СВЯТ ІІІ
Познавам те, навъсен Свят корав,
чертите ти познавам из основи,
знам правилата ти, знам твоя нрав,
гнева ти знам и ласките сурови. ...

Душата си в затвор заключих,
в окови оковах аз моето сърце,
а чувствата и смеха обрекох да
страдат безпътни по незнайното поле.
Тялото превърнах си в кула ...

С теб не мога да мечтая –
мечтите някак са излишни
и цветове като че ли че няма,
а думите са само в срички.
С тебе спирам някак до средата ...

ТЯ: „Вън пролет е. Сърцето ми трепти.
Как искам да се любим до забрава.”
ТОЙ: „О,скъпа, вчера парното платих.
От шока е навярно... не ми става...”
ТЯ: „Навън ни мами весел месец май ...

Нека съм жива!!!
Аз те целунах... ти се усмихваше.
Аз те прегърнах... тъй се притиснахме.
С пръсти рисувах ореол по телата ни...
Ти ме докосваше нежно. И някак си ...

За тебе, Македонийо
За тебе жалим, Македонийо!
Жестоки тирани те заграбиха.
България много за теб е страдала.
Най-близък и роден български край! ...

Рай… Ад… „Две антиподни половини. И двете до жестокост верни”.
Какво е Ад? Какво е Ад? Може ли Раят за едни, да бъде Ад за други?
Днешният свят е разделен на две половини: Ад – светът на бедния човек и Рай – светът на богатите.
Разрушени съдби… Разбити мечти…Черно настояще… И белязано със смърт бъде ...

Понякога
синеокото ми минало
се опитва да измени
цветогледа ми,
да ме почерни в ...

Лутане, в което губя себе си.
Спомени противоречиви -
хубави, но и горчиви.
Грешки, желания, страх.
Мрежа от чувства, ...

Не мисли... Всяка мисъл е рана.
Изхвърли си ума в лудостта.
Този свят е страхотна измама,
ако няма я в нас любовта.
Не мисли. Аз единствено чувствам... ...

Дали си толкова невинна, както казват,
дали стопяваш ледовете в нашите души
или това, което ми разказват,
е празен звън за моите уши.
Не си ли Ти онази същата - „добрата”, ...

ласките ти
са като цветове на мимоза
вечерта ме обичаш повече
и невъзможно е
но ми пращаш думички ...

Заградена ли съм от хора? Не чувам и не виждам нищо. Замечтала съм се и знам само, че ангелите ме чуват. Чуват писъците ми, молбите, туптящото ми от страх сърце, мислите, треперещите ми колене, мечтите... Това ли е лошото? Това ли е нереалното? Доста често хората се оплакват, че си нямат никого. Но ...

Исках те, извиках те по име...
Озъртах се дали ще дойдеш ти...
Погледнах наляво, рязко надясно,
но от твоя нежен поглед не видях и следа...
Исках да те видя, за да продължа.. ...

Напудрена с красиви епитети,
безпътна, бездиханна, невъзможна,
с изкуствен блясък в стиховете свети,
надъхана с безчувствена тревожност!
Превърнала се в паметник изящен – ...

Аз искам да съм твоята усмивка
и да съм ти последната сълза,
аз искам да съм полетът ти светъл
и твоята осъществила се мечта!
Аз искам да съм нежната ти вечер ...

Потънал в долините на тази
все по-хрупкава Самсара
Расте
зад бемчиците по ушите ù
Отпива ...

Утрото наистина е по-мъдро от вечерта. Докато вечер си най-големият си враг и мислиш само за нещата, които искаш, но нямаш. За нещата, които си искал да направиш, но поради някаква причина - не си успял. За нещата, които си могъл да направиш, но си загубил смисъла в тях. За нещата, които си искал да ...

Неусетно ставаш по-велик
и за злото се превръщаш в щит,
към живота постепенно се завързваш
а и той през тебе се забързва -
като вълна през сателит...!

Обичах, обичах - уморих се.
Отричах, отричах - примирих се.
Заставам пред собствената си тъга.
Заставам - знам, че вече съм сама.
Страх ме е - душата е в сълзи. ...

Също като убягнал смисъл...
като прашинка, падаща от твоята коса,
вятърът отново се е слисал
и заклещил се около твоята осанка
рисува светлина без мисъл...! ...

Записват желаещи за Марс,
все едно за плажа на Бургас -
аз за Марс не съм, искам
на Венера
и теб ще те запиша - ...

по разказът на Melissa (Ясна М)
- Бабо! Бабо, ба! Ти виждаш ли звездите,
как смеят се безгрижно в тъмнината!?
- Виждам, бабиното… Виждам, че очите
недоглеждат веч' тъй често красотата. ...

Отдавна пътища погубени, като на снимка,
асфалтово се лющят в жълт нюанс…
Отдавна бурени във цветната градинка,
без капчица човешки толеранс,
обхванали са хризантемите и цветовете ...

На късно време, бездуховно,
пак вести куп – разбунен кошер,
разнесе стенния часовник
с мелодията. Полунощ е.
Кротува скринът със чеиза ...

Като в приказка - дълго бях скитал -
клан-недоклан и дран-недодран…
Писма ти пишех от дъжд на вятър,
провождах ти поздрави.
На умрял лисугер се правех ...

Какъв би бил светът без нас -
и ангели, и дяволи, и феи...
И дяволското, дявола ще го събуди,
и ангел, само ангела у нас ще сътвори,
а ние времето ще преобърнем, ...

Липсваш ми, но вече не по онзи начин!
Не искам да съм с тебе тяло в тяло,
а приятел с приятел.
Искам пак да се смея с теб, но не искам болката отровна да съсипва моето сърце!
Не, а аз не те искам така! - вече не искам любовта! ...

Не искам нищичко от теб,
само на кревата да приседна,
да те погледам със копнеж,
в очите с мъничко надежда
и преди да си отида във съня, ...

Къде се дяна туй богатство?
Тез аромати?! Тез цветя!
Остана празно туй пространство,
когато си отиде Тя!
Кога и как, със тихи стъпки, ...

Ти на мене си ми нужна
като въздух и вода.
С теб сме двойката задружна -
ходим във една бразда.
Ти си хлябът ми насъщен ...

Магарешки неволи
Силен рев изригна, огласи полето.
Где когото стигна, спря се, общо взето.
Марко беше гневен на една кобила,
че без да му мисли муле му родила. ...

Със вятъра едно момче говори:
"О, ветре, моля те, кажи,
ти обикаляш всичките земи,
видя ли нейде свидна ми изгора?
Че много ми е мила на сърцето, ...

Не мога повече
Не мога повече, не мога да бъда силна!
Отново съм в безизходица.
Искам да прошепна силно:
Вдигнете за моето нещастие наздравица! ...