. ...

Нахлуват в клетките ми чувства луди,
когато искам, но не си до мен.
Душата ми се в тревога буди
на утрото под изгрева студен.
И часовете ми остават празни. ...

Пролетта - тя може да се скрие
в едно разцъфнало цветче...
Но може и така да те опие,
че времето за теб да спре,
угаснали надежди да разпъпи, ...

Аз мълча
но моят глас ридае,
изправен пред кръстопът…
от едната стана обич
и от другата, пак обич. ...

Пролет, пролет, пролет...
"с момичешки устни, с ЖЕНСКИ ръце".
Пролет, полет, куплет -
в очите на Петя с младо лице.
Не усетих как във ръката ...

Такава съм!
Такава съм, дори да не харесват
и скучна им е моята душа!
Не искам с фалш да бъда интересна,
а най-обикновена капчица сълза. ...

ГЛАВА ДЕВЕТА
Мич стоеше на терасата и пиеше вечерното си питие. Бе закупил всичко необходимо за работата, която трябваше да свърши. Чудеше се откъде да започне! Трябваше да намери камъка първо, а след това и гробницата. Да, това бе правилният ход... но... нещо не му излизаше от ума и му пречеше да с ...

Отново ме стягат ръкавите на ризата бяла,
от безсилие идва ми чак да крещя.
Не мога да дишам, в огън съм цяла,
вулкан съм от ярост и чувства сега.
По прашните улици срещам герои различни - ...

"Не ми махай за сбогом, трябваш ми!"*
С кой друг да загърбя по пладне
светофарът озъбил се жадно
и дъждът и пороят от истини
всяка болка живяна напразно ...

Ако бях момченцето малко с разпилените детски мечти,
на което мама и татко му казваха, учи бе, учи,
и което във нощите тъмни не изпитваше никакъв страх,
но само това си повтарям, ако бях, ако бях...
И може би щях да запазя в сърцето си малка искра, ...

Тебе търсех, любов,
сред житейските бури нестихващи!
И когато те срещнах,
над мене просветна небето!
А в душата ми песенна ...

Нощна пеперудо, ще се опариш от цигарата ми.
Не се мами от лампата, тя не е твоят пристан.
Тя само пали огън по дърветата,
настръхнали от любовта на вятъра.
Звездите също светят ...

Със всяка есен аз умирам.
В пръстта се сгушвам и немея,
понеже смисъл не намирам
в студа самотно да живея.
Зло зимата фучи. Над мене ...

Петелът по върлина
качи се на дървен кол,
с опадалата перушина -
петелът бос и гол!
Почна той да кукурига. ...

Всяка нощ насън ти идвам
през лунни лъчи, до теб да бъда,
до устни твои, нежни, медни
цяла нощ милувам аз, бакнувам.
Но преди зората тихо глас се чува ...

Аз знам, обичаш ти живота...
Аз знам, обичаш ти живота,
но нямаш сили да издържиш
на този хаос.
И знам, сърцето ти от мъката прелива, ...

Далече съм аз, далече си ти,
къде изтляха нашите мечти?
В мен гори любов дълбока,
която аз да спра не мога.
Ти, братче мило, ...

Само ти ще бъдеш риска,
който вечно ще поемам...
Да ти бъда някак близка,
все ще давам, без да вземам...
Винаги ще се страхувам, ...

Обиколих света разтворен в окото на птица
И се върнах на прага от който бях тръгнал
Измита беше тревата и растеше буйна коприва
из диханието земно подобно на пъкъл
Като бог и животно летях и пропадах ...