Няма я къщата. И няма минало.
Гледа с око укорително яма.
И с нас е същото. Вчера ни имало,
а днес, уви, вече ни няма.
Остават мислите. И тихи спомени ...

От звездното небе
на Дора
Наранена
от своите предатели
ти откри ...

Освен студът и вятърът навън,
освен реката от тегла човешки
през мен минава – сякаш е насън
и образът ти – близък и далечен.
Събужда нежност, лирика, любов, ...

Маркирани са следите, които водят натам,
а връщане назад няма или оставаш сам.
Рискуваме всичко в името на любовта
и забравяме, че победител е само тя!
Ясни са постъпките – хората избързват, ...

Страх и малко тъга.
Стоя.
Сам.
В една тъмна стая.
Седя и сълзи стичат се от моите очи. ...

Парадокс
Печелиш ден,
печелиш два,
седмица, дори година.
Откриваш нов идеал. ...

Как само ме прегръщаш!
Като подарък от твоето детство,
като клонче, като птица.
Като едно единствено наследство
сред тези камъни и жици. ...

Воля на духа
Подсъзнателна пустош
в мен все цари,
извиквам понякога спомените,
а душата ми от тях се гневи. ...

Много отдавна
и много назад
кръвта ми замръзна
като луната
В дългата нощ ...

1.
Вятърът караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае. В тези най-горещи часове пясъците така се нагряваха, че кристалите им започваха да пищя ...

В мисли съм потънала и не виждам накъде вървя.
Празни погледи и уморени лица
гледат през мен, вървя.
И като муха на стената се въртя.
Улица след улица минавам и шептя ...

Аз не обичам да празнувам
Аз не обичам да празнувам въобще рождения си ден,
доколкото изобщо помня, съвет не чакали от мен
дали съгласен съм да дойда на този свят несъвършен,
но щом очите си отворих, разбрах, в света съм въдворен. ...

Прегърнал самотата си
като любима,
препускаше през дните си
небрежно,
а в нощите ...

Ще ти дойда на гости с южния вятър,
тихо ще вляза през портата бяла.
Ще се сгуша до теб, под звездния шатър
на нощта тиха, от любов онемяла!
Ще дойда отново с луната презряла, ...

Всеки поглед е малко ограбващ,
всяка ласка е малко лъжлива.
Всяка дума се шумно прозява,
всяко слънце мечтае за зима.
Като спомен и лист отшумяващ, ...

О, ако ти не посадиш
поне едно дърво,
напразно си прекарал
дните,
и ако всеки ден ...

Пак идва зима. Лятото е спомен.
На есента листата са в земята.
Дървото без листа е - аз без корен.
И аз съм есен, щом не съм в страната.
Да, идва зима. Казват, ще е люта. ...

Мимолетно
Животът е като искра,
лети
и може пожар да направи,
но скоро гасне, ...

СКАНДАЛ С ТИЙНЕЙДЖЪР
Знаете ли? Понякога стават такива неща.
Душата ми се прибра поокъсняла, след дългото скитане, и ми даде да разбера, че е срещнала сродна душа. Зле запомнила уроците, които съм й дала, разубедена във всичко, на което съм я учила, настоява, че вече е пораснала и искала да поеме по ...

УСЕЩАНЕ
Навдига се в душата вик
бушуващ, силен и метежен,
след туй, като китара на Армик
приливащ от любов и нежност. ...

Имам нужда... направо говоря,
за да не ме обвиниш в безучастност,
имам нужда от няколко погледа
и прегръдка една (плюс безкрайност)...
Имам нужда от две стихоплетства ...

Колко е страшно! Знаеш ли?
Ако Да, значи ме разбира и съчувстваш, но какво от това когато не помага! Нищо не помага! Нищо!
Колко е страшно положението в България.
Колко е страшно да имаш образование и да няма работа.
Колко е страшно да имаш таланти и занаят и те да нямат приложение. Колко е страшно ...

Рисувал съм насън цветя. И синьото небе - картина.
А знаеш ли каква е тя? Описвал съм я даже с рими.
Сънувал съм я с две лица. Сънувал съм я тази лудост.
Блещукат си дори слънца. И си мислиш, че си някак влюбен.
Танцувал съм край нея тук. В онази - нашата фалшива къща. ...

Танцът на балерината
Ловиш мига и галиш го във длани,
блестиш от чувствения водопад.
Косите ти са укротени океани
без гибелните ветрове на март. ...

Допусна те във своя свят.
Допусна май и много други.
Един си тръгва весел, друг - със яд.
И всеки гледа и се чуди.
Какво си мислиш ти, ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 12-та част
Опитах се да се надигна от легналото си положение, но успях да си помръдна само задника. Както се казва ,,Гъз се вдига, главата не ще,,. Направих нов опит и този път успях да се докопам до дивана. Въздъхнах тежко:
- Малеее…мале, как се осрахм ...

Около цялата земя
обвила се е зла змия.
Страх ме е като дете,
страх от този свят, от таз змия.
Страх ме е. ...

Онази нощ в дискотеката видяx едно момиче. Имаше много други, но тя предизвикваше вниманието на всички. Пиеше поредната си чаша уиски и се забиваше с поредния за нея непознат. Беше повече от пияна... бе неадекватна, жена забравила как да се държи... в момент на слабост, в който губеше всички свой пр ...

Всеки говори за любовта, но някой знае ли какво всъщност е тя?
Преживяваш най-хубавите си моменти.
После плащаш с половин живот, за да забравиш това,
защото сега вече си в реалността и знаеш, че всичко е било лъжа.
Излязъл от сладникавостта на връзката, ...

Вечните въпроси
Сега съм тук, къде ще ида после,
в бъдещето без успех се взирам,
защото днес, макар кипящ от сила,
аз всеки ден по мъничко умирам. ...

3-та част
Неделя 08:30.
- Ставай, поспаланкее!
- Още е рано, да полежим още малко... - казва сънено Клеър, заспала в прегръдките на Брайан.
- Не може, ставай да закусим и да хващаме полета до Ню Йорк. ...

ДЕБАТ
В нашето кафене тия дни за политика спря да се говори.
Що тъй ли? Ами защото всички сме вечна опозиция, не симпатизираме на никоя политическа партия, нито на НПО-та, въздържателски дружества, синдикални формации и женски организации. А не говорим за политика, от както бай Симо Политиката и Нач ...

Събуждам слънцето (преди петлите)
и после го търкулвам по небето.
Разрошвам на рояци облаците
и птици, много птици в тях рисувам.
Целувам хоризонта (преди вълните) ...

---
Ти сляпо ме избра сред гени дъщерни,
износи ме и скри от всичко хулно.
Поднесе ми небе, земя и къща,
бе първия душевен прощъпулник. ...

Напоследък придобих навик да колекционирам слънчеви зайчета. То е препоръчително, предвид настъпилото заоблачаване и няма нищо общо с навика на рицарите от замъка Камелот* да пикаят на стълбището по време на запоя. Установих със сигурност, че не съм коня на крал Артур, а също така ми се появи бенка ...

Животът има свое разписание
и крeхка магистрала от нива.
Дали понякога на спирка зрялост
за смисъла претърсваме света?
Съдбата ни се ражда сред безсилие, ...

Още можем да потраем,
рано е да се терзаем,
ето, иде топла зима
шум и веселби ще има,
а такива като нас ...

Кръгла, зимна, ледена пързалка.
Като шемет в кръг върти се,
На кънките от скоростта поти се,
Една малка черна точка – поредна откачалка…
Разумът крещи ù: „Спри се! Спри се!“ ...

Нищо случайно не е случайно
ПОСЛЕДНА ЧАСТ
Робин отговори на въпросителните погледи:
− Нещо се е объркало. Не могат да включат координатите. По дяволите! Доближете се, за да видим видеата. Наблюдавайте внимателно. Трябва да открием блокажа.
Всички се струпаха и наостриха сетивата си. Започна първият ...

Любовта не е каквото е...
ако не виждаш и не чуваш,
ако живееш в други светове,
повярвал си, че съществува,
загубил си се във очи, ...