Злокобен дъх – антракс и хероин
И още нещо – може би депресия...
(Все улични – като самия него)
През остри зъби и очи светлозелени
Говорят ми за думи болезнено недоизказани ...

Среща
В момента седя на един каменен зид до пешеходната алея на старата част на Несебър. Вълните се разбиват под мен и от време на време камъните ги запращат чак горе, където седя. Моментът е прекрасен, спокоен и тъжен. Прекрасен, защото морето прави всичко специално, спокоен, защото е осем и полови ...

"Погледни я, поете, неподвластна жена,
подлудява мъжете, после тръгва сама..."
Ангел Колев
Тя е властна стихия,
всепомитаща страст. ...

Самотна вълчица без вълчета
в мрака - една китара седемструнна
извива горестта си към небето
за отнетата любов безумна ...
Всяка струна е вълче бездомно, ...

Той спря да се мята и извива и покорно се впери очите й. Докато вампирката гледаше в него, съзнанието й регистрира, че владее тялото му изцяло, бе в състояние да го превърне в безмозъчен роб. Но не искаше това. Копелето трябваше да си плати за всичко, което й бе причинил. Тихият, мелодичен глас на м ...

Глава 4
Гарванът
Небето беше мрачно, черните облаци прииждаха, а черният им цвят се смесваше с безкрайната мъгла, сякаш всеки момент щяха да се стоварят върху вековната земя, която се пропукваше от тъга. Дъждът отпиваше от мраморния под, кървавите следи в златния орден. Далеч от това място, имаше др ...

Левитиране
Пътувам често аз във времето,
коси свободни аз развявам
и искрено, по детски вярвам,
че в друг човек аз заживявам. ...

Постелих на любимия легло,
макар девойка да не съм отдавна...
Престорих се на птица и с крило
усмивката ти галих бавно...
И въпреки че вятърът обрули ...

Случайна среща
Защо се чувствам като ученик
при всяка наша среща...
Защо се осмелявам само в стих
да ти призная, че Луната ми е грешна... ...

Думичките срича
мъничката Зара,
толкова обича
буквите, буквара.
Буквите научи, ...

Градската Железница
Звън от невидими камбани проехтя в ушите градски,
табелите и упътващите знаци бяха в търсене на непознати.
И сякаш ъгълът изтласка градската железница на показ,
и досъщ на влак с локомотив, недоволстваше в ропот. ...

Мислех си, че вече съм обичан. За пръв път в живота ми мислех, че и тя изпитва нещо към мен. Бях готов на всичко за нея. Бях готов да се откажа от всичко за нея. Бях готов да предам приятелите си, да игнорирам семейството си, да избягам с нея въпреки всичко и всички.
Но... тя си тръгна. Да, просто е ...

"Да живееш зад маски"
Гл. 2
Изпратих SMS:
„Ще говорим довечера“
Щом влязох в стаята си (143) ...

Би ли...
Пред дулото на пушка, би ли се огънал
или би дал презрителна усмивка на Смъртта?...
На непознат, в беда, ти би ли се притекъл
или ще се обърнеш настрана?... ...

Ще се обидим.
После ще мълчим.
Ще се погледнем.
Никога виновни.
Ще се излъжем. ...

Припряно почука Дъждът по стъклото,
бързаше явно да влезне при мен,
отворих прозореца доста широко,
а той не очакваше и остана смутен.
Кажи ми какво пак те води при мене? ...

Аз не искам времето мъгливо
да ме влюбва в свойта тишина…
Искам всичко да е някак живо,
а защо ли днес не е така?...
И защо ли хората унили ...

Копринените слънчеви лъчи,
опияняващо играят в твоите коси...
танцуваш с вятъра примамлива игра
ти, нежен ангел с дяволска душа.
Сърце изпълнено с разкош фалшив ...

Не бях наясно със своята странност чак докъм шестнайстата си година. Трябваше да се заровя в купища книги, да изгледам няколко филма и най-вече, да проведа един изключително специален разговор, за да осъзная за какво става дума.
Специалният човек, с когото проведох въпросния разговор, беше моята пра ...

Точно днес не е ден за умиране.
Има още пожари за палене;
ветрове, своя хит неизсвирили
и любов, със любов ненахранена.
Точно в ден на такова неверие, ...

Ела сега да те прегърна
и нека да настъпи мрак.
С целувката луна ще върна
и тя да ни посвети пак.
И нека под луната жълта ...

Лятното утро ги събуди със свежи целувки. По пясъка танцуваха спомените за снощните вълшебни въздишки. Слънцето разпитваше любопитно луната за пикантности, но тя свенливо промълви, че била премрежена от щастливи бледорозови облачета. Шепа песъчинки още потръпваха при спомена за нежният натиск върху ...

В историята на Църквата има безброй доказателства за чудесата сторени от Бог. За тях свидетелстват апостоли, мъченици, пророци, светци и различни личности отдали живота си на Бог. Да отдадеш живота си на Бог е първата стъпка, необходима за цялостната промяна, нов живот и новорождение. Духовната тера ...

ВЪРНЕТЕ СИ МИ МУЗАТА
Кой наритал ми е музата,
днеска да страни от мен?
Кой пощипна я по бузата,
и я плясна за кадем? ...

След последната чаша ще дойде при теб -
чак до нокът пиян и възбуден.
И повярвала в миг, че от мен го крадеш,
ще очакваш и своето чудо.
Чудесата са тук - в моя свят незлобив, ...

Останах някога без родна къща,
но в друга свих гнездо за мен...
И в нея като в родна се завръщам,
с синовни чувства пак съм зареден!
Аз много неща в къщата поправих, ...

Днес е специален ден.
Денят на вярата, надеждата и любовта.
Вярвам в любовта, надявам се да я срещна,
а може вече да съм я прибрал в себе си.
Не знам. ...

Обич
Да обичаш е изкуство,
да обичаш е живот,
да обичаш - туй е чувство,
да обичаш е комфорт. ...

Фрагмент от теб
по мойта четка в боя.
Внезапно изскачаш
от пъстрата ми стена
в мойта сива рисунка. ...

Рутината и липсата на ентропия в живота са тези, които го правят по-спокоен, по-удобен и лесен за управление, но именно те са и тези, които откъсват неговите венчелистчета и от изящно цвете го превръщат в просто едно от многото стръкчета смачкана трева по земята. Няма го вече аромата, няма го изящес ...

Онемяла тишина
Онемяла тишината в проронена сълза.
Ще ме познаеш ли, живот,
пред олтара на времето те питам,
когато минах Пътя до Ада и обратно? ...

Самотен театър и есенен дъжд -
пак публика с мокри райета.
Две дами в салона, потърсили мъж -
дежурното сякаш не свети.
На сцената тъжен и евтин декор, ...

Есенният дъх се усещаше в речния бриз и караше момчето да стиска по-силно ръката ù, опасявайки се да не избяга и тя заедно с лятото.
Момичето се усмихна, сякаш отгатна опасенията му, след което се изплези, отскубна се, побягна и каза през глава:
- Ако ме хванеш, ще остана с теб завинаги!
Гониха се и ...

Есенея... Не питай защо, докога...
Аз съм вече сезонно зависим.
И в очите ми влиза листопадна дъга,
на която магията ти си.
Есенея... Дъждуван от стари следи ...

Квачка и гъсенце
на майка ми
„Мила моя мамо
сладка и добричка
как да кажа мамо колко те обичам“ ...

Инстинкт...
О, тая волност на Духа
и тая безтегловност на Душата,
и тия звуци, галещи слуха,
от дивата мелодия на Свободата; ...

Представих си, как някой ден,
как някой - без да ми е фен,
на гробищата, сред море
от паметници,
ще се спре ...

Ти в онази тъжна вечер се напи,
много яко, безпаметно
и роди безумен стих
с който я обиди, не, уби я!,
своята любов изстрадана ... ...